№ 778 17.01.2013
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
четиринадесети декември две хиляди и дванадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Г.М.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 954 по описа за 2012 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Т.М.А., ЕГН **********
*** против наказателно постановление № 615/10.09.2012 г. на
началника на РУП Разград, с което за нарушение на чл.259 ал.1 т.2 от КЗ
на основание чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ му е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 400 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като оспорва авторството на нарушението.
Въззиваемият заявява становище, че
жалбата е неоснователна.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 29.08.2012 г. в гр. Ц. К.
служители на ОД на МВР Разград, спрели за проверка лек автомобил – “Рено клио”
с рег. № ******. От показнанията на актосъставителя – св. Д. се установява, че
водач на автомобила бил жалбоподателя. Според сочените гласни доказателства,
автомобилът спрял след подаден за това сигнал с ръка и от мястото на водача
слязъл А.. От проверяващите били изискани документите на автомобила и тези на
шофьора, които не се намирали у последния. Те били донесени по – късно от друго
лице, на когото жалбоподателя се обадил по телефона. При тяхната проверка,
контролните органи установили, че автомобилът е собственост на K.C. и
по отношение на него няма сключен валиден договор за застраховка гражданска
отговорност за територията на РБългария. Последното обстоятелство – липсата на
застрахователен договор обезпечаващ отговорността за причинени на територията
на държавата вреди, не се оспорва и от самия жалбоподател. Въз основа на
посоченото проверяващите приели, че водачът
е извършил нарушение на чл. 259
ал.1 т. 2 от КЗ, изразяващо се в това, че “управлява .. лек автомобил без да
има сключен валиден договор за застраховка ГО ... и при влизането си на
територията на РБългария същия е без валидна застраховка”. Актът бил съставен в
присъствието на жалбоподателя, бил му предявен и подписан от същия без възражения. Въз основа
на акта, на 10.09.2012 г., било издадено
и атакуваното НП, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност
на А., за това че на 29.08.12 г. е управлявал л.а. “Рено клио” с рег. № *******,
като няма валиден договор за застраховка “гражданска отговорност”, при
влизането си в РБългария, като нарушението е квалифицирано, като такова по чл.
259 ал.1 т.2 от КЗ и на основание чл.
315 ал.1 от КЗ, на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 4 00 лв.
Оспорваното от жалбоподателя
обстоятелство, че той е управлявал процесния автомобил, съдът намира за
безспорно установено от събраните в хода на производството гласни доказателства
– свидетелските показания на актосъставителя Д.. Последният е възприел
движението на автомобила, спрането му
след подадения за това сигнал и
факта, че от шофьорското място е слязъл жалбоподателя. Това налага и единствено възможният извод, че именно А. е
бил водач на процесното МПС. Съобразно посочения в атакуваното НП и съставения
АУАН рестрационен номер на автомобила се налага и извода, че МПС не е регистрирано на територията на
РБългария.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, по различни
от изложените в нея съображения:
В
атакуваното НП административнонаказващият орган е посочил за виновно нарушена
разпоредбата на чл. 259 ал.1 т. 2 от КЗ, съгласно който договор за застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което управлява моторно
превозно средство при влизане на територията на Република България, когато няма
валидна за територията на Република България застраховка. Субект на задължението по посочения текст от
закона е единствено лицето, което управлява моторно превозно средство при влизане на територията на Република
България. Редакцията на посочената
правна норма, тълкувана във връзка и с разпоредбите на ал.2 на чл. 259 от КЗ и
тези на Наредба № 24 от 08.03.2006 г., не поставя съмнение, че същата вменява
задължение за сключване на застраховка ГО при влизане на територията на
държавата на гранично-пропускателните пунктове, когато няма такава валидна за
територията на РБългария по отношение на съответния автомобил. Следователно,
първо субект на посочената правна норма са само и единствено тези водачи на
МПС, които управляват същото при влизане на територията на РБългария и второ
самото нарушение се изразява в неизпълнение на задължението за сключване на
такъв договор. В случая, нито се сочи, съобразно описанието на осъщественото нарушение,
нито се установява кой е управлявал МПС, кагото то е преминавало ГКПП и кой е
имал задължение за сключване на застраховката. От друга страна, описанието на
санкционираното деяние, съдържа елементи, на нарушение по друг текст от закона,
който не е посочен за виновно нарушен и неизпълнението на който също се
санкционира по реда на чл. 315 ал.1 от КЗ. Всъщност самата санкционна разпоредба
ясно разграничава случаите на неизпълнение на задълженията по чл. 249 т.1 или 2
от КЗ за сключване на задължителната застраховка и случаите, в които е налице
управление на МПС, по отношение на което няма сключен договор за такава.
Последното обаче, както бе посочено и по – горе представлява нарушение на
разпоредбата на чл. 264 ал.3 от КЗ, забраняващ движението на МПС по пътищата
отворени за обществено ползване, без водачът да е застрахован по реда на
кодекса. Този текст не е съответен обаче на дадената от
административнонаказващия орган правна квалификация на нарушението, нито може
да бъде отнесен напълно към описанието на самото нарушение, което според
съдържанието се изразява в управление на МПС без валидно сключен договор за
застраховка при влизане на територията на РБългария. Отговорността на лицата
имащи задължение да сключат застраховка и тази на водачите на автомобили, които
не са застраховани обаче съществува паралелно. А в случая от съдържанието на НП
не е видно и в какво качество е санкциониран жалбоподателя – дали само в
качеството си на водач по см. на чл. 264 ал.3 от КЗ, или на лице управлявало
автомобила при влизането си в РБългария, по смисъла на чл. 259 ал.1 т.2 от КЗ.
Посоченото
по – горе вътрешно противоречие в описанието на осъщественото нарушение и
дадената правна квалификация на същото, съдът намира за такъв порок на атакуваното
НП, който води до неговата незаконосъобразност от формална страна и
представлява самостоятелно основание за отмяна. Това противоречие е довело
до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, като го е лишило от
възможността да знае какво именно нарушение му е вменено в отговорност и за
какво е ангажирана тя – дали за управление на МПС без валиден договор за
застраховка, или за несключване на такъв при влизане на територията на РБългария
с МПС.
Ето защо и по изложените съображения,
съдът намира, че като незаконосъобразно НП следва да бъде отменено изцяло.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 615/10.09.2012
г. на
началника на РУП Разград, с което за нарушение на чл.259 ал.1 т.2 от КЗ
на основание чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ на Т.М.А., ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 400 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: