Мотиви към Присъда №11/15.01.2013г., постановена по НОХД №532/2007г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимите:

1. Р.Д.Р., за това, че за времето от 29.12.2009 г. до 31.07.2011 г. в гр. Р. при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание - епикриза към ИЗ № 16298/ХО1698 от 2009 г. на Хирургично отделение на МБАЛ “Св. И. ***, протокол на МК № 381/14.12.2009 г., изх. № 1380/14.12.2009 г. издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия на Хирургично отделение при МБАЛ “Св. И. *** и експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ “Св. И. ***/13.01.2010 г., като невярното съдържание се изразява в описаните в документите неверни обстоятелства за здравословното му състояние /респ. За наличието на 74% трайно намалена работоспособност в решението на ТЕЛК/, е получил без правно основание чуждо движимо имущество /неследващи парични средства от държавния бюджет предвидени за пенсии за инвалидност, поради общо заболяване/ в размер на 3873,08 лева, собственост на Националния осигурителен институт РУ “Социално осигуряване” гр. Р., с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

2.Подсъдимата А.Н.Д., за това, че за времето от 19.01.2010 г. до 31.07.2011 г. в гр. Р. при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание - епикриза към ИЗ № 316/ХО89 от 2010 г. на Хирургично отделение на МБАЛ “Св. И. ***, протокол на МК № 4 от 18.01.2010 г., изх. № 53/18.01.2010 г. издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия на Хирургично отделение при МБАЛ “Св. И. *** и експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ “Св. И. ***/28.01.2010 г., като невярното съдържание се изразява в описаните в документите неверни обстоятелства за здравословното й състояние /респ. за наличието на 72% трайно намалена работоспособност в решението на ТЕЛК/, е получила без правно основание чуждо движимо имущество /неследващи парични средства от държавния бюджет предвидени за пенсии за инвалидност, поради общо заболяване/ в размер на 3164,72 лева, собственост на Националния осигурителен институт РУ “Социално осигуряване” гр. Р., с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК

В о.с.з. представителят на РП поддържа обвинението, намира го за доказано и моли на подсъдимите да бъдат наложени наказания над предвидения в закона минимум, при приложението на чл.66 от НК.

Производството се разглежда в отсъствието на подсъдимите, при условията на чл.269 ал.3 от НПК, тъй като има данни че са напуснали пределите на страната

Защитниците на двамата подсъдими намират за доказано обвинението, като молят за налагане на наказание към минималния предвиден в закона размер.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и се съобрази със становищата на страните, приема за установено следното:

Подсъдимият Р.Д.Р. е роден на ***г*** К., със средно образование, разведен неосъждан.

Подсъдимата А.Н. Д. е род. На ***г. в с.С., жив. в с.Д., с основно образование, омъжена, неосъждана.

През 2009г. подсъдимите Р. и Д. независимо един от друг, решили да се снабдят с документи с невярно съдържание, удостоверяващи здравословното им състояние, които да представят пред Национален осигурителен институт – РУ „Социално осигуряване” гр. Р. и въз основа на които да им бъдат отпуснати инвалидни пенсии, въпреки че обвиняемите не страдали от заболявания, даващи основание за отпускането на такива пенсии.

1.Подсъдимият Р.Д.Р. се снабдил с епикриза към История на заболяването /ИЗ/ № 16298/ХО1698 от 2009г. на Хирургично отделение /ХО/ на МБАЛ „ Св. И. *** с отразяване, че е подписана от началник на Хирургично отделение д-р Е. Г. и лекуващ лекар д-р Б. М., според която същата следва да е бил на лечение в Хирургично отделение през периода от 10.09.2009г. до 16.09.2009г. с диагноза:” хронична артериална недостатъчност на двата долни крайника, хронична тромбоза на дясна обща хълбочна артерия и на лява повърхностна бедрена артерия, двустранна гонартроза”. Подс.Р. се снабдил и с протокол на Медицинска комисия /МК/ № 381 изх.№ 1380/14.12.2009г., в който е отразено, че е издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия /ЛКК/ на Хирургично отделение при МБАЛ „Св.И. *** в състав д-р Г. – председател и д-р М. – член, с който протокол се изпраща на ТЕЛК за определяне на % инвалидност със същата диагноза. На 29.12.2009г. в гр. Р. подс. Р. подал заявление – декларация чрез Регионална картотека за медицински експертизи (РКМЕ) Регионален център по здравеопазване (РЦЗ) до Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за първично освидетелстване. Към заявлението – декларация приложил епикризата, протокола на МК, рентгенови снимки и резултат от образно изследване. В последствие се снабдил с експертно решение № 0073/13.01.2010г., в което е посочено, че е издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. *** АД, с което на подс.Р. е определена 74% трайно намалена работоспособност – пожизнено. На 23.02.2010г. в гр. Р. подс.Р. подал две заявления до директора на Национален осигурителен институт /НОИ/ Районно управление /РУ/ „Социално осигуряване” гр. Р., за да му бъдат отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, като приложила експертното решение на ТЕЛК. С разпореждане от 26.03.2010г. на РУ „Социално осигуряване” гр. Р. на подс.Р. били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност считано от 10.09.2009г. От тази дата до края на месец юли 2011г. същият получил инвалидни пенсии в общ размер на 3873,08 лева, собственост на НОИ РУ”Социално осигуряване” гр. Р.

2. Подсъдимата А.Д. се снабдила с епикриза към История на заболяването /ИЗ/ № 316/ХО 89 от 2010г. на Хирургично отделение /ХО/ на МБАЛ „Св. И. *** с отразяване, че е подписана от Началник на Хирургично отделение д-р Е. Г. и лекуващ лекар д-р Б. М., според която същата следва да е била на лечение в Хирургично отделение през периода от 15.01.2010г. до 18.01.2010г. с диагноза:„дясностранна хълбочно-бедрена флеботромбоза, разширени вени на долните крайници, хронична венозна недостатъчност, постфлебитен синдром, поясна спондилоза /ошипяване/, двустранна гонартроза /артроза на коляното/ и коксартроза /артроза на тазобедрени стави/” Подс.Д. се снабдила и с протокол на Медицинска комисия /МК/ № 4/18.01.2010г. изх.№ 53/18.01.2010г., в който е отразено, че е издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия /ЛКК/ на Хирургично отделение при МБАЛ „Св.И. *** в състав д-р Г. – председател и д-р М. – член, с който протокол обвиняемата се изпраща на ТЕЛК за определяне на % инвалидност със същата диагноза. На 19.01.2010г. в гр. Р. подс. Д. подала заявление – декларация чрез Регионална картотека за медицински експертизи (РКМЕ) Регионален център по здравеопазване (РЦЗ) до Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за първично освидетелстване. Към заявлението – декларация приложила епикризата, протокола на МК, рентгенови снимки и резултат от образно изследване. В последствие се снабдила с експертно решение № 0181/28.01.2010г., в което било посочено, че е издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. *** АД, с което на подс. Д. била определена 72% трайно намалена работоспособност – пожизнено. На 12.02.2010г. в гр. Р. подсъдимата подала две заявления до директора на Национален осигурителен институт /НОИ/ Районно управление /РУ/ „Социално осигуряване” гр. Р., за да й бъдат отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, като приложила експертното решение на ТЕЛК. С разпореждане от 19.03.2010г. на РУ „ Социално осигуряване” гр. Р. на подс.Д. били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност считано от 15.01.2010г. От тази дата до края на месец юли 2011г. подсъдимата получила инвалидни пенсии в общ размер на 3164,72 лева.

Приетата от съда фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от заключението на СМЕ, заключението на счетоводна експертиза, инкриминираните документи, писмените доказателства, в т.ч. справки от МБАЛ “Св. И. Р.” АД, от които е видно, че подсъдимите не са били приемани на лечение към периода посочен в инкриминираните документи. Подкрепя се и от приобщените писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите, А.Г., Е.Т., Р.А., В.К., Б.Б., Ц.И., П.П., В.Ш., Р.Д., както и приобщените по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.5 от НПК показания на свидетелите П. и М.. Като пълни, последователни, логични и съвпадащи, непротиворечащи на останалите доказателства по делото, съдът кредитира с доверие показанията на тези свидетели.

Заключенията на графическите експертизи сочат, че експертните решения на ТЕЛК издадени на двамата подсъдими, са подписани от докторите В.Ш., Р.Д., М.М. и Б.Б., всички епикризи и протоколи на медицински комисии издадени на подсъдимите са подписани от докторите Е. Г. и Б. М..

Свидетелите посочени като автори на горецитираните документи, оспорват подписите си.

За съставомерността на деянието следва да се установи дали процесните документи са с невярно съдържание, като е ирелевантно дали са издадени от лицата посочени за техни автори. Същественото е документът да е използуван от дееца със съзнанието, че той е неверен, неистински или преправен и че въз основа на него се получава обществено имущество без правно основание с намерение да се присвои.

От заключението на съдебно – медицинска експертиза е видно, че подсъдимите не страдат от заболяванията описани в издадените им медицински документи - епикризи, протоколи на МК и експертни решения на ТЕЛК, не е следвало да им бъдат определяни съответните проценти трайно намалена работоспособност – пожизнено. Заключението е достатъчно пълно и ясно, обосновано и не възниква съмнение за неговата правилност. Същото се подкрепя и от останалия събран по делото доказателствен материал. Видно от справките от МБАЛ “Св. И. *** АД, е че за времето посочено в инкриминираните документи, че подсъдимите са били на лечение в тази болница, в действителност същите не са били приемани в болницата за периода отразен в инкриминираните документи.

Ето защо, съдът приема и кредитира с доверие заключението на СМЕ.

Обстоятелството, че подсъдимите ясно са съзнавали, че процесните инкриминирани документи са с невярно съдържание, се установи по несъмнен начин в хода на настоящото наказателно производство. Не са необходими специални знания из областта на медицината, за да се констатира, че в Епикризите е посочено, че съответния подсъдим е постъпил на определена дата в болницата, изписан е на друга дата, а реално лицето не е постъпвало на лечение в болницата В обстоятелствената част на обвинителния акт за всеки един от двамата подсъдими изрично е посочено, че инкриминираните епикризи и протоколи на МК са подадени до ТЕЛК, чрез РКМЕ, а в последствие инкриминираните документи със съответното решението на ТЕЛК, ведно със заявление за отпускане на пенсия, са били подадени до директора на Национален осигурителен институт /НОИ/ Районно управление /РУ/ “Социално осигуряване” - Р. Ето защо, подсъдимите несъмнено са разбрали пред кого са използвали, според обвинението, процесните документи. Видно от състава на чл. 212, ал.1 НК, е че в диспозитива не следва да се посочва пред кого точно са били използвани инкриминираните документи.

Подсъдимите не само са се ползвали от инкриминираните документи, но чрез тях са въвели в заблуждение съответните длъжностни лица за наличието на предпоставките за отпускане на пенсия, каквато им е била отпусната и те са я получавали в инкриминирания период. Съставът на документната измама по 212 от НК включва като елемент използването на престъпно съставен документ, който е послужил като средство на престъплението. В този смисъл е ППВС № 7 от 1978 г.

От така установената фактическа обстановка съдът приема, че всеки от подсъдимите е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 212, ал. 1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като за периода визиран в обвинението, в гр. Р., при условията на продължавано престъпление, чрез използване документи с невярно съдържание – процесните документи с невярно съдържание визирани в обвинението, са получили без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума в размер посочен в обвинението за всеки един от подсъдимите /неследващи парични средства от държавния бюджет, предвидени за пенсии за инвалидност поради общо заболяване/, собственост на НОИ – РУ “Социално осигуряване” гр. Р., с намерение да ги присвоят.

В конкретния случай подсъдимите са използвали описаните документи с невярно съдържание. Така било заблудено и длъжностното лице, относно наличието на действително правно основание за отпускането на въпросните социални пенсии за инвалидност поради общо заболяване. В резултат на създадената невярна представа у длъжностното лице, е било извършено съответното имуществено разпореждане свързано с отпускането и изплащането за инкриминираният период на въпросните пенсии за инвалидност от пенсионните фондове на НОИ. Това имуществено разпореждане извършено на базата на несъществуващо правно основание е довело като резултат до причиняването на имотна вреда на НОИ и неправомерно имуществено облагодетелстване на подсъдимите в размер на цялата изплатена им сума за цитирания инкриминиран период. Вторият елемент е получаването лично от подсъдимите на посочените в обвинението суми под формата на периодични плащания - пенсия за инвалидност. Обстоятелството, че подсъдимите не само, че са имали намерение да присвоят чуждото движимо имущество, а и че са го присвоили, се установява безспорно по делото. Т.е. имуществото предмет на посегателство е преминало във фактическата власт на подсъдимите, с което престъплението по чл. 212, ал.1 от НК е довършено.

От субективна страна подсъдимите са действали виновно, при пряк умисъл – съзнавали са обществено опасния характер на деянието, предвиждали са неговите обществено опасни последици, и са искали тяхното настъпване. От интелектуална страна подсъдимите са съзнавали, че не страдат от посочените във въпросните инкриминирани документи заболявания в такава степен, т.е., че използват документ с невярно съдържание /доколкото отразените в тях данни не съответстват на обективната действителност/, съзнавали са, че в резултат на използването на въпросните инкриминирани документи пред длъжностно лице на НОИ - РУСО гр. Р. у същото ще възникне заблуждение относно наличието на действително правно основание за имуществено разпореждане и същото ще извърши последното, като в резултат на това ще настъпи имотна вреда за НОИ и неправомерно обогатяване с чуждо имущество в полза на подсъдимите. Подсъдимите са целели да получат фактическа власт върху имущественият предмет на престъплението с намерение противозаконното му присвояване /използване като свои/.

За съставомерността на деянието по чл. 212, ал.1 от НК е без значение дали деецът лично е участвал в съставянето на документа, дали той е съставен по престъпен начин или не. Достатъчно е този, който използва документа, да съзнава, че той е с невярно съдържание и че няма правно основание, въз основа на което да получи общественото имущество. От събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че подсъдимите са използвали визираните в обвинението инкриминирани документи, съзнавайки, че те са с невярно съдържание, и че нямат правно основание въз основа на което да получат процесните суми.

С оглед на това, че подсъдимите са извършили деянията, които осъществяват поотделно един същи състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината деянията им са квалифицирани като продължавано престъпление по смисъла на чл.26,ал.1 от НК.

Индивидуализирайки наказанието на подс.Р. и подсД. съдът взе предвид обществената опасност на деянието и на дейците.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство и за двамата подсъдими, съдът прие дългият период от врем,е през което е осъществяван престъпния състав и високата стойност на присвоеното имущество, както и невъзстановяване на имуществените вреди. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид чистото съдебно минало и добрите характеристични данни на подсъдимите, материалното състояние на подсъдимите.

Водим от горното, съдът наложи на всеки един от подсъдимите наказание “лишаване от свобода” за срок от 2,6 години. Така определеното наказание се явява съответно на процесното престъпление и целите в чл. 36 НК. Налице са предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, за отлагане изтърпяването му за срок от три години, за всеки от подсъдимите тъй като не са осъждани, не е наложително да изтърпят наказаниетои с оглед постигане целите на наказанието и поправянето на подсъдимите.

На основание чл. 189, ал.3 във вр. с ал.1 НПК, съдът осъди всеки един от подсъдимите да заплати съответната му част от разноските по делото от досъдебното производство/ като взе предвид, осъждането на подс.Ю. Ч. с протоколно определение от 18.10.2012г. за заплащане на 88,80лв/, както и разноските в хода на съдебното производство.

Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: