Мотиви към Присъда №10/15.01.2013г., постановена по НОХД №994/2012г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу И.И.С. ***, за това, че в периода от 15.07.2011г. до 15.09.2012г. в гр. Разград, след като е осъден с Решение № 55/15.02.2011г. по гр.д. 1897/2010г. по описа на РС Разград, влязло в сила на 15.03.2011г. да издържа свой низходящ – детето си П.И.С., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски , а именно 14 месечни вноски на обща стойност 1400 лева – престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Производството по отношение на подсъдимият се провежда в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК, тъй като обвинението не е за тежко умишлено престъпление, а подсъдимият е редовно призован, но не се явява.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението, считайки го за доказано. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода към минимума предвиден в закона, чието изпълнение за бъде отложено.

Като частен обвинител е конституиран непълнолетното дете на подсъдимия действащ със съгласието на майка си, като представителят на същия моли подсъдимият да бъде признат за виновен.

Защитникът на подсъдимия моли за признаването му за невиновен, алтернативно да бъдат съобразени многобройните смекчаващи обстоятелства спрямо подзащитния му.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.И.С. е роден на ***г***. Същият е със средно образование, женен, неработи неосъждан.

Подсъдимият и свидетелката А. бил родители на непълнолетния - св. П.И.С., роден на ***г. С Решение №55/15.02.2011г. по гр. дело №1897/2010г. по описа на РС-Разград, влязло в сила на 15.03.2011г., подсъдимият С. бил осъден да заплаща на своето дете, чрез неговата майка, в размер на 100 лева. Детето – св. С. живеел при майка си в гр. Разград. За времето от 15.07.2011г. след влизане в сила на решението на РС-Разград по гражданското дело до месец 15.09.2012г., подс. С. не плащал дължимата издръжка на детето си, общо в размер на 14 месечни вноски - 1400лв. В хода на с.з. се установи, че подсъдимият е платил сумата от 500лв част от дължимата сума за издръжка, които подсъдимият превел по сметка на св.А. представляващи дължима издръжка, по образуваното изп. дело № 1190/2011г. на РС-Варна. Установено е, че в процесния период подс.С. не е притежавал недвижимо имущество, имал е МПС.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от показанията на свидетелите А. и П.С., признанията на подсъдимия в ДП, справки от: служба КАТ, служба по вписванията, служба “Земеделие и гори”, дирекция “Бюро по труда”, Агенция за социално подпомагане при Община Разград, ТД на НАП Варна, справка за съдимост, декларация, препис от решение по гр.д. №1897/2012г. на РС-Разград, платежни нареждания, извлечения от банкова сметка ***.А..

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като в периода от 15.07.2011г. до 15.09.2012г. в гр. Разград, след като е осъден с Решение № 55/15.02.2011г. по гр.д. 1897/2010г. по описа на РС Разград, влязло в сила на 15.03.2011г. да издържа свой низходящ – детето си П.И.С., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 14 месечни вноски на обща стойност 1400 лева.

Подсъдимият е бил наясно със задължението си произтичащо от осъдителното съдебно решение, но въпреки това не го е изпълнил. Възможността на подсъдимия да заплаща издръжка на детето си е преценена от гражданския съд, присъдил издръжката и подсъдимия е следвало да се съобрази с това решение. Ето защо съдът приема, че подсъдимият е осъществил състава на вмененото му престъпление, като от субективна страна е действал умишлено – съзнавайки задълженията си, но без да се съобрази с тях.

Съдът определи наказанието на подсъдимия, като взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Степента на обществена опасност на деянието е съответна на този вид престъпления, предвид засегнатите обществени отношения. За извършеното престъпление, НК предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация. От алтернативно предвидените наказания съдът намира за съответно на целите по чл.36 от НК, наказанието лишаване от свобода /като има предвид наличие на данни за подсъдимия, че се намира извън пределите на страната, като не е удачна другата алтернатива/, при превес на смекчаващите вината обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, трудовата му заетост, направените от него признания, заплащането на част от дължимата издръжка. Съдът отчита като отегчаващо обстоятелство – неплащането на задължението за продължителен период от време. Поради което наложеното наказание лишаване от свобода следва да е в минималния предвиден в закона размер – 3 месеца. Налице са предпоставките на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изпълнението му за изпитателен срок от три години, тъй като подсъдимият не е осъждан и за постигане на целите на наказанието и за поправянето му, не е наложително да изтърпи същото. Така наложеното наказание, съдът намира, за справедливо и чрез него ще бъдат изпълнени целите предвидени в чл.36 от НК.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: