Мотиви към
Присъда №32/22.01.2013г.,
постановена по НОХД №995/2012г. по описа на Разградския районен съд .
Разградска
районна прокуратура е повдигнала
обвинение срещу П.С.А. за това, че на 29.04.2012г. на кръстовище
между главен път І-2 /Е-70 гр.Варна гр.Русе/ и ул. “Добруджа” в землището на
гр.Разград, при управление на МПС –л.а. “Деу Нубира” с рег**** е нарушил
правилата за движение по пътищата – не е спрял на пътен знак Б2 “Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство” и не е осигурил предимство на движещия се по
път І-2 автобус “Фолксваген ЛТ
Съдебното производство по
отношение на подсъдимия е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК –
съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното
заседание, е извършено предварително изслушване
на подсъдимия, при което е признал фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр.
с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В заседанието пред РРС
представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за
доказано и предлага на съда да му наложи наказание при приложение на чл.58а
ал.1 от НК, в размер на около една година лишаване от свобода, както и лишаване
от право да управлява МПС за срок от една година.
Като граждански ищци по делото са
конституирани пострадалите М.М. и Ж.Ц., претендиращи обезщетение за причинените
неимуществени вреди от престъплението.
Защитникът на подсъдимия, счита
обвинението за доказано, като при определяне на наказанието, да се отчете
превес на смекчаващите обстоятелства и наказанието да бъде определено съобразно
чл.58а от НК - към минимума предвиден в закона, при приложението на чл.66 НК.
Счита размера на предявения от пострадалата Ц. граждански иск за несъразмерен.
Разградският районен съд,
след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира
от фактическа страна следното:
Подсъдимият П.С.А. е роден на ***г. в гр. П., живущ в с.гр. Същият е български
гражданин, работи, женен, не е осъждан.
Подсъдимият
А. е правоспособен водач на МПС от 1984г категории В и М.
На 29.04.2012г. сутринта подсъдимия и съпругата му – св.Т. Ал.
потеглили от гр.П. за гр.Д. със собствения си л.а. “Деу Нубира” с рег. №****,
управляван от подсъдимия. Преминали през гр.Разград, като излезли извън града,
движейки се по ул.”Добруджа” в посока към главен път І-2. Около 14ч приближили
кръстовището между ул.”Добруджа” и главен път І-2. Подсъдимият не спрял на
поставения на ул.”Добруджа” преди
кръстовището знак Б2, като по този начин отнел предимството на движещия се в
този момент по път І-2 в посока гр.Варна-гр.Русе автобус “Фолксваген” ЛТ 35 с
рег. №*****. Навлязъл частично в лентата, по която се движел автобуса
управляван от св.К.. Въпреки предприетите от св.К. маневри, с цел избягване
възникването на ПТП, двата автомобила се ударили, като ударът по отношение на
л.а. “Деу Нубира” бил челен в предната му дясна част, а по отношение на
автобуса – в зоната на дясната му странична част. След удара автобусът се
преобърнал на лявата си страна и в това положение продължил да се движи около
20м, след което спрял. В автобуса пътували общо десет пътника – свидетелите Б.,
М., П., Д., Ж.Ц., В. Ц., Д., П., Г. и Ас. В резултат на ПТП-то част от
свидетелите получили телесни наранявания, а по автобуса били причинени
имуществени вреди. Пострадалите били транспортирани до МБАЛ гр. Разград, където
им била оказана медицинска помощ. Посетилите мястото на произшествието
полицейски служители – свидетели Н. и Вл. изпробвали подс.А. и св.К. за
алкохол с техническо средство, но не
било установено наличие на такъв и у двамата водачи.
От заключението по назначените химически експертизи, не е установено
наличие на алкохол в кръвта на подс.А. и на св.К..
От заключението на вещото лице по съдебно-медицинските експертизи се
установява че в резултат на претърпяното произшествие пострадалата М.М. е
получила: контузия на лявото рамо със счупване на лявата ключица. Мозъчно
сътресение леко изразено по тяжест-без изпадане в безсъзнателно състояние, с
краткотрайно замъгление/степенно помрачение/ на съзнанието. Същите увреждания
са довели до трайно затруднение движението на лявата ръка. Среден оздравителен
срок около 2 месеца. Пострадалата Ж.Ц. е получила: Разкъсно-контузни рани на
две места по главата, лявото рамо, и лявата длан и охлузвания по кожата на
лявата мишница, гръден кош и пръстите на ръцете. Мозъчно сътресение-леко
изразено по тяжест - без изпадане в безсъзнателно състояние. При постъпване на
лечение състояние на травматичен шок/бледа кожа и видими лигавици, ниско кръвно
налягане, ускорен, филиформен пулс, сомнолентна трудно контактна и
брадипсихична/. Същите са довели до разстойство на здравето с временна опасност
за живота на пострадалата. Пострадалата П.Д. е получила: Контузия на гръдния кош,
с левостранен пневмоторакс/навлизане на въздух в лявата гръдна кухина/.
Контузия на главата с разкъсно-контузна рана в лявата челна област. Мозъчно
сътресение леко изразено по тяжест, с краткотрайно замъгление/степенно помрачение/
на съзнанието. Същите са довели до разстройство на здравето с временна опасност
за живота поради описаната контузия на гръдния кош с левостранен пневмоторакс.
От заключението на вещото лице по автотехническата експертиза се
установява, че скоростта на движение на автобус “Фолксваген” ЛТ 35 с рег. №*****
непосредствено преди ПТП е била
Изложената фактическа обстановка
съдът намира за доказана по несъмнен начин видно от показанията на разпитаните
на досъдебното производство свидетели Б., М., П., Д., Ж.Ц., В. Ц., Д.,
П., Г., Ас., К., Н., Вл., Е., Ал.,
протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, заключения по
автотехническа и съдебно-медицински и химически експертизи, справка за
съдимост, справка за нарушител и
останалите писмени доказателства по ДП. Съдът кредитира показанията на
свидетелите като логични последователни, взаимно подкрепящи се помежду си,
както и със заключенията на посочените експертизи, които са компетентни,
обосновани. По неоставящ съмнение начин се установява, че подсъдимият е
управлявал автомобила процесния ден, като при приближаване на кръстовището
описано по-горе не е спрял на поставения знак Б2 “Спри! Пропусни движещите се
по пътя с предимство”, като по този начин е навлязъл частично в пътната лента,
по която се е движел автобуса, който не е успял да спре и е настъпил сблъсък
между двете МПС-та.
Така изложената фактическа обстановка налага следните правни
изводи: Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343 ал.3 пр.3 б.”а” пр.2 във вр. с
ал.1 б.”б” пр.2 във вр. с чл. 342 ал.1
от НК, тъй като процесния
ден и на процесното място, при управление на МПС е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 6 т.1 от ЗДвП: “Участниците в движението съобразяват своето поведение с
пътните знаци и с пътната маркировка”, чл. 46 ал.2 от ППЗДвП: “Пътен знак Б2
указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на “стоп
линията”, очертана с пътната маркировка, или ако няма такава – на линията, на
която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства,
които имат предимство”, чл.50 ал.1 от ЗДвП и чл. 104 ал.1 от ППЗДвП: “На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътните превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Нарушавайки задълженията си като
участник в движението, подсъдимият е предизвикал ПТП, причинявайки средни
телесни повреди на три лица и по този начин осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението за което е обвинен. От субективна
страна подсъдимият е действал непредпазливо и конкретно при несъзнавана
непредпазливост, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици от деянието си, но в конкретната ситуация е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди.
Индивидуализирайки наказанието
на подсъдимия съдът намира, че в случая не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК, предвид не-малката обществена
опасност на извършеното деяние, нарушаването на няколко правила от ЗДВП, причиняването
на три средни телесни повреди, в резултат на деянието осъществено от
подсъдимия. Поради което съдът определи наказанието към средния размер
предвиден в закона по време на извършването му, като взе предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия, липсата на други нарушения по ЗДвП, добрите му характеристични
данни, а като отегчаващи- високата обществена опасност на деянието и
причинените съставомерни вреди изразяващи се в причиняване на средни телесни
повреди на три лица, както и имуществени вреди по управлявания от него автомобил
макар и несъставомерни в случая, но настъпили в резултат на деянието извършено
от подсъдимия. Съответно на деянието и дееца съдът намира наказание лишаване от
свобода в размер на една година, което редуцирано на основание чл.58а ал.1 от
НК с една трета, на подсъдимия бе
определено наказание осем месеца лишаване от свобода. Налице са предпоставките
на чл.66 ал.1 от НК, изтърпяването на наложеното наказание, да бъде отложено за
изпитателен срок от три години, тъй като подсъдимият не е осъждан, не е
наложително изтърпяване на наказанието, за постигане целите на същото и преди
всичко за поправянето му. На основание чл.343г във вр. с чл.343 от НК на
подсъдимия следва да се наложи и наказание лишаване от право да управлява МПС,
като в случая съдът намира, че същото следва да е към средния размер, предвид
обществена опасност на деянието и причинените от него вреди, като намира за
справедливо това наказание да бъде наложено за срок от една година.
Предявените граждански искове за
причинени неимуществени вреди от пострадалите Ц. и М., срещу
подсъдимия следва да бъде уважени, като се изхожда от критерия за справедливост, установен с
нормата на чл. 52 от ЗЗД. От неправомерното и виновно
извършено деяние на подсъдимия пострадалите са понесли неимуществени вреди
изразяващи се в причинените по-горе увреждания.
Предявеният граждански
иск от Ж.Ц., според настоящия състав е основателен до размера от 5000лв., като недоказан намира до
първоначалния размер от 15000лв. В резултат на ПТП-то същата е получила
уврежданията описани по-горе и констатирани от медицинската експертиза. Не се
установи по безспорен начин, същите да са довели до много по-големи неудобства
болки и страдания, предвид подобни случаи и при кредитиране на показанията на
нейната дъщеря - св.Ив.Ц., разпитана в с.з.
Предявеният
граждански иск от М.М., според настоящия състав е основателен в предявения
размер от 6000лв. От престъплението пострадалата е получила – две контузии,
като едната - на гръдния кош, представлява средна телесна повреда, а другата –
лека телесна повреда. С оглед периода на възстановяване отразен и в
заключението на експертизата и по показанията на св.П. в с.з., на същата са
били причинени болки и страдания, за които справедлив според настоящия състав е
предявеният размер на гражданския иск.
Подсъдимият следва да бъде
осъден да заплати разноските по делото, както и държавна такса върху всеки от
уважените граждански искове.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: