Р Е Ш Е Н И Е

№ 384 11.01.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД .................... състав

на дванадесети декември две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар В.Д.

прокурор ..................................

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1555 по описа за 2011 година

Депозирана е иск от Т.Ф.Ю. против Н.Н.М. и Х.Н.М., с който се моли ответниците да бъдат осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението на недвижим имот, представляващ поземлен имот с площ от 636,00 кв.м., находящ се в гр. Разград, местност “С. л”, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: лозе, за който по одобрените със заповед № РД 18-37/10.03.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК – София, е отреден поземлен имот с идентификатор № 61710.606.4389, с последно изменение на КККР: няма издадена заповед за изменение на КККР, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 64389, квартал: 0, при съседи: имот с с идентификатор № ******, имот с с идентификатор № ******, имот с с идентификатор № ******, имот с с идентификатор № *******, имот с с идентификатор № *********, ведно с построената в имота: сграда с идентификатор *********, със застроена площ от 161, 00 кв.м., брой етажи:2, с предназначение: вилна сграда – еднофамилна. Сочи, се че ищецът придобил правото на собственост върху процесния имот по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***, т.*, рег. № ***, н.д. № **** от 29.07.2011 г. на нотариус Б. К. с рег. № ** на НК, купувайки го от продавачите М.М.М. и Г. А. З. След изповядане на сделката, заедно с продавача М., ищецът посетил имота, за да му бъде предадено владението върху същия. В него обаче се бил настанил ответника Н. М., който отказал да напусне и заявил, че ще продължи да владее и ползва имота за себе си. Последното принудило ищеца да отправи към ответника нотариална покана, в която определил срок за предаване на владението– 22.08.2011 г., на която дата обаче последния не се явил в кантората на нотариуса, за да даде ключовете за имота.

С изложеното се аргументира и направеното искане ответникът и неговата съпруга да бъдат осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението на описания по – горе недвижим имот на ищеца.

Прилага като доказателства заверени копия от: н.а. № ***, т.*, рег. № ***, н.д. № *** от 29.07.2011 г. на нотариус Б. К. с рег. № *** на НК, скица, удостоверение за данъчна оценка, препис от нотариална покана. Прави искане за допускане на гласни доказателства за установяване твърдените в исковата молба обстоятелства по фактическото държане на имота и проведените разговори между него и ответника.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника Н. М., депозира такъв, като заявява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Сочи, че ответниците са собственици на построената в недвижимия имот вилна сграда. Последното се аргументира с обстоятелството, че ответниците продали на продавачите по договора, въз основа на който ищецът е придобил собствеността върху същия, само земеделската земя, но без построената в същото постройка. Тя била строена от ответниците и те не били губили правото си на собственост върху нея. Констативния нотариален акт, с който по – късно, продавачите по договора с ищеца се сдобили, не ги легитимирало като собственици на постройката. Ето защо и тъй като те не били собственици на същата към момента на изповядване на сделката с ищеца, той не бил придобил правото на собственост върху нея. По тези съображения и договора, на който се позовава последния, бил нищожен по отношение на вилната сграда, спрямо ответника. Пак по същата причина недействителен бил и констативния нотариален акт. В тази връзка са направени възражения и искания за постановяване на отмяната на актовете. Начина на формулировка на отговора в последната му, част не дава възможност за преценка дали се касае до възражения или до предявени насрещни искове, които биха били и нередовни при липса на внесена следваща се държавна такса върху тях. Прави искане за конституиране като трети лица – помагачи, продавачите по сделката с ищеца и купувачи по сделката с ответника – М. М. и Г. З. Прилага като писмени доказателства: нотариален акт № **, т.*, рег. № ***, дело № **** г. на нотариус Р. И., нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот № **, т.*, рег.№ ****, дело № ***** г. на нотариус Р. И., нот. акт за собственост недвижим имот № **, т.*, рег. № ****, дело № **** г. на нотариус Р. И., разрешение за строеж № 313/10.10.1990 г. на Община Разград. Прави искане за изискване на нотариалните дела.

Назначения особен представител на ответницата Х. Н., депозира отговор, в който също сочи, че искът е неоснователен по отношение на застроената в мястото сграда. Твърди, че ответниците не са загубвали собствеността върху същата, тъй като тя не е била предмет на разпоредителната сделка, с която те се прехвърлили собствеността върху мястото на праводателите на ищците.

Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а това се установява от представения като писмено доказателство нотариален акт № ***, т.*, рег. № ****, н.д. № *** от 29.07.2011 г. на нотариус Б. К. с рег. № *** на НК, че ищецът придобил собствеността върху процесните недвижими имоти, купувайки го от М.М.М. и Г. А. З. От своя страна продавачът М.М., участвал като купувач по сключен между него и ответниците договор за покупко продажба от 16.06.2010 г., обективиран в НА № **, т.*, рег. № ****, н.д. № **** г. на нотариус Р. И. с рег. № *** на НК, съгласно който придобил собственоста върху недвижим имот, находящ се в гр. Разград, м. “С. л.”, представляващ поземлен имот с площ от 636 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, с начин на трайно ползване: лозе, за който по одобрените със заповед № РД 18-37/10.03.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК – София, е отреден поземлен имот с идентификатор № ****** при граници : имот с с идентификатор № ****, имот с с идентификатор № ******, имот с с идентификатор № ******, имот с с идентификатор № *******, имот с с идентификатор № *******. Два дни преди това – на 14.06.2010 г., ответниците се сдобили с констативен нотариален акт, легитимиращ ги като собственици на същия недвижим имот – н.а. № **, т.*, рег. № ****, н.д. ***** г. на нотариус Р. И. с рег. № *** на НК. На 22.06.2011 г. М.М.М. и Г. А. З., на осн. чл. 587 ал.1 и ал.3 от ГПК, с н.а. № **, т.*, рег. № ****, н.д. № **** г. на нотариус Р. И. с рег. № *** на НК, били признати за собственици, в условията на СИО на построения в недвижимия имот самостоятелен обект – сграда с идентификатор *********, със застроена площ от 161, 00 кв.м., брой етажи: 2, с предназначение: вилна сграда – еднофамилна. При съставянето на акта било представено разрешение за строеж № 313/10.10.1990 г. издадено от Община Разград за изграждане на сграда за сезонно ползване. Не е спорно между страните обстоятелството, че сградата, предмет на покупко- продажбата, по която купувач е ищецът е била застроена към момента на изповядване на сделката, с която собствеността е прехвърлена на неговия праводател – М.М.. Разпитан в качеството си на свидетел, последния сочи, че той е купил освен лозето и изградената в същото вила, но тя не е била изрично посочена в нотариалния акт, в който продажбата била обективирана, тъй като към този момент продавачът /ответник в настоящото производство/, не притежавал документ легитимиращ го, като нейн собственик. Такъв той не притежавал и за поземления имот, в който била изградена сградата. Това наложило, преди сключване на сделката между ответника и св. М., първия да се снабди с констативен нотариален акт за имота. В него обаче, не фигурирала вилата, тъй като продавачът не успял да открие притежаваното от него разрешение за строеж. Продажбата била осъществена в момент, в който срещу последния се водело изпълнително дело и той имал нужда от средства, за да погаси задълженията си по него. Купувачът, от своя страна търсел вила, в която да настани своята майка. Показанията на св. М., досежно предназначението на средствата от продажбата, кореспондират и с представеното удостоверение от СИС при РРС, съдържанието на което, удосотверява че на 11.06.2010 г. - няколко дни преди снабдяването на ответника с констативен нотариален акт за собственост върху лозето на 14.06 и преди продажбата на същото на 16.06.2011 г., по изпълнителното дело образувано срещу ответника и неговия син – св. С. Н., е постъпила парична сума, след което производството по делото е прекратено на осн. чл. 433 ал.1 т.2 ГПК. Пак според показанията на този свидетел, сам той никога не е влизал във владение на имота. Че там живее ответника, той били предупредил и ищеца, при продажбата на лозето и вилата. Показанията на допуснатите по искане на ответната страна свидетели Н. /син на ответника/ и св. И., установяват единствено твърденията на ищеца, че и понастоящем процесния имот се владее от ответника. Други релевантни за изхода на делото обстоятелства, сочените гласни доказателства не установяват. В подкрепа на твърдението в исковата молба, че ответникът не е предал владението върху недвижимия имот е и представената като писмено доказателство до последния нотариална покана, връчена му на 18.08.2011 г., с която той бил поканен да стори това от ищеца.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Искът с правно основание чл. 108 от ЗС се явява основателен и доказан. Еднопосочна и непротиворечива е съдебната практика, която приема, че щом продавачът не е изключил изрично от продажба сградата, която е застроена в недвижимия имот, предмет на продажбата, то купувачът придобива всичко, което се намира в мястото. Запазването на собствеността върху постройката, отделно от мястото, трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по чл. 92 от ЗС /в този см. Решение № 529 от 9.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1129/2009 г. и др./. Въз основа на установените в настоящото производство обстоятелства, не следва да се приема, че страните - ответникът в качеството му на продавач и праводателя на ищеца, в качеството му на купувач, са били постигнали договорка предмет на продажбата да бъде единствено лозето, без изградената в него вила и последната да не е била предмет на договаряне. Действително продажната цена на имота, според представения договор за продажба сключен между ответника и св. М., е значително под данъчната оценка на сградата, според констативния нотариален акт легитимиращ последния, кота нейн собственик. Независимо от това, самият ответник към момента на изповядване на сделката не е притежавал документ легитимиращ го като собственик на сградата, поради което и тя обективно не е могла да бъде включена като предмет на продажбата. Последното обаче, не е изключвало възможността страните да посочат изрично, че предмет на продажбата е единствено поземления имот, без застроената в същата постройка. Нещо, което не е сторено. В подкрепа на извода, че предмет на сделката е била и построената в лозето вила е и установеното предназначение на продажната цена, послужила за погасяване задълженията по изпълнителното дело срещу ответника. Макар съдът да не е в състояние да приеме, че продажната цена е размера на последно направената вноска по същото, то установено е обстоятелството, че разпореждането със собствеността е бил мотивирано от недостиг на парични средства. В този смисъл са и показанията на св. М.. Ето защо и при значително надхвърлящ размер на задължението в сравнение с полученото, според нотариалния акт, може да се заключи, че страните по сделката са били постигнали твърдяната от свидетеля договореност, предмет на продажбата да бъде и вилата. При това положение, се налага извода, че при изповядване на продажбата на 16.06.2010 г., купувачът е придобил собствеността не само върху недвижимия имот предмет на продажбата, но по силата на чл. 92 от ЗС и върху изградената в същия постройка. С последвалата покупко - продажба от 29.07.2011 г., собствеността върху двата процесни имота е преминала върху ищеца, в качеството му на купувач на същите, тъй като неговия праводател е бил носител на правото на собственост върху тях. Посочената сделка, не би била относително недействителна, нито нищожна /в какъвто смисъл са направени възражения от страна на особения представител на ответника М./, дори да бе установено нещо различно от изложеното по – горе, тъй като продажбата на чужда вещ единствено не произвежда вещно - прехвърлителен ефект. Не такива са правните изводи обаче, които се налагат от установеното от фактическа страна. Обстоятелството че процесните имоти, понастоящем са във фактическата власт на ответника, който ги владее без правно основание, налага и извод за основателност на предявения иск по чл. 108 от ЗС. Досежно последната предпоставка за основателност на ревандикациянния иск, съдът счита че от значение се явяват не изявленията на ответната страна, че не оспорват собствеността върху мястото, а фактически установеното бездействие на ответника по повод отправената до него нотариална покана да предаде владението и върху двата процесни имота.

Съобразно изхода на спора, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от същия разноски в производството, на осн. чл. 78 от ГПК в общ размер на 1081,62 лв., от които 300 лв. депозити за особени представители, 181,62 лв. – държавна такса по иска и 600 лв. – адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното до тук

Р Е Ш И

ОСЪЖДА Н.Н.М., ЕГН **********,*** и Х.Н.М., ЕГН **********,*** на основание чл. 108 от ЗС ДА ОТСТЪПЯТ СОБСТВЕНОСТТА И ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО на Т.Ф.Ю., ЕГН **********,***, върху следните недвижими имоти: Недвижим имот, представляващ поземлен имот с площ от 636,00 кв.м., находящ се в гр. Разград, местност “С. л”, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: лозе, за който по одобрените със заповед № РД 18-37/10.03.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК – София, е отреден поземлен имот с идентификатор № ******, с последно изменение на КККР: няма издадена заповед за изменение на КККР, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 64389, квартал: 0, при съседи: имот с с идентификатор № *****, имот с с идентификатор № *******, имот с с идентификатор № *****, имот с с идентификатор № *****, имот с с идентификатор № *********, ведно с построената в имота: сграда с идентификатор **********, със застроена площ от 161, 00 кв.м., брой етажи: 2, с предназначение: вилна сграда – еднофамилна.

ОСЪЖДА Н.Н.М., ЕГН **********,*** и Х.Н.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Т.Ф.Ю., ЕГН **********,*** , за разноски по производството сумата 1081,62 лв.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: