№790 07.01.2013г. град Разград
Разградският районен съд
на осемнадесети декември две хиляди и дванадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ЧОЛАКОВА
Секретар: Ж.Р.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията анд №971 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.И.М. ***, срещу Наказателно постановление №890 от 19.10.2012г.
на началник сектор ПП при ОД на МВР гр.Разград, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв, на основание
чл.180 ал.1 т.1 пр.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП и му се
отнемат 5 контролни точки на осн. Наредба №Із-1959 на МВР В жалбата се излагат
доводи, за незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като не е
изяснена фактическата обстановка и вината му.
В съдебното заседание на РРС жалбоподателят лично поддържа жалбата, счита
че не е виновен и неправилно са му отнети контролни точки, тъй като не е
управлявал МПС.
За административнонаказващия орган не се явява представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна страна
и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
С обжалваното Наказателно постановление на жалбоподателя,
е
наложена глоба в размер на 30лв, на основание чл.180 ал.1 т.1 пр.4 от
ЗДвП за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП. Същото наказателно постановление е издадено
въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №890 от 09.10.2012г.
съставен от мл. Автоконтрольор при наказващия орган, за това, че жалбоподателят « на 09.10.2012г. около
17,40 часа в гр.Разград по ул.»Странджа» по бенз. «ОМВ»
управлява личния си велосипед. При приближаване към пешеходна пътека тип
«зебра» водачът не пропуска движещата се по нея пешеходка Е. К. З. от
гр.Разград и я блъска. Настъпва ПТП без материални щети. Двамата ранени са с
леки контузни рани.».
Пред РРС е разпитан като свидетел актосъставителят Ф.Ф., който в
показанията си потвърждава обстоятелствата по АУАН. Процесния ден около 17,40ч.
бил на работа и при приближаване по ул.»Странджа» посока магазин «Била» към пешеходна
пътека тип зебра, видял струпани хора. Като слязъл от служебния автомобил видял
паднала жена на около метър и половина от бордюр на пешеходната пътека. От
присъстващите наоколо разбрал, че я е блъснал велосипедист – жалбоподателя,
който бил на мястото. Последния потвърдил съприкосновението си с жената. Отвели
я в спешна помощ, а жалбоподателя отказал медицинска помощ. При разговор с
пострадалата, св.Ф. установил, че същата тръгнала да пресича пътното платно по
пешеходната пътека. Видяла преди това велосипедиста, който идвал към нея, но
помислила, че ще спре и тръгнала да пресича. Съставил процесния АУАН тъй като
жалбоподателят бил длъжен да се огледа за пресичащи пешаходци, в който
жалбоподателят вписал възражения, че се е движел плътно до тротоара в дясната
лента.
Изложената фактическа обстановка се установява от събрани по делото
доказателства, като по принцип не се оспорва. Спорен е фактът, дали
пешеходкатата е видяна своевременно или не от жалбоподателя, след като е
започнала да пресича платното, за да може той да спре преди съприкосновението
си с нея.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна
следното:
В хода на административнонаказателното производство, са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила довели до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.119 ал.1 от ЗДвП, при приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово ППС е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре. Наложената глоба на жалбоподателя е на основание чл.180 ал.1 т.1 пр.4
от ЗДвП, съгласно който се наказва с глоба от 20лв до 50лв водач, който наруши
правилата за използване на пътното платно, извън случаите по чл.179 т.4, като в
резултат на нарушенито е създадена непосредствена опасност за движението. Съдът
намира, че приложената санкционна разпоредба на чл.180 ал.1 т.1 пр.4 от ЗДвП не
съответства на обстоятелствата в акта и НП квалифицирани като нарушение на
чл.119 ал.1 от ЗДвП. Нормата на чл.180 ал.1 т.1 пр.4 от ЗДвП, предвижда санкция на водач, който
наруши правилата за използване на
пътното платно, в резултат на което е съзададена непосредствен опасност за
движението. Това е различно деяние от описаното в обстоятелствата в акта и НП.
Не се твърди, жалбоподателят да е
нарушил правилата за използване на пътното платно, а правилото на чл.119 ал.1
от ЗДвП, което е позиционирано в раздела от закона за поведението на водачите
към пешеходците. Освен това в НП не се твърди да е създадена непосредствена
опасност за движението в резултат на деянието, а че е настъпило ПТП без
материални щети. Съответна описанието на деянието според съда е санкционната
разпоредба по чл.184 ал.1 т.1 от ЗДвП, предвиждаща наказание глоба до 30лв за
водач на ППС, което не е моторно..., който наруши правилата за движение по
пътищата. С неправилното посочване на санкционната разпоредба и налагане на
несъответно наказание, административнонаказващият орган е допуснал освен
процесуално, а и нарушение на материалния закон, като по този начин е нарушено
правото на жалбоподателя да разбере на какво основание според вмененото му
деяние е наложено това наказание като вид и размер. За пълнота на изложеното
съдът намира за необходимо да отбележи, че приложената от наказващия орган
разпоредба на чл.180 ал.1 т.1 пр.4 от ЗДвП, санкционира нарушения по чл.15 ал.1
от ЗДвП, указващи начина на движение и използване напътното платно от водача на
ППС.
Дори и да не е налице горното нарушение, съдът намира, че не е била
изяснена фактическата обстановка, предвид събраните доказателства и
възражението вписано в акта от жалбоподателя и не е доказано извършеното
деяние, което е в тежест на административнонаказващия орган. Същият не е
разследвал спорните обстоятелства и не събрал доказателства, които е невъзможно
вече да бъдат събрани, за това дали жалбоподтелят е имал виновно поведение. Не
е било изследвано поведението на пострадалата жена, която е пешеходец в случая
и дали същата не е нарушила от своя страна разпоредбата на чл.113 ал.1 т.1 от
ЗДвП, преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с разстоянието
до приближаващото се ППС и неговата скорост. Не е изяснено в кой момент е
започнала да пресича платното пешеходката, на какво разстояние е била от него,
дали е било възможно възможно за жалбопадателя да я възприеме и спре навреме,
управлявания от него велосипед. Т.е. дали не е налице случайно деяние, което би
изключило виновното поведение от негова страна. По този начин е нарушена
разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН от страна на наказващия орган - преди да се
произнесе по преписката да прецени законосъобразността и обосноваността на
съставения АУАН и да прецени направените възражения, като при необходимост
разследва и спорните обстоятелства.
Поради изложените по–горе съображения, съдът намира, че НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №890 от 19.10.2012г.
на началника сектор ПП при ОД на МВР Разгряд, с което на М.И.М. ***, е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв, на основание чл.180 ал.1 т.1
пр.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП, и му се отнемат 5 контролни
точки на осн. Наредба №Із-1959 на МВР.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия:
.