Р Е Ш Е Н И Е

Номер 402 18.01.2013 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Разградският районен съд състав

На деветнадесети декември две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1289 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.108 от ЗС.

Депозирана е искова молба от И.И.И., с която са предявени обективно съединени искове срещу А.И.А. да му предаде владението върху имот с №*****.***.**** с начин на трайно ползване лозе и площ 426 кв.м. в м.”О. в землището на гр.Р. и за заплащане на сумата 1 200 лв. обезщетение за ползване на имота считано от 12.07.2010 г. до 19.07.2011 г. ведно с мораторната лихва. Сочи, че на 12.07.2010 г. е придобил правото на собственост върху процесния имот с договор за покупко-продажба на имот-частна общинска сбственост, че този имот се ползва от ответника, изпратил му нотариална покана за предаване на владението и му определил сума, която претендира като обезщетение за ползването на имота, в случай, че не предаде владението върху същия, както и че ответникът не предал владението. В с.з. на 14.03.2012 г. /л.75/ процесуалния представител на ищеца е направил частично оттеггляне на иска и производството е прекратено за частта над 660 лв. обезщетение за ползване на имота.

Ответникът счита иска за заплащане на мораторна лихва за нередовен поради липса на конкретна сума в исковата молба. По отношение на ревандикационния иск сочи, че същият е неоснователен, тъй като ответникът е извършил подобрения на стойност 9 215,77 лв. и предявява право на задържане върху имота до заплащане на подобренията. Счита ,че не дължи заплащането на наем, тъй като не е налице наемно правоотношение между страните по делото. Признава, че държи имота.

В срока за отговор ответникът е предявил срещу ищеца и неговата съпруга насрещен иск за заплащане на сумата 9 215,77 лв., представляваща стойност на направените в имота подобрения и необходими разноски ведно със законната лихва от датата на насрещния иск. Иска и признаване на право на задържане върху имота, както и съдът при уважаване на ревандикационния иск да постанови едновременно изпълнение а задълженията на двете страни. Сочи, че е ползвател на имота, че е направил конкретно изброени в исковата молба подобрения.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: С удостоверение /л.24/ на ответника е предоставено право на ползване върху място нива от 400 кв.м. в землището на гр.Р. в приложение на Постановление №26/23.01.1989 г. Със заповед /л.24/ №1343/20.08.2003 г. на кмета на Община Р. на А.И.А. е признато в качеството му на ползвател правото да придобие право на собственост при условята на пар.4Б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху следния недвижим имот, представляващ зем. земя с кад.№2582, находящ се в м.”О.” в землището на гр.Разград. По делото не са наведени твърдения и не са представени доказателства ответникът да е упражнил своето право на изкупуване на имота по реда на ЗСПЗЗ.

С договор от 12.07.2010 г. ищецът И.И. *** имот- частна общинска собственост с №*****.***.**** с начин на трайно ползване лозе с площ 426 кв.м.в м.”О.”, землище гр.Р. за сумата 284,30 лв. С нотариална покана, връчена на ответника на 23.12.2010 г. ищецът го е поканил да му предаде имота в едномесечен срок от получаването на поканата, както и да заплаща наем за ползването на имота в размер на 100 лв. месечно, считано от 12.07.2010 г.

За установяване на претендираните от ответника подобрения са разпитани свидетелите М и Е. В показанията си двамата съобщават, че в имота има фургон, който се използва като вила, лозе, ограда, фургон и недовършена тоалетна, както и бетонна площадка, дръвчета, асми. В имота според свидетелите има водопровод, ограда около него, а редовете за лозите са от бетонни стълбчета.

За установяване стойността на извършените подобрения са извършени няколко експертизи. Според заключението на първата от тях /л.64/ общата пазарна цена на имота към датата на извършване на експертизата /л.64/ е 2600 лв., като тази стойност е увеличена с 1 748 лв. в резултат на извършените в имота подобрения. Според същото заключение наемна за такъв имот за периода 12.07.2010 г. – 19.07.2011 г. е 660 лв., а ако имота нямаше тези подобрения наемната цена за периода би била 180 лв. /заключение на л.81/.

Комплексната експертиза за установяване на сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на извършените подобрения, също е депозирала няколко заключения. Последното заключение, което е прието по делото /предходните са оспорени от страните/ сочи като пазарна стойност на имота 4 410 лв. Сочи, че стойността на празното място е 491 лв., а цената се повишава съответно с направата на ограда – с 765 лв., на портална врата – 510 лв., на В и К отклонение – 220 лв., бетонова площадка и бетонова основа на фургон – 936 лв., фургон – 1 034 лв., лозе и асми – 340 лв., круша – 12 лв., слива – 12 лв., кайсия- 27 лв., ягоди – 53 лв. и малини – 10 лв. По искане на ищеца са дадени и стойностите на демонтирането на оградата – 155 лв., порталната врата – 110 лв., ВиК отклонението 50 лв., бетоновата площадка – 196 лв., фургона – 214 лв., лозе и асми – 75 лв., круша – 2 лв., слива – 2 лв. кайсия – 2 лв. , ягоди – 3 лв. При изготвяне на оценката вещите лица са дали превес на сравнителната стойност, за да вземат предвид пазарните аналози. В с.з. на 21.11.2012 г. в отговор на въпроси на страните, вещите лица поясняват, че поради доброто разположение на мястото вложените в него средства са увеличили в значителна степен цената му.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи : Така предявеният първоначален иск, който намира своето правно основание в чл.108 от ЗС, е основателен и доказан. Това е така, защото към настоящия момент са налице кумулативно необходимите три предпоставки за неговото уважаване – ищецът да е собственик на имота, ответникът да държи същия и това държане да е без основание. Ищецът е закупил имота от община Р., ответникът признава, че той упражнява фактическата власт върху имота, а правото му на ползване е прекратено по силата на пар.4 от ЗСПЗЗ, тъй като ответникът е загубил възможността да го трансформира в право на собственост при условията на пар.4А и Б от ЗСПЗЗ.

Искът за заплащане на обезщетение за ползване на имота е частично основателен и доказан. Ползването от ответника на имот, върху който той няма вещни или облигацонни права на ползване води до обогатяването му, респ. до обедняване на действителния собственик – ищеца. След изтичане на сроковете за заплащане на цената по реда на пар.4 А и сл. от ЗСПЗЗ, ответникът не е имал право да ползва имота. Ето защо той дължи на ищеца обезщетение за ползването от момента, в който последният е станал собственик на имота – 12.07.2010 г., а не от изпращането на покана, тъй като в случая отношенията не са между съсобственици. Със закупуването на недвижимия имот ищецът е станал собственик и на приращенията към него, поради което му се дължи обезщетение за ползване на имота в състоянието, в което го е закупил. Това обезщетение според вещото лице е в размер на 660 лв., следователно искът следва да бъде уважен в този намален по реда на чл.214 от ГПК размер, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.

Предявеният като насрещен иск за заплащане на сумата 9 215,77 лв. за направените от ответника подобрения е частично основателен и доказан. Подобрения на един имот има винаги, когато вложените труд, средства и материали са довели до трайно, обективно увеличение на стойността му, когато чрез извършените от подобрителя действия е постигнато увеличение стойността на имота чрез задоволяване на нужди от обективен характер, каквито са водоснабдяване, електрифициране, изграждане на постройка за материали и инструменти, за сезонно или временно обитаване и др. Критерий при преценка дали е налице подлежащо на заплащане подобрение е наличието на трайно прикрепване към имота. В настоящия случай не е възможно подобрението да бъде отделено без увреждане и намаляване на стойнстта му или намаляване стойността на имота. По отношение на подобренията, извършени преди 1992 г. разпоредбата на пар.4В от ЗСПЗЗ изрично сочи, че лицата , извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл.72 от ЗС. За тези, извършени след 1992 г. на ответника следва да се признаят правата на добросъвестен подобрител спрямо ищеца, тъй като ищецът е закупил мястото с подобренията, знаейки, че заплаща само празното място на цена 284,30 лв. Подобренията, предмет на иска са трайно прикрепени към имота. Част от тях не могат да се отстранят без съществени затруднения /напр.бетонната площадка/, а други /като напр. ягодите и малините/ ако бъдат отранени, ще загубят стойността си. Същите безспорно увеличават стойността на имота, като според последното заключение на вещите лица конкретното увеличение е с 3 919,00 лв. Тази сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от 31.10.2011 г. /датата на предявяване на насрещния иск/ до заплащането й. В останалата част – до първоначално предявения размер от 9 215,77 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан

До заплащането на сумата 3 919,00 лв. ответникът има право да задържи имота на основание чл. 72, ал.3 от ЗС.

Ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото подобрения съразмерно на уважената част от исковете, а именно 400 лв.

Ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски съразмерно на уважената част от насрещния иск, а именно 403,26 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН ********** *** ДА ОТСТЪПИ СОБСТВЕНОСТТА И ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО по отошение на недвижим имот №*****.***.**** с начин на трайно ползване лозе и площ 426 кв.м. в м.”О.”, землището на гр.Р., при граници: имоти № *****.***.****, №*****.***.****, №*****.***.***, №*****.**.*** на И.И.И., ЕГН ********** ***.

ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.И.И., ЕГН ********** *** сумата 660 лв. /шестстотин и шестдесет лева/ обезщетение за ползването на недвижим имот №*****.***.**** с начин на трайно ползване лозе и площ 426 кв.м. в м.”О.”, землището на гр.Р. за периода 12.07.2010 г. – 19.07.2011 г. ведно със законната лихва, счиано от 19.07.2011 г.

ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН ********** *** и В.С.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на А.И.А., ЕГН ********** *** сумата 3919,00 лв. /три хиляди деветстотин и деветнадесет лева/ ведно със законната лихва от 31.10.2011г. до окончателното изплащане на сумата за направените в имота подобрения и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от 9 215,77 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ПРИЗНАВА ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ върху недвижим имот №*****.***.**** с начин на трайно ползване лозе и площ 426 кв.м. в м.”О.”, землището на гр.Р., при граници: имоти № *****.***.****, №*****.***.****, №*****.***.***, №*****.**.*** в полза на А.И.А., ЕГН ********** *** до заплащането на сумата 3 919,00 лв. ведно със законната лихва от 31.10.2011 г.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: