Р Е Ш Е Н И Е

Номер 389 08.01.2013 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На дванадесети декември две хиляди и тринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Д.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1023 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.50 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от С.С.Т. и Р.М.Т., с която са предявени искове срещу Българската държава и Агенция “Пътна инфраструктура” за заплащане на сумата 2 178,58 лв. обезщетение за имуществени вреди, нанесени от падане на дърво държавна собственост върху притежаван от тях лек автомобил и повреждане на вещта. Претендира сумата да бъде заплатена солидарно от двамата ответници. Иска и законната лихва от 15.05.2012 г. и направените по делото разноски. Твърдят, че притежават в режим на съпружеска имуществена общност лек автомобил “Рено Еспас” комби с ДР№****, че първият от тях е пътувал с автомобила по второкласен републикански път №49, по време на движение на автомобила в района на помпената станция на с.Т. върху автомобила паднало дърво от тези покрай пътя, след което автомобила аварирал, нанесените щети на автомобила според експертна оценка били на стойност 2 178,58 лв. С молба в с.з. на 03.11.2012 г. ищецът е поискал изменение на обстоятелствената част на исковата молба, като сочи, че дървото е паднало пред автомобила, а не върху него, след което автомобилът преминава през него и получава уврежданията. С нова молба в с.з. на 07.11.2012 г. е поискано от ищеца и допуснато от съда увеличение на размера на иска от 2 178,58 лв. на 2 255,00 лв.

Ответникът МРРБ като представител на българската дължава по дела, касаещи вещи държавна собственост счита иска за недопустим. Твърди, че няма доказателства, че дървото, паднало върху автомобила на ищците е част от обслужващата зона на пътя, че дори това да е така, падането му е в резултат на метеорологичните условия, а не от действието или бездействието на служители на държавата. Счита, че поддържането на републиканските пътища се осъществява от А”Пътна инфраструктура” , поради което за неосъществената поддръжка не отговаря държавата.

Ответникът А”Пътна инфрактруктура” в писмения си отговор твърди, че искът е неоснователен. Сочи, че причина за вредите на ищеца е случайно събитие/гръмотевичен удар/, което е непреодолимо и непредотвратимо, както и непреодолима сила – буря и проливен дъжд. Сочи, че ищецът не е представил доказателства за обстоятелствата, които твърди и за размера на вредите.

След преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на страните, Съдът установи следната фактическа обстановка по делото: Ищците по делото са съпрузи и собственици на лек автомобил Рено еспас с рег.№***, зелен на цвят. На 15.05.2012 г. първият ищец е шофирал собствения му лек автомобил по пътя гр.К. – гр.Р.. В 14,40 часа ищецът е съобщил в сектор “Пътна полиция” ОДМВР Разград за повреди по горепосочения лек автомобил, възникнали вследствие на падане на крайпътно дърво на пътя при буря. В лекия автомобил пътували свидетелите К. и С.. Местопроизшествието било посетено от служителите на МВР Ф. и В.. И четиримата свидетели съобщават в показанията си, че времето на 15.05.2012 г. след обяд е било лошо и е валяло дъжд. Според свид.К. и С. автомобилът се движел със скорост 70-75 км./ч. Когато стигнал до участъка между с.К. и с.Т. дъждът станал проливен. В този участък на няколко метра пред автомобила паднало дърво-топола перпендикулярно на пътя и преградил двете ленти за движение. Шофьорът не успял да спре и минал през дървото, в резултат на което автомобилът претърпял редица увреждания. След сблъсъка с дървото автомобила се изнесъл в дясно и спрял на сантиметри от канавката. На свид.Ф. и В. пътниците в автомобила обяснили, че клонът е паднал пред автомобила. Клонът е бил масивен /според свид.В. 40 см. диаметър/. Тези двама свидетели не са видяли следи от гръмотевици. Повредите според свид.Ф. са били в предната част на автомобила. В този смисъл са и показанията на свид.К., който сочи и по-конкретно разбита маска, изкривена джанта, пукната гума, а свид.С. – пробит радиатор и забити парчета от клона по двигателя. Тези двама свидетели в показанията си са категорични, че не е имало следи от изгаряния по клона. Свид.Ст. и К., служители на Областно пътно управление пристигнали на местопроизшествието след изтеглянето на автомобила и след като дъждът е бил спрял. Според показанията на свид.Ст., клонът е бил опушен и кората е била разпукана, от което той прави извод, че е паднал от гръмотевиците. Според свид.К. по клона е имало следи от овъгляване. Според него се касае за централната част – върха на топола с дебелина на стъблото 7-10 см.

При съпоставяне на свидетелските показания, съдът намира за недоказано твърдението на ответника, че е паднала мълния, която поразила тополата, тъй като само свидетелите, служители на ответното дружество сочат за следи от овъгляване. Такива следи не са забелязани от участниците в ПТП-то, както и от полицейските служители, посетили мястото на инцидента.

Според заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза ПТП-то е настъпило на 15.05.2012 г. около 14,30 – 15,00 часа, по път ІІ-49 от гр.К. за гр.Р., в участъка между с.К. и с.Т., в близост до кариерата в с.Т.. Пътният участък в тази зона е прав, хоризонтален и има обща широчина 6,4 м. Пътната настилка е от дребнозърнест асфалт, в много добро състояние, без повреди и неравности, които биха могли да имат причинна връзка с настъпване на разглежданото ПТП и по време на възникване на автопроизшествието е била мокра. Метеорологичната обстановка се е характеризирала с облачно време и обилен дъждовен валеж. Атмосферната видимост е била нормална при дневна светлина. След като скоростта на МПС-то е била 70-75 км/ч, счупеният клон е попаднал в опасната зона на спиране на автомобила, поради което водачът не е имал техническа възможност да избегне сблъсъка чрез аварийно спиране. При ПТП-то автомобилът е получил технически увреждания, съсредоточени в предната част на автомобила. Щетите са остойностени на 2 632,56 лв. В случая остатъчната стойност на автомобила като средна стойност от сумата 2 680 лв., определена по метод, използван в застрахователното дело и сумата 1 830 лв., определена по метода на пазарните аналози е 2 255 лв. и тъй като същата е по-ниска от стойността на щетите, то вещото лице приема, че щетата е тотална и уврежданията са равни на цената на автомобила.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Искът за заплащане на сумата 2 255 лв., представляващи претърпени имуществени щети от ищеца е основателен и доказан. В настоящия случай търсената гражданска отговорност намира своето правно основание в чл.50 от ЗЗД /а не по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД тъй като не се твърди от ищеца виновно поведение на служители на първия ответник/. Според тази разпоредба за вредите, причинени от каквито и да било вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намират. Това е пример на т.нар. безвиновна, обективна отговорност, т.е. достатъчно е особените свойства на вещта, респ. поведението на животното да са станали причина за причиняване на вредите. Не е необходимо да има вина, дори и под формата на небрежност у собственика, респ. лицето, което упражнява надзора, не е необходимо да има и негово деяние, което да е противоправно. В случая съществува пряка причинна вързка между падането на тополата и причинените материални щети. Разпоредбата на чл.10 от ППВС 7 /1958 г. сочи, че собственикът на вещта или лицето, под чийто надзор се намира същата би могъл да се освободи от отговорност за произлезлите от нея вреди в три случая: 1.ако са резултат на непреодолима сила, 2.на изключителна вина на пострадалия, 3. на поведението на трето лице. В случая не сме изправени пред непреодолима сила – такова събитие, което има изключителен характер и не би могло да бъде предвидено и предотвратено със съвременните средства не техниката. Силния дъжд би могъл да се разглежда като случайно събитие, но не и като непреодолима сила, а случайното събитие не изключва отговорността, макар и да изключва вината. Твърдението на ответника за наличие на мълния, която е породила дървото остана недоказано. На второ място пострадалия – ищецът, управлявал МПС не е имал вина за настъпилото ПТП. Същият се е движил със съобразена скорост – около 20 км/ч по-ниска от разрешената за този прав пътен участък извън населено място. Използвайки термина съобразена скорост законодателят е имал предвид, че същата следва да е съобразена с пътните знаци, състоянието на пътя, метеорологичната обстановка, преминаващите МПС, но не е имал предвид съобразяване с падащи дървета /не се касае за участък с опасност от падащи предмети, обозначен по съответния начин/. На трето място не са събрани никакви доказателства за въздействие върху дървото от страна на трето лице, което да изключи отговорността на ответника.

В случая не е установена не само изключителна вина на пострадалия, но и небрежна такава. Той не е бил длъжен да предвиди появяването на падащи предмети на пътното платно /няма доказателства за предупредителен знак за това/. Следователно не би могло да се направи извода, че той по някакъв начин е допринесъл за настъпването на вредите, поради което да се прилага чл.51 ал.2 от ЗЗД.

В разпоредбата на чл.50 от ЗЗД законодателят е предвидил отговорност за вредите от вещи да носят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намират тези вещи. По отношение на републиканските пътища чл.8 ал.2 от Закона за пътищата регламентира същите като изключителна държавна собственост, следователно техен собственик е държавата, а според чл.8 ал.2 от от с.з. Агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, следователно тя е юридическото лице, под чийто надзор се намира пътя. Ето защо двамата ответници носят солидарна онговорност за причинените вреди в съответствие с разпоредбата на чл.50 от ЗЗД.

Размерът на вредите е точно установен – 2 255 лв. чрез заключението на вещото лице и същите следва да бъдат обезщетени от ответника. Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва от датата на деликта – 15.05.2012 г.

Предвид основателността на иска ответниците следва да заплатят на ищците направените от тях разноски в размер на 350,20 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Българската държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Агенция “Пътна инфраструктура” със седалище гр.С. и адрес бул.”***** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на С.С.Т., ЕГН ********** и Р.М.Т., ЕГН ********** *** сумата 2255 лв. /две хиляди двеста петдесет и пет лева/ , представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на собствения им лек автомобил “Рено еспас”, с ДР №****** от паднало на пътя дърво, ведно със законната лихва от датата на деликта – 15.05.2012 г. до окончателното изплащане на сумата и 350,20 лв. /триста и петдесет лева и двадесет стотинки/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: