Мотиви към Присъда №46/29.01.2013г., постановена по НЧХД №931/2012г. по описа на Разградския районен съд .

Постъпила е тъжба от А.Д.Т. ***, с която е повдигнато обвинение срещу М.Д.Т. от с.с., за това, че на 07.10.2012г. в с.Е. е причинил лека телесна повреда на тъжителя изразяваща се временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Тъжителят е предявил и граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 8000 лв, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, в едно със законната лихва от деня на увреждането, до окончателното и изплащане.

В заседанието пред РРС тъжителят лично и чрез повереника си поддържа тъжбата и гражданския иск. Процесуалният му представител намира, че обвинението е доказано и моли за определяне на справедливо наказание, предвид отегчаващите обстоятелства, като бъде уважен и гражданския иск в посочения размер.

Защитника на подсъдимия намира обвинението за недоказано.

Подсъдимият отрича да е извършил деянието вменено му в тъжбата.

Подсъдимият М.Д.Т. е роден на ***г*** К., живее в с.с., български гражданин, с основно образование, не работи женен, неосъждан.

Подсъдимият и тъжителят били братя, живеели в къща близнак в с.Е. ул.”А” №*. Двамата братя били във влошени отношения от десетина години и не си говорели. Причина за неразбирателството им била наследствената къща, в която живеели.

На 07.10.2012г. рано сутринта в 6 часа, тъжителят излязъл от дома си и щял да отиде до магазина в селото за хляб. Преди това обаче излял кофа с мръсна вода пред входната врата, тъй като нямали канализация. Подсъдимият бил навън през това време застанал на плочата върху гаража, на разстояние около 15 метра от първия. Взел един камък и хвърлил по тъжителя, който го ударил по челото, а с друг го ударил по дясното рамо. Тъжителят се привел от болка и извикал, при което го чул синът му - св.А.Т., чийто прозорец бил в близост. Веднага излязъл отвън и прихванал тъжителя, който бил приклекнал и си държал главата. Видял силует на плочата на гаража. Челото и лицето на тъжителя били окървавени, кръв имало и по дрехите му. В това време излязла и св.С. Т., която също се събудила от шума пред къщата. И на двамата тъжителят казал, че брат му – подсъдимият го е земерял с камъни. През това време подсъдимия се прибрал в дома си. Св. А.Т. се обадил по телефона на техен съсед - св. Щ., който имал автомобил и го помолил да закара него и баща му в болницата в гр.Разград. Така и станало св.Щ. се отзовал и със собствения си автомобил закарал тъжителя и сина му до болницата в гр.Разград, като от тях при разговора в автомобила разбрал, че получените наранявания на тъжителя били причинени от подсъдимия. След инцидента св.С. Т. и св. Ю. Т. останали в двора на къщата, когато възникнала разправия с подсъдимия и съпругата му – св.Х. Т., като пред тях подс.Т. признал, че той е хвърлял камъни като е изчаквал рано сутринта, тъжителят да излезе от дома си. Казвал им, че какото е направил пак ще го направи. На мястото пристигнали и полицейския служители – св.М. с колегата си. При разговор с тях подсъдимия обяснил причината за инцидента - изхвърлена от тъжителя кофа с вода на улицата, която минавала под прозорците на дома му, казал им, че е хвърлил камък към тъжителя.

От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, се установява, че в резултат на описания инцидент тъжителят е получил разкъсно-контузна рана на главата в челната област с дължина 5см и широко охлузване в съседство и оток на меките тъкани, кръвонасядания на двете орбити тип “травматични очила”, по-изразено на лява орбита, в която страна отока и насиняването е разпространено и към скуловата област. Кръвонасядане в дясната раменна линия, с клинични данни за сътресение на мозъка. Видимите травматични увреждания са причинени с удари с или върху тъп предмет или от предмет с тъпоръбеста форма и е възможно да бъдат получени по посочения от пострадалия начин. Отделно в своята съвкупност травматичните увреждания и сътресение на мозъка без изпадане в безсъзнателно състояние, обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия Оздравителния процес на травмата на главата е около 2-3 седмици Констатираното увреждане заздравяват за срок от около две седмици.

Така изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана като се позовава на показанията на свидетелите С. Т., А.Т., Ю. Т., З. Щ., Х. Т., А. А., Й.Д. и М.М., заключението на съдебно-медицинската експертиза, писмените доказателства – съдебно-медичинско удостоверение, епикриза, постановления на РП-Разград и ОП-Разград, справка от РУП-гр.Разград, справка за съдимост, характеристика, медицински документи.

Непосредствен очевидец на инцидента не е имало, но непосредствено след това св.А.Т. видял първи тъжителя, който бил приведен и от главата му течала кръв, видял и силует на плочата на гаража, където явно е бил подсъдимия. След него св.С. Т. видяла тъжителя, пред двамата последният заявил, че нараняванията му са от хвърлени по него камъни от подсъдимия, който бил на плочата върху гаража. Показанията им изцяло потвърждават изложеното в тъжбата, подкрепени са от показанията на св. Х. Т., З. Щ., М., а същото се потвърждават и от заключението на експертизата, поради което съдът ги кредитира. Същите са последователни логични взаимно допълващи се помежду си, както и с останалите гласни доказателства – показанията на св.Х. Т., З. Щ., приобщените писмени доказателства – преписка № Рз-873 на РУП Разград. Поради което съдът намира, че обстоятелствата са били такива, каквито са изложени в тъжбата.

Нелогични са обясненията на подсъдимия, че процесния ден тъжителят се бил ударил в корниза на прозореца, след като тръгнал да бяга. От показанията на свидетелите С. Т. и А.Т., се установява, че уврежданията са получени в резултат от удар от хвърлен камък, които косвени показания не са изолирани, а се подкрепят се от останалите гласни доказателства, както и от заключението на вещото лице. И в с.з. вещото лице заявява, че е невъзможно ударът в главата на пострадалия да е получен при съприкосновение с ръб, предвид широкото охлузване на меките тъкани по съседство и отока им. Освен това е установено кръвонасядане в дясната раменна става, със същата давност, което няма как де е получено от евентуален удар в ръб /на перваз/ както заявява подсъдимия. Предвид изложеното, съдът намира обясненията на подсъдимия, които освен доказателствено средство, са средство на защита и случая това са единствено неговата защитна версия.

Предвид приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението “лека телесна повреда” по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, тъй като н07.10.2012г. в с.Е., общ.Ц. К., е причинил лека телесна повреда на А.Д.Т. – ЕГН ********** *** изразяваща се в разкъсно контузна рана в централната част на челото с широко охлузване и оток на меките тъкани по съседство, хематом на двете орбити /тип “травматични очила”/ по изразено от ляво с разпространен оток и зад външния очен ъгъл и скуловата област от тази страна, кръвонасядане върху дясна раменна линия с площ 3.5/4 см., клинични данни за сътресение на мозъка без обективно установена отпадна неврологична симптоматика довели до временно разстройство на здравето не опасно за живота на пострадалия. Подсъдимият е хвърлил камъни по пострадалия, с които го ударили по главата в областта на челото и по дясното рамо. В резултат на тази интервенция са причинени установените от медицинската експертиза телесни увреждания, които са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл - съзнателно е търсел саморазправа с пострадалия.

При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът намира, че не са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, с налагане на административно наказание, тъй като същият вече има наложени мерки по реда на чл.78а от НК. За извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация. Съдът намира, че на подсъдимия следва да се определи от алтернативно предвидените в закона, наказание лишаване от свобода, предвид тежестта на извършеното деяние, агресивното поведение и след извършването му, наличие на данни и за други противообществени прояви спрямо тъжителя и семейството му в предходен период. Като съобрази обаче семейното и имотно състояние, наличието на здравословни проблеми у подсъдимия, съдът намира, че наказанието следва да е в размер на минималния, а именно лишаване от свобода за срок от три месеца, като намира, че по този начин целите на наказанието ще бъдат постигнати. Налице са предпоставките на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изтърпяване на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години, тъй като деецът не е осъждан, за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето му, не е наложително наказанието да бъде изтърпяно.

Предявеният от тъжителя граждански иск е основателен до размера от 2000 лв. От неправомерното и виновно извършено деяние на подсъдимия пострадалия е понесъл неимуществени вреди – причинени са му и болки, и страдания, поради което и деецът дължи обезщетение на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД. Съдът взе предвид, че пострадалият е получил няколко увреждания в резултат на ударите, съобрази и времето на оздравителния процес, претърпяните от пострадалия болки и страдания, при което като изхожда от критерия за справедливост, установен с нормата на чл. 52 от ЗЗД, намира, че за обезщетяването на претърпените от пострадалия неимуществени вреди подсъдимият следва да бъде осъден да заплати сумата от 2000лв, който размер съдът намира за справедлив. В останалата му част до 8000 лв гражданският иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Подсъдимият следва да заплати на пострадалия и направените от него деловодни разноски в размер на 612 лв /за платена такса за тъжба, за адвокатски хонорар, експертиза/.

Подсъдимият следва да заплати и държавна такса по сметка на РС-Разград, върху уважения размер на иска.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: