В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На осемнадесети декември две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Константин Косев

секретар Г.М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1701 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от П.А.А. и В.Д.Я. срещу С.Т.С., за установяване че ответникът дължи на всеки от ищците по 17500 лв, ведно със законната лихва от 21.06.2011г. /подадено заявление по чл.417 ГПК/ до окончателното плащане, по 350 лв разноски по заповедно производство и 250 лв адвокатско възнаграждение. Претендират и за разноски в настоящия процес. Твърдят, че предоставили на ответника претендираните главници като заем, който последният не издължил в уговорения срок. Предявили заявление по чл.417 от ГПК, по което ответникът /длъжник в заповедното производство/ депозирал възражение.

Ответникът е призован по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният му особен представител оспорва исковете по размер.

Производството е по реда на чл.422 от ГПК – предявени са установителни искове за установяване на вземания за които е издадена заповед по реда на чл.417 от ГПК и същата заповед е оспорена.

От фактическа страна съдът намери следното: На 26.05.2010г. ищците са предоставили заеми на ответника като всеки от ищците му е предоставил в заем сума от по 17500 лв. Заемите били обезпечени с ипотека видно от представения препис от нотариален акт. Ответникът следвало да върне заетите суми в срок до 26.05.2011г. както е посочено в нотариалния акт. Ищците поискали издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу ответника, каквато била издадена по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №1071/11г. на РРС. Същата заповед ответникът оспорил в законовия срок с довода, че е погасил частично дълга си към кредитора П.А.. В заповедното производство ответникът представя 10 броя вносни бележки, от които е видно, че на кредитора П.А. е изплатена общо сумата от 5100 лв. В част от тези бележки като вносител е посочено друго лице /А. И./, но всички тези суми са преведени на посочения кредитор.

При изложените обстоятелства съдът намира от правна страна следното: Между ищците от една страна и ответника от друга са сключени реални договори за заем, по силата на които всеки от ищците е предоставил на ответника сума от по 17500 лв. Падежът на вземанията на кредиторите е настъпил на 26.05.2011г. При това длъжникът е изцяло неизправен спрямо кредитора В.Я., тъй като не е върнал никаква част от вземането на същия. Няма никакви доказателства в обратния смисъл. Затова й следва да бъде прието за установено, че ответникът дължи на кредитора В.Я. сумата от 17500 лв. Съдът обаче намира, че ответникът е погасил частично дълга си към кредитора П.А., което се установява от представените по заповедното производство копия от вносни бележки. Наистина в тези вносни бележки не е посочено основание за плащане, но те следват по време предостявянето на заема и няма данни между страните да има и други облигационни отношения по които ответникът да дължи плащане. Вярно е и че част от плащанията изхождат от друго лице, но съдът намира че и тези плащания са за сметка на процесния дълг на длъжника спрямо П.А.. В крайна сметка задълженията могат да бъдат изпълнени и от друго лице на което изпълнение кредиторът не може да откаже. Очевидно ответникът разполага с тези платежни нареждания именно защото тези плащания са за сметка на неговия дълг. Затова й съдът намира, че всички тези плащания касаят процесния дълг на длъжника към ищеца П.А.. При това С.С. е изплатил на П.А. сумата ог 5100 лв и остават дължими 12400лв. В този размер установителния иск на този кредитор следва да бъде уважен, а в останалата част следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Дължимостта на разноските по заповедтото производство следва да се признае за установена в полза на ищците съобразно уважената част от иска, при което следва да се приеме, че длъжникът дължи изцяло на В.Я. сумата от 350 лв за държавна такса, а на П.А. дължи 248 лв за държавна такса, като дължи на ищците и съответно сумата от 213,57 лв за платеното в заповенто производство адвокатско възнаграждение.

На ищците следва да се присъдят и разноски в настоящото производство съответно на уважената част от исковете им. В този смисъл на ищците следва да се присъдят разноски в размер на 590 лв от направените от тях такива в размер на 700 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Т.С. *** дължи на В.Д.Я. *** сумата от 17500 лв, а на П.А.А. ***400 лв, ведно със законната лихва считано от 21.06.2011г. до окончателното плащане, както и че С.Т.С. *** дължи на В.Д.Я. *** сумата от 350 лв за разноски поразноски по заповедното производство, а на П.А.А. ***48 лв за разноски по заповедното производство и общо на двамата ищци сумата от 213,57 лв за адвокатско възнаграждение по заповедното производство, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.г.д. №1071/11г. на РРС.

ОТХВЪРЛЯ иска в частта в която се иска да се приеме за установено че С.Т.С. *** дължи на П.А.А. ***00лв. като неоснователен в тази част.

ОСЪЖДА С.Т.С. *** да заплати на В.Д.Я. *** и П.А.А. ***90 лв за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: