МОТИВИ към присъда № 25 / 18.01.2013 г. постановена по НОХД № 31/2013 г. по описа на РРС.

Обвинението срещу подсъдимия А.И.М., Д.Е.Д., А.В.М. е за това че на 26.12.2012 г. в с. Яс., след предварителен сговор помежду си, а подс. М. в условията на повторност, като случаят е немаловажен, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот са отнели чужди движими вещи – 1 бр. мобилен телефон м. “Нокиа 2 700” на стойност 106,00 лв., 1 бр. мобилен телефон “Нокиа 2330” на стойност 70,00 лв. и комплект – златно колие и обеци 14 карата с тегло 28,45 грама на стойност 1195,00 лв., всичко на обща стойност 1 371,00 лв. от владението на Е.Н.И. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят – престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 и т.5 вр. с чл. 194 ал.1 от НК за подсъдимите А.И.М., Д.Е.Д. и по чл. 195 ал.1 т.3, т.5 и т.7 вр. с чл. 194 ал.1 от НК за подс. А.В.М..

Подсъдимите признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразяват съгласие да не се събират доказателства за тях и производството се е развило по реда на чл. 371 т.2 от НПК.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимите за виновни, като им наложи наказания “лишаване от свобода” при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК за всеки от тях, чиито размер за подс. А.И.М., Д.Е.Д. бъде определен на 6 месеца, а за подс. А.В.М. на 10 месеца, изпълнението на които да бъде отложено за изпитатален срок от три години.

Разградският районен съд, като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с направеното самопризнание от подсъдимия, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимите живеят в с. Яс. и се познават.

На 25.12.2012 г., тримата заедно посетили дискотека “Хипноз” в гр. Р. В заведението употребили алкохол. Там подсъдимия В., който работел при свидетелката И. и съпруга й, подпомагайки дейността им по изкупуване на ядки, предложил на другите двама подсъдими да извършат кражба от дома на пострадалата в с. Яс.. М. обяснил на М. и Д., че в къщата се намира метална каса, в която свидетелите съхраняват пари и ценности, които те могат да откраднат. След като постигнали съгласие за извършване на престъплението, тримата подсъдими се прибрали с такси в с. Яс.. Около 04,00 ч. на 26.12.2012 г., в изпълнение на намисленото от тях по – рано, те се отправили към дома на пострадалата, находящ се на ул. “***** в селото. Подсъдимият М. обиколил къщата, за да намери начин да проникнат в нея и за да осигури достъп до вътрешността й на себе си и другите двама подсъдими, натиснал с ръка един от прозорците на стая на първия етаж. В резултата на упражнената върху рамката сила, заключващият механизъм поддал и се счупил, а прозорецът се отворил. През него в къщата влезли тримата подсъдими. В холното помещение, в което се озовали светела електрическа крушка. Подсъдимите забелязали на плот на холната секция два мобилни телефона “Нокиа 2 700” и “Нокиа 2330” и на маса в кухненската ниша комплект златни обеци и колие, които преди да си легне свидетелката била оставила там и които вещи подсъдимите взели. След това изгасили осветлението, за да не бъдат забелязани отвън и подс. М. продължил към другите етажи, за да търси сейфа, за който знаел, че се намира в къщата. В този момент пострадалата се събудила от шума, който тримата предизвикали и установила, че навсякъде е тъмно. Знаейки, че не е изгасяла осветлението в съседната стая, тъй като същата вечер била сама с четиригодишната си дъщеря, без съпруга си, пострадалата се притеснила. Свидетелката заключила спалнята, светнала лампата и веднага се обадила по телефона на своя свекър – св. Х., който живеел в близост, за да му каже че някой е влязъл в къщата. Подсъдимите разбрали, че са събудили собствениците на къщата и бързо я напуснали по начина, по който били проникнали във вътрешността й. След тях пострадалата също излязла зедно с детето, оставила го в дома на св. Х. и двамата с него се върнали обратно. Огледали стаите и прозорците на къщата и установили, че има отворени два прозореца – този на холното помещение и един на стълбищната клетка, а пострадалата видяла, че липсват и двата мобилни телефона и комплекта накити, които била оставила в хола, след което се обадила на полицейските служители, за да сигнализира за извършената кражба. По – късно тя и св. Х. заедно прегледали записите от поставените на външните стени на къщата камери за видеонаблюдение и разпознали тримата подсъдими.

От своя страна последните се разпоредили по неустановен в хода на досъдебното производство начин с бижутата и телефона “Нокиа 2330”, а телефона “Нокиа 2 700”, бил предаден с протокол за доброволно предаване от 26.12.2012 г. на служител на РУП Разград от подс. Д.Д..

Видно от заключението по назначената в хода на досъдебното производство оценъчна експертиза, прочетено и приобщено по предвидение в процесуалния закон ред в хода на съдебното производство, стойността на откраднатите вещи възлиза общо на 1 371,00 лв., от които 106,00 лв. – стойността на телефон “Нокиа 2 700”, 70,00 лв. – стаюнастта на телефона “Нокиа 2330” и 1195,00 лв. – стойността на комплект – златно колие и обеци 14 карата с тегло 28,45 грама.

Според приобщеното по предвидения процесуален ред, заключение по назначената дактилоскопна експертиза, иззетите дактилоскопни следи при огледа на местопроизшествието от рамката на прозореца на холното помещение на първия етаж на къщата са оставени от ляв среден пръст на подсъдимия А.И.М..

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелите Е. И., А. Х., О. В., И. Д., Т. В. са взаимно допълващи се и непротиворечиви. В този смисъл са и направените от подсъдимите самопризнания. Сочените гласни доказателствени средства се подкрепят и от заключенията по назначените експертизи, протоколи за оглед на местопроизшествие /л. 3-4 от ДП / и иззетите зактилоскопни следи при същия /л.5/, протокол за доброволно предаване /л.93 от ДП/, постановления за връщане на в.д. /л.88 от ДП/, поради което съдът намира че пресъздават действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка и ги кредитира изцяло.

Подсъдимият А.М. е неосъждан.

Подсъдимият Д.Д. е неосъждан /реабилитиран по право на 25.02.2012 г. за осъждането по НОХД № 751/2010 г. на РРС, с което му е наложено наказание “обществено порицание”/.

Подсъдимият А.М. е осъждан двукратно, като непълнолетен. Осъществените от същия деяния са в две групи – първата за извършени престъпления по чл. 195 ал.1 т.3 и т.5 от НК за периода 2008 г. – 2010 г., за които са му налагани наказания “пробация” и “обществено порицание” и втората – за престъпление по чл. 195 ал.1 т.1, т.3, т.5 и т.7 от НК осъществено на 26/27.04.2011 г., предмет на НОХД № 180/11 г. на РС Исперих, за което също му е наложено наказание “пробация”.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си подсъдимите са осъществили състава на престъплението по чл. 195 от НК. На инкриминираната от обвинението дата те са отнели чужди движими вещи – мобилен телефон м. “Нокиа 2 700” , мобилен телефон “Нокиа 2330” и комплект – златно колие и обеци 14 карата с тегло 28,45 грама , от лицата, което ги е владеело - техния собственик, без негово знание и съгласие. На посочената по - горе дата, те са проникнали в дома на пострадалата, взели са изброените движими вещи от местата, където са били съхранявани, като по този начин са прекъснали фактическата власт на собственика им върху тях. С изнасянето им и по – късно с отдалечаването от местопрестъплението на подсъдимите с тези вещи, те са установили своя трайна такава власт върху предмета на престъпно посегателство, с което изпълнителното деяния на престъплението “кражба” е било довършено. И тъй като, за да си осигурят достъп до помещенията, където вещите са се намирали, подсъдимите са проникнали в сградата чрез взломяване /счупване на заключващото устройство на прозореца на къщата/, то и извършеното от тях от обективна страна осъществява признаците на квалифицирания състав на престъплението по чл.195 ал.1 т. 3 от НК, като извършено чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот. Обстоятелството, че деянието е извършено при предварително взето решение от тримата подсъдими за осъществяването му, в период предхождащ известно време неговото осъществяване, в сравнително спокойна обстановка, в която са съгласували задружната си дейност, дава основание да се заключи, че от обективна страна признаците на престъплението субсумират състава на чл. 195 ал.1 т.5, като извършено при предварителен сговор. Стойността на отнетите вещи, която многократно надхвърля размера на МРЗ за страната, определя извършената кражба, като немаловажен смисъл по смисъла на наказателния закон, за който извод от значение се явява и обстоятелството, че деянието е осъществено при наличието на квалифициращите признаци на т.3 на чл. 195 от НК. Последното обстоятелство се явява определящо и за съставомерността на престъплението, като такова осъществено в условията на повторност по отношение на подсъдимия А.М., който към момента на извършване на настоящото е осъждан за престъпления по чл. 195 от НК двукратно. Такова се явява то и по отношение на подс. Д. Д., реабилитацията на който за извършеното престъпление по чл. 195 от НК, не изключва приложението на чл. 28 от НК, съгласно разпоредбата на чл. 30 от НК. Доколкото по отношение на последния обаче липсва повдигнато такова обвинение, съдът е в състояние да прецени последното обстоятелство единствено като отегчаващо отговорността му обстоятелство.

Съставомерно се явява настоящото деяние и от субективна страна. Подсъдимите, действайки предумишлено и при пряк умисъл са съзнавали общественоопасните последици от действията си и са искали тяхното настъпване, лишавайки лицето, които е владеело посочените по – горе движими вещи от възможността да се разпорежда с тях, в качеството им на техен собственик. От субективна страна по безспорен начин се установява и намерението за своене на подсъдимите спрямо отнетите вещи. Предприетите от тях действия по разпореждане със същите обективират по несъмнен начин, субективното им отношение към предмета на престъпление, като към техен собствен. Престъпленито е извършено и при съзнаване на квалифициращите обстоятелства – подсъдимите са съзнавали, че за да си осигурят достъп до помещенията, където са се съхранявали вещите предмет на кражбата повреждат пергради здраво направени за защита на имот, както и всеки един от тях е съзнавал съучастието на всеки останал в извършването на престъплението.

Съставомерността на престъплението от обективна и субективна страна предопределя и ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимите. Индивидуализацията на следващото му се наказание лишаване от свобода, следва да се извърши в рамките на една и десет години, каквито са специалните размери следващи се за престъплеинето по чл. 195 от НК. Същевременно процесуалния ред по който се е развило производството предполага приложението на чл. 58а от НК, респективно при наличие на предпоставките на чл. 55 от НК – приложение на този текст от закона, съгласно разпоредбата на чл. 58а ал.4 от НК. Именно многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира за установени по отношение на първите двама подсъдими, при наличието на които и най-лекото предвидено от закона наказание от една година лишаване от свобода, се явява несъразмерно тежко за осъщественото от тях престъпление. В тази насока бе преценена ниската лична степен на обществена опасност на подсъдимия А.М., който е неосъждан. Като такова по отношение на подс. Д.Д. се явява оказаното от същия пълно съдействие на органите на досъдебното производство при разкриване на престъплението и обстоятелството, че същия е възстановил находящия се у него телефон, предмет на престъпно посегателство. По отношение и на двамата подсъдими, като смегчаващи отговорноста обстоятелства бе преценена и младостта им, както и направеното признание в хода на досъдебното производство и изразеното в хода на съдебното разкаяние за извършено престъпление. Като смегчаващи отговорността обстоятелства касаещи степента на обществена опасност на осъщественото деяние бе преценена и ролята на подсъдимите при осъществяването му, при което инициатор и организатор е бил подс. А. М., както и обстоятелството, че част от вещите предмет на кражбата са били върнати на собственика им и липсата на несъставомерни вредни последици от престъплението. Като единствено отегчаващо отговорността обсотятелство в тази насока бе преценена високата стойност на отнетите от подсъдимите вещи. Ето защо, съдът намира, че на всеки от двамата подсъдими следва да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от осем месеца при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК. Доколкото по отношение на всеки от тях са налице предпоставките на чл. 66 от НК и като прецени, че за постигане целите посочени в чл. 36 от Кодекса и преди всичко за поправянето им, не е необходимо същото да бъде търпяно ефективно, съдът счита, че изпълнението на така определеното наказание, следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години. По отношение на подсъдимия А. М., съдът счита, че наказанието следва да бъде определено на една година и шест месеца лишаване от свобода, при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства. Като отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на него бяха преценени тези свързани със сравнително високата степен на лична опасност на подсъдимия, който е осъждан, извън осъждането определящо настоящото деяние като извършено повторно по смисъла на чл. 28 от НК и степента на съучастието на подсъдимия в престъплението. Като отегчаващи отговорността обстоятелства, касаещи степента на обществена опасност на осъщественото престъпление, бе преценена високата стойност на предмета на престъпно посегателство, надхвърлящ многократно размера на МРЗ за страната към инкриминирания период. Като смегчаващи отговорността обстоятелства в тази насока бе преценена липсата на несъставомерни вредни последици от деянието, както и факта, че част от вещите отнети с кражбата са върнати на собственика им. Като смегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат преценени обаче и изразеното съжаление за стореното и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото и млодастта му. Ето защо счита, че при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства съответно на тежестта на извършеното престъпление е наказание към минимума предвиден в закона, а именно – една година и шест месеца лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК, така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и на подсъдимия следва да се наложи наказание “лишаване от свобода” за срок от една година. При наличие на предпоставките по чл.66 от НК и по отношение на този подсъдим, съдът не счита че същото следва да бъде търпяно ефективно. Доколкото налаганите му до момента наказания са за престъпления извършени от него като непълнолетен и не му е налагано наказание “лишаване от свобода”, съдът счита, че целите посочени в наказателния закон биха били постигнато и с условно осъждане. Намира че изпитателния срок на същото следва да бъде определен на четири години, съобразно по – високата степен ан лична опасност на подсъдимия.

Признаването на подсъдимите за виновни и осъждането им, по текста, по който им е повдигнато настоящото обвинение, предполага и осъждането им да заплати направените по делото разноски.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: