Р Е Ш Е Н И Е

№ 792 18.01.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на деветнадесети декември две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар П.Т.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

НАХДело № 975 по описа за 2012 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Т.М.А., ЕГН ********** *** против наказателно постановление № *** г. на началника на РУП Р., с което за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 175 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. и за нарушение на чл. 150 от ЗДвП на основание чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като оспорва авторството на нарушението.

Въззиваемият заявява становище, че жалбата е неоснователна.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На *** г. в гр. Ц. К. служители на ОД на МВР Р., спрели за проверка лек автомобил – “Р. К.” с немски транзитни табели с рег. № ***. От показанията на актосъставителя – св. К. се установява, че същия бил управляван от жалбоподателя. Според сочените гласни доказателства, автомобилът спрял след подаден за това сигнал с ръка и от мястото на водача слязъл А. От проверяващите били изискани документите на МПС и тези на шофьора, които не се намирали у последния. Те били донесени по – късно от друго лице. При тяхната проверка, контролните органи установили, че автомобила, според представеното свидетелството за регистрация е с № ***. Установили още, че транзитните табели, поставени на МПС, са валидни до *** г. Свидетелство за управление, жалбоподателят не представил. Ето защо проверяващите счели, че последния е извършил нарушения по чл. 140 ал.1 от ЗДвП – управлявал е МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и по чл. 150 от ЗДвП – управлявал е МПС без да притежава свидетелство за управление на такова, за което св. К съставил и АУАН с бл. № ***. Въз основа на акта, на *** г., било издадено и атакуваното НП, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на А., за това че на *** г. в гр. Ц. К. е управлявал л.а. “Р. К.” с рег. № ***, се е движил с нерегистрирано МПС и е управлявал същото без да е правоспособен водач. Нарушенията са квалифицирани, като такива съответно – първото по 140 ал.1 от ЗДвП, за което е наложено административно наказание “глоба” от 200 лв. на осн. чл. 175 ал.1 т.1 ЗДвП и второто по чл. 150 от ЗДвП, за което е наложено административно наказание “глоба” от 300 лв. на осн. чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Оспорваното от А. обстоятелство, че той е управлявал автомобила, съдът намира за безспорно установено от събраните в хода на производството гласни доказателства. Свидетелските показания на актосъставителя К., който е възприел движението на автомобила, спирането му след подадения за това сигнал и факта, че от шофьорското място е слязъл жалбоподателя, налагат и единствено възможният извод, че именно последния е бил водач на процесното МПС. Обстоятелството, че жалбоподателя не притежава свидетелство за управление на МПС, както и останалите отразени в акта обстятелства, не се оспорват от него.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е частично основателна, по различни от изложените в нея съображения:

По отношение на първото санкционирано нарушение. В съдържанието на атакуваното НП, като описание нарушението е посочено, че същото се изразява в това, че автомобила не е регистриран по недлежния ред. Посочено е още, че автомобила е с немски транзитни номера *** валидни до *** г. и че по свидетелство за регистрация същия е с ***. Деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган, като такова по чл. 140 ал.1 от ЗДвП – движение с нерегистрирано МПС. От така извършеното описание на нарушението не е видно в какво всъщност се изразява то. Още повече, че се сочи наличие на свидетелство за регистрация на МПС, което по дефиниция е документ, издаван от органите на МВР, който удостоверява регистрацията на превозното средство /пар.2 т.7 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства/. Разпоредбата на посочения за виновно нарушен чл. 140 ал.1 от ЗДвП е бланкетна. Същата допуска движение по пътищата, отворени за обществено ползване, само на моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани. Алинея втора на същия член сочи, че условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. На основание този текст от закона са издадени няколко наредби, чиито правни норми запълват тази на чл. 140 от ЗДвП и нарушението на които би довело до нарушение и на посочения текст от закона, като разпоредбите поне на две от тях биха могли да бъдат приложими в настоящия случай /Наредба № I-181 от 3.12.2002 г. за регистрацията и отчета на моторните превозни средства, собственост на чуждестранни физически и юридически лица и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства/. В случая обаче в атакуваното НП, не само не е посочена конкретна правна норма вменяваща определено действие или бездействие на водача на МПС от конкретна наредба, а и по начина на описанието на самото нарушение не е видно в какво се изразява то, щото да се прецени наличието или не на управление на нерегистрирано по съответния ред МПС. Всяко административно нарушение е конкретно такова и като не е индивидуализирал това по чл. 140 от ЗДВП с всички негови признаци от обективна страна и с посочване на виновно нарушената правна норма, а се е задоволил с пресъздаване текста на основание който е ангажирана отговорността на жалбоподателя, административнонаказващия орган е издал наказателно постановление, чието съдържание не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Това обстоятелство само по себе си представлява основание за отмяна на постановлението в тази му част, досежно първото от санкционираните нарушения.

Що се отнася до второто от санкционираните нарушения, описано като управление на МПС от жалбоподателя без същия да притежава свидетелство за управление, квалифицирано като такова по чл. 150 от ЗДвП и санкционирано на основание чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП, наказателното постановлеине се явява законосъобразно от формална страна. Разпоредбата на чл. 150 от Закона, сочи че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Жалбоподателят не сочи и не представя доказателства удостоверяващи наличие на придобита от него правоспособност за управление на МПС. Независимо от това, на посочената в НП дата той е управлявал процесното МПС. По този начин е осъществил и състава на посочената за виновно нарушена разпоредба на чл. 150 от ЗДвП. Законосъобразно е ангажирана и административнонаказателната му отговорност по реда на чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП, предвиждащ минимален и максимален размер на следващите се санкции налагани при управление на МПС, без съответно свидетелство за управление, съответно от 100 лв. до 300 лв. В случая санкцията е определена на максимума. Съдът намира, че липсват основание за намаляването й, при преценка обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН. Касае се за управление на МПС без въобще жалбоподателят да притежава такова, а не без да притежава съответно на категорията на управлявания автомобил. Установеното нарушение е в рамките на населено място, обстоятелство което само по себе си, налага извод че при осъществяването му са били създадени условия на завишена опасност за останалите участници в движението от неправомерното поведение на жалбоподателя. В тази връзка следва да бъдат преценени и останалите обстоятелства при които нарушението е осъществено, а именно че у последния не са били налични каквито и да е документи за автомобила, които ЗДвП поставя изискване да се представят при проверка от контролните органи.

Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че като законосъобразно атакуваното НП в тази му част следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № *** г. на началника на РУП Р., в частта, в която на Т.М.А., ЕГН ********** *** за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 175 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № *** г. на началника на РУП Р., в частта, в която на Т.М.А., ЕГН ********** *** за нарушение на чл. 150 от ЗДвП на основание чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: