Р Е Ш Е Н И Е

№ 793 18.01.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на деветнадесети декември две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар П.Т.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 973 по описа за 2012 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила жалба от ЕТ “Ф. – У. – И. И.” , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Я., ул. “Д. Б.” № ***, бл.***, ет.***, ап.***, представляван от собственика И. К. И. против електронен фиш сер.*** № *** от *** г., издаден от ОД на МВР Р., с което за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.

Жалбоподателят моли, като незаоносъобразено електронният фиш да бъде отменен.

Административнонаказващият орга не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На *** г. в *** ч, с автоматизирано техническо средство № ***, било установено и заснето движение със скорост от 72 км.ч, при разрешена 50 км.ч, на МПС – “Д. Л.” с рег. № ***, по път І – 2, км. 43 + 000 гр. Ц. К., посока гр. Р.. За така установеното нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП, бил издаден процесния електронен фиш сер.К № *** от *** г за налагане на глоба на собственика на МПС – ЕТ “Ф. – У. – И. И.” , ЕИК *** - жалбоподател в настоящото производство.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Първо, от съдържанието на атакувания електронен фиш, съдът счита, че се налага извод, че със същия е ангажирана административнонаказателната отговорност на ЕТ жалбоподател. Съгласно разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, ал.1 – “собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство», а според ал. 2 на същия текст от закона, «когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство». Предвиденото по закон наказание за нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, в случаите когато се издава електронен фиш е глоба /чл. 189 ал.4 от ЗДвП/. Тълкуването на посочените разпоредби, дава основание да се заключи че с електронен фиш може да бъде налагано единствено наказание «глоба». Посоченото административно наказание се налага на субект на административно нарушение, по смисъла на чл. 24 и сл. от ЗАНН. С налагане на имуществена санкция се ангажира обективната отговорност на ЕТ и ЮЛ /чл. 83 от ЗАНН/. Следователно субект на нарушение, за което е издаден електронен фиш може да бъде единствено физическото лице законен представител на ЮЛ или представителя /собственик/ на едноличния търговец, собственик на МПС. В случая според съдържанието на атакувания електронен фиш, глобата е наложена на ЕТ «Ф. У. – И. И.» с управител И. И. Обстоятелството, че е посочено и физическото лице което представлява търговеца не променя правните изводи на съда в тази насока. Едноличният търговец е самостоятелен субект на правото и носи администратвнонаказателна отговорност на основание различно от това, на което се ангажира отговорността на неговия собственик. Ето защо и само на посоченото основание, съдът счита че атакувания електронен фиш следва да бъде отменен.

Извън изложеното до тук, остават редица други основания за отмяна на процесния електронния фиш. В тази насока, следва да бъде отбелязано, че съгласно разпоредбата на чл. 39 ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Оттук, следва извода, че административното наказание глоба, се налага от овластените контролни органи. Кои са тези органи, които налагат посоченото наказание и притежават ли те материалната и териториална компетентност да ангажират административнонаказателната отговорност на субекта на административно нарушение, би могло да бъде преценено само и единствено ако атакувания в настоящото производство електронен фиш съдържаше такова изявление. Легалната дефиниция на термина «електронен фиш», е дадена в пар.1 от ДР на ЗАНН, и според същата той е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. От тук би могло да се заключи, че макар и изявление, електронният фиш, не е електронен документ, съобразно дадената за такъв дефиницията в Закона за електронния документ и електронния подпис, според която електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано /чл. 3/ и което има свой автор - физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител /чл.4/. Действително изискванията досежно съдържанието на електронния фиш са посочени в чл. 189 ал.4 от ЗДвП и те са: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Липсва законова забрана обаче, нещо повече, съдът намира че съществува законово изискване по изложените по–горе съображения, в съдържанието на електронния фиш да има изявление, с което се налага административното наказание и то да изхожда от конкретен автор – физическо лице, който е и овластен за това контролен орган. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на ал.11 от чл. 189 от ЗДвП, според която влезлите в сила електронни фишове се смятат за влязло в сила наказателно постановление. Според дефиницията дадена в чл.6 от ЗАНН пък, административно нарушение е това е деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Именно този специален ред, по който се следва ангажиране на посочения вид отговорност, предполага и конкретно волеизявление на административно наказващ орган, притежаващ материалната компетентност за това, материализирано в акта, с който е ангажирана отговорността на субекта на нарушение. В случая обаче в атакувания електронен фиш, не е посочен неговият автор /физическо лице/, а няма и волеизявление съответстващо на посочените по – горе изисквания на чл. 39 ал.4 от ЗАНН за налагане на глоба от овластен контролен орган. Тук следва да бъде посочена и разпоредбата на чл. 61 ал.1 от ЗАНН, според която при разглеждане на делото пред районния съд се призовават и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление или електронния фиш, който текст също се явява в подкрепа на извода, че електронният фиш винаги предполага наличие на конкретно изявление от конкретно лице, сочено за негов издател.

Ето защо и поради изложените съображения, съдът намира атакувания електронен фиш за изцяло незаконосъобразен и като такъв счита че същия следва да бъде отменен изцяло. За пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано само още едно обстоятелство – издаването на електронен фиш за налагане на глоба е допустимо само при наличие на кумулативно изброените в чл. 189 ал.4 от ЗДвП предпоставки – нарушението да е установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Поначало санкционираното нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП предполага към момента на установяването му присъствие на нарушител – водача на автомобила / освен ако МПС се движи без да е управлявано от някого/. Така посочената разпоредба на чл. 189 ал.4 от ЗДвП, съдът не счита, че следва да бъде тълкувана разширително и към нея да спадат случаите, в които нарушителят не може да бъде установен или е неизвестен, най – малко защото законодателят би си послужил с друг термин определяйки предпоставките за ангажиране на административнонаказателна отговорност на собственика на автомобила чрез електронен фиш. По посочения ред, съдът намира че биха могли да бъдат санкционирани други нарушения на ЗДвП /например при паркиране/, различни от процесното.

Воден от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ електронен фиш сер.К № *** от *** г., издаден от ОД на МВР Р., с което за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП на ЕТ “Ф. – У. – И. И.” , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Я., ул. “Д. Б.” № ***, бл.***, ет.***, ап.***, представлявано от собственика И. К. И. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: