МОТИВИ към Присъда № 26/22.01.2013г. по НОХД № 761/2012г. на РС - Разград

Повдигнато и внесено в съда e обвинение срещу З.Н.Д. ЕГН **********, за това, че на 21.06.2011 г. в гр. Т., в съучастие, като съизвършител с Д.Н.Д., ЕГН **********, с цел да принудят М.К.Б.,*** да се разпореди със свои вещи – парична сума в размер на 200 лв. го заплашили с насилие срещу личността му, като деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, с отнемане на лични вещи на обща стойност 96 лв., и е извършено от две лица – престъпление по чл.213а, ал.2, т.2, 3 и 4 във вр. с ал.1 от НК.

И срещу Д.Н.Д. ЕГН **********, за това, че на 21.06.2011 г. в гр. Т., в съучастие, като съизвършител със З.Н.Д., ЕГН **********, с цел да принудят М.К.Б.,*** да се разпореди със свои вещи – парична сума в размер на 200 лв. го заплашили с насилие срещу личността му, като деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, с отнемане на лични вещи на обща стойност 96 лв., и е извършено от две лица – престъпление по чл.213а, ал.2, т.2, 3 и 4 във вр. с ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение по отношение на двамата подсъдими, счита, че от събраните доказателства по делото то е доказано по несъмнен начин и пледира на всеки от подсъдимите да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер ориентиран към минимума посочен в закона, изтърпяването, на което да отложи за изпитателен срок в размер на 4 години по реда на чл.66, ал.1 от НК, комулативно да наложи на двамата подсъдими и наказание „ глоба „ в минимален размер от по 3000,00лв..

Предявен е пострадалото лице против двамата подсъдими и съдът е допуснал за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск за сумата 5000,00лв., представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното й изплащане. Конституирано е пострадалото лице в качеството му на граждански ищец и частен обвинител, повереника на който, счита обвинението за доказано по безспорен начин, моли съда да наложи на подсъдимите наказание към средния предвиден в закона размер с приложение на института на условното осъждане. Счита гражданският иск за доказан по основание и размер и моли съда да го уважи в цялост, така както е предявен.

Подсъдимият З.Н.Д.. Не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, по същество не оспорва фактическата обстановка, така както е описана в обстоятелствената част на обвинителният акт, иска от съда да бъде оправдан.

Подсъдимият Д.Н.Д.. Не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, по същество не оспорва фактическата обстановка, така както е описана в обстоятелствената част на обвинителният акт, иска от съда да бъде оправдан.

Защитата на посдъмимите, счита обвинението за недоказано, моли съда да постанови оправдателна присъда, на това основание счита гражданският иск за неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли изцяло.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.16 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият З.Н.Д. е роден на ***г***, български гражданин, неженен, средно образование, работещ, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият Д.Н.Д. е роден на ***г***, български гражданин, неженен, средно образование, работещ, неосъждан, ЕГН **********.

Двамата обвиняеми са братя близнаци. В началото на 2011г. те решили да упълномощят адвокат М.К.Б. ***, за да заведат гражданско дело в съда. По повод това се срещнали с него и постигнали устна договорка. Според споразумението им обвиняемите предоставили на адвокат Б. сумата от 200 лв., която представлявала плащане по адвокатско възнаграждение и разноски за държавна такса по завеждане на гражданския иск. Изминало доста време, през което двамата подсъдими нямали представа дали адв. Б. е изпълнил поетия пред тях ангажимент, което наложило да направят справка в деловодството на РС – Търговище, от която установили, че все още няма входирана на тяхно име молба с предявен граждански иск. Двамата започнали да звънят по телефон на адв. Б. и да го приканват да изпълни задължението си, което станало на 02.05.2011г. Междувремено обаче двамата подсъдими се договорили с друг адвокат, който да представлява интересите им по гражданското дело, поради което изтеглили молбата си с предявения граждански иск, тя била написана наново и внесена в деловодството на РС – Търговище, като се възползвали от вече внесената от адв. Б. държавна такса в размер на 50лв.

В тази ситуация двамата подсъдими решили, че адв. Б. не е изпълнил задължението си да внесе от тяхно име искова молба, поради което следва да им върне платените му 200,00лв. За периода от 02.05.2011г. до 21.06.2011г. двамата подсъдими многократно търсили на мобилния му телефон адв. Б. и го убеждавали, че следва да им върне платените от тях пари – 200,00лв., тъй като не бил изпълнил задължението си и по този начин ги ощетил. Във връзка с това те посещавали и адвокатската му кантора. На това искане от страна на подсъдимите, адв. Б. отговарял отрицателно, като им казвал, че е изпълнил ангажимента си. Така на 21.06.2011г. двамата подсъдими решени да си върнат парите – 200,00лв. сутринта 08,30ч. отишли в сградата, където се намирала кантората на адв. Б. ***. В момента, в който двамата подсъдими се качили на втория етаж на сградата, където се помещавала кантората на адв. Б., същият излизал и се отправял към съдебната палата. Там на площадката пред кантората на адвоката, между тримата започнало пререкание, при което двамата подсъдими настоявали адв. Б. да им върне парите, които му били платили, а същият отказвал. За да заключи вратата на кантората си адв. Б. поставил на пейка до вратата на кантората от външна страна кожена чанта с документи и полиетиленова чанта с адвокатска тога в нея. Заключил и в мига когато посегнал да си вземе чантите с явно намерение да напусне мястото, подс. Д. Д. ги грабнал, при което адв. Б. също се вкопчил в тях. Били разменени реплики на висок тон от двете страни, от подсъдимите с искане да им се върнат парите, от адв. Б. категоричен отказ за това. За чантите на адв. Б. се хванал и подс. Здр. Д., като преди това нанесъл удар с ръка в лицето му и така двамата братя успели рязко да ги издърпат от ръцете на адв. Б.. При това противодействие между адв. Б. и двамата подсъдими, той е получил охлузно нараняване от външна страна с оток на горната устна в лявата й половина и разкъсване на лигавицата от вътрешна страна, както и кръвонасядане по дланната повърхност на четвърти пръст на лява ръка. Разменените реплики на висок глас и шума от борбата между подсъдимите и адв. Б. били дочути от св.П., също адвокат, чиято кантора се помещава на първия етаж на сградата. Тя ясно чула гласа на адв. Б., който викал „ ... момчета не ме удряйте...”, при което решила да провери какво става. Когато излязла на площадката и тръгнала по стъпалата за втория етаж, видяла как единият от подсъдимите държи в ръце чантите на адв. Б., а другия слизал надолу. Когато извикала към двамата подсъдими какво става, те първоначално се стъписали, след което бързо се отправили към изхода на сградата. Тя видяла, че лицето на колегата й било зачервено, устата му била подута в лявата страна. Св. П. се обадила на Полицията и придружила адв. Б., като двамата също излезли пред сградата, където стояли двамата подсъдими. Там пред сградата отново продължил спорът между подсъдимите и адв. Б., като двамата заплашително го приканвали да им върне парите. Св. П. също помолила подсъдимите да върнат вещите на адв. Б., но двамата категорично заявили, че ще сторят това едва когато адв. Б. им върне парите. На място пристигнали полицейски служители св. Д. Н. и Ст. С., които снели самоличността на двамата подсъдими, поканили ги да врнат вещите на адв. Б., но същите заявили, че ще му ги върнат, когато той им върне парите и за да имат доказателство за това, казали, че искат да им бъде съставен съответен Протокол, който да доказва връщането на вещите. Двамата подсъдими били отведени в Полицейското управление, където предали доброволно вещите, за което бил изготвен и Поротокол за доброволно предаване, съставени им били Протоколи за предупреждение, след което били освободени. Св. Б. след като написал обяснения по случая в РУП, посетил съдебен лекар, който му издал и Съдебномедицинско удостоверение за констатираните телесни увреждания.

Видно от назначената по делото оценителна експертиза, към момента на извършване на престъплението стойността на мъжка кожена чанта за документи е в размер на 11,00лв., а на адвокатска тога е в размер на 85,00лв.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно медицинска експертиза съобразно данните по делото и медицинска документация, при нанесени удари с юмруци, М.Б. е получил: оток и охлузване по горната устна в лявата й половина, разкъсване по лигавицата на горната устна в лявата й половина, оток и кръвонасядане по четвърти пръст на лявата ръка. Така установените увреждания са в резултата от действието на твърди, тъпи предмети и добре отговаря да са получени от нанесени удари с юмруци по лицето и с ритник по четвърти пръст на лявата ръка. На пострадалия са причинени телесни повреди изразяващи се в временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Двамата подсъдими са неосъждани.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Мл. Б., М. П. / приобщени и по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1,т.1 от НПК/, Д. Н. и Ст. С., на приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно – оценителна експертиза, заключението на вещото лице по назначената Съдебномедицинска експертиза, обясненията на подс. Здр. Д. и подс. Д. Д., както и на писмените доказателства, съдържащи се в ДП № 577/2011г. по описа на РУП - Търговище, Докладна записка, Протокол за доброволно предаване, Разписка, Протоколи за предупреждение, Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на двамата подсъдими, Справки за съдимост на двамата подсъдими.

Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без съществени противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.

От една страна, показанията на св. Б., обясненията на подсъдимите, приложената по делото искова молба, безспорно установяват, че адв. Б. и двамата подсъдими са влезли в договорни отношения помежду си, като макар и устно са сключили договор за правни услуги, на база, на който двамата подсъдими са заплатили сумата от 200,00лв., факт, който не се оспорва от св. Б.. Предвид забавяне от страна на адв. Б. да изпълни поето задължение, двамата подсъдими решават, че трябва да получат обратно платената от тях сума, на което категорично се противопоставя св. Б.. Последвали разговори, лични и по телефон между тримата при които двамата подсъдими настоявали да получат обратно парите си, но получавали отказ за това от св. Б.. Така на 21.06.2011г. сутринта, двамата подсъдими посетили кантората на св. Б. ***, решени да си върнат парите, при което се разиграло описаното събитие. В подкрепа на случилото се пред вратата на кантората на св. Б., са и показанията на св. П., пряк свидетел на участието на двамата подсъдими в деянието, на отнемането на вещите от владението на св. Б. и причиняването на наряняването в областта на лицето на св. Б.. Косвено се установява така изложената фактическа обстановка от показанията на св.Д. Н. и св. Ст. С., заварили на мястото на събитието св. Б., св. П. и двамата подсъдими с вещите на св. Б.. Всичко това съотнесено към заключението на вещото лице по Съдебномедецинската експертиза, безспорно доказва, че именно следствие действията на двамата подсъдими по отношение на св. Б., същият е получил процесните наранявания, едното след удар с ръка в лицето, другото при рязкото издърпване на чантите от ръцете му. За отнемането на вещите от св. Б., извършено от двамата подсъдими свидетлства и Протокола за доброволно предаване, последствие и Разписката, с която вещите са му върнати от полицейски служител.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът счете, че подсъдимите З.Н.Д. и Д.Н.Д. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.213а, ал.2, т.2, 3 и 4 във вр. с ал.1 от НК.

От обективна страна – на 21.06.2011г. в гр. Търговище, в съучастие помежду си, като съизвършители, с цел да принудят М.К.Б. да се разпореди със свои вещи – парична сума в размер на 200 лв. го заплашили с насилие срещу личността му, като деянието им е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, с отнемане на лични вещи на обща стойност 96 лв., и е извършено от две лица.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 213а НК е на формално извършване. Изпълнението на заканата, с някоя от формите на принуда, не е задължителен елемент при осъществяване състава на престъплението, достатъчно е заплахата да е обективирана за постигането на преследваната от дееца цел - разпореждането от пострадалия със своя вещ, право или поемането на имуществено задължение. В конкретния случай заплахата е осъществена както вербално със заканите от страна на подсъдимите, така и с ненесените удари по тялото на св. Б.. Тя е придружена с отнемането на процесните вещи и е извършена от двама – двамата подсъдими.

По този начин, като са отнели фактическата власт на св. Б. върху процесните вещи, които впоследствие обективно са намерени във владение на подсъдимите, нанесли са му лека телесна повреда, обективно са целяли да мотивират пострадалия да извърши следващо имуществено разпореждане - да им върне претендираната от тях сума, което всъщност е и крайната цел на подсъмите, за постигането на която те обективно са осъществили състава на престъплението по чл.213а, ал.2, т.2, 3 и 4 във вр. с ал.1 от НК.

От субективна страна – и двамата подсъдими, като са съзнавали, неправомерността на поведението си, че вършат действия забранени от закона, че не това е начина да получат претендираната от тях сума, която е била във владение на св. Б., но за да осъществят тази обща цел, с общи усилия, всеки един от тях съзанавайки, че другия действа за постигане на общата цел, да принудат пострадалия да се разпореди със свое движимо имущество противно на волята си, са предприели и извършили действия за постигане на целта си.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл.213а, ал.2, т.2, 3 и 4 във вр. с ал.1 от НК, законът предвижда наказание „ лишаване от свобода „ от две до осем години, както и „ глоба „ от 3000 до 5000лв.

Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на наказание лишаване от свобода под най-ниския предел, предвиден в закона или замяната на този вид наказание с друго. От друга страна, отчитайки превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на двамата подсъдими, чистосърдечните им, макар и наивни самопризнания, сравнително младата им възраст, поведението на св. Б., което до голяма степен е изиграло роля за по – лесното вземане на решение от двамата подсъдими да извършат деянието, определянето на размера на наказанието, следва да бъде ориентирано в минималния посочен от закона. Наказание, което би отговорило на целите на генералната и специалната превенция по българското наказателно право и би осъществило целите на наказанието, установени в чл.36 от НК. В този смисъл съдъ и определи наказание „ Лишаване от свобода” в размер на 2 години за всеки един от двамата подсъдичми. Съдът прие, че са налице основанията за отлагане на изпълнението на наложеното наказание "лишаване от свобода" по реда на чл.66, ал.1 от НК, както и поради определения размер, а така също и с оглед личността на подсъдимите, което навежда на обоснован извод, че същите биха се поправили и превъзпитали и без да търпят ефективно така определеното наказание. От друга страна определеното наказание не е малко по размер и отлагане на изтърпяването му би изиграло определена възпираща роля по отношение на подсъдимите, занапред да се въздържат от противообществени прояви от всякакво естество, поради което съдът определи изпитателен срок в размер на 3 години за всеки един от подсъдимите. По изложените вече съображения, съдът наложи и наказание „ глоба „ в минимален размер – 3000,00лв. на всеки един от подсъдимите.

По гражсднския иск:

С оглед така произнесената присъда, съдът намира, че предявеният граждански иск е доказан по основание, т.е. налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД, противоправното поведение на подсъдимите, деянието, вината на подсъдимите, вредните последици и причинната връзка. Досежно размера, съдът го намира за недоказан. На първо място, както вече бе изложено, поведението на подсъдимите е предизвикано от некоректно поведение от страна на пострадалия Б., във връзка със завеждане на гражданско дело, необосновано проточило се във времето. Получените следствие на деянието на подсъдимите телесни увреждания, квалифицирани като лека телесна повреда са с ниска степен на засягане на здравето, като за кратък период от врме – около седмица са причинили дискомфорт на Б. при говорене, хранене и извършване на манипулации с лявата ръка. Безспорно с оглед поведението на двамата подсъдими той е изпитал и чувство на уплаха. Не се събраха доказателства, следствие деянието да е прекъснал осъществяване на трудови функции. С оглед на изложеното съдът намира, че справедлив размер, на обезщетението, който да овъзмезди пострадалия за претърпените от него физически неудобства и неблагоприятни психически изживявания е 1000,00лв. Намира Гражданския иск за горницата до 5000,00лв. за необоснован. Съдът осъди двамата подсъдими солидарно да заплатят на пострадалото лице сумата в размер на 1000.00 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието – 21.06.2011 година, до окончателното й изплащане.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимияте да заплатят по сметка на държавния бюджет сумата 75,00лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд град Разград, сумата 120.00 лева разноски в съдебното производство, и 50.00 лв. държавна такса върху уважената част на гражданския иск.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: