Р Е Ш Е Н И Е

Номер 386 04.01.2013 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На дванадесети декември две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Д.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1129 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от С.Ш.М. срещу “Е.ОН България Продажби”АД, с която е предявен отрицателен установителен иск, че ищецът като абонат на ответника не дължи сумата 1 881,60 лв. за ел. енергия., изчислена като корекция. Сочи, че е собственик на имота в с.М., ул.****, че в този имот живее само съпруга й в определени периоди от годината, че пломбите на електромера не са нарушени и тя не притежава технически познания, за да манипулира електромера, че няма разлика в отчетеното потребление на ел. енергия преди проверката и след нея. Счита, че задължение на ответника е да поддържа средствата за търговско измерване в техническа изправност.Иска присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът “Е.он България Продажби” в писмения си отговор оспорва иска. Сочи, че при проверка на СТИ, отчитащо ел. енергията в обекта на ищеца е установено, че част от пренесените количества ел. енергия и доставени до адреса не се измерват и отчитат от СТИ, като причината за това е “при изкаран фазов проводник на изхода на СТИ има напрежение в част от имота преди СТИ, чрез два броя меден проводник 1-2,5 мм и 2-4 мм, че корекцията не е санкция за потребителя и ангажиране на договорната отговорност, а е осчетоводена като доставка по смисъла на ЗДДС, че няма законово основание за освобождаване на абоната при манипулиране на електромера от трети лица от задължението да заплати стойността на потребеното количество, че съществува трайно изразена воля на дължавната администра;ия и на парламента в подкрепа на процедурите по едностранни корекции на сметки. Като пример за последното сочи изменението в Закона за енергетиката от 17.07.2012 г. Счита, че допълнително начисленото количество ел. енергия е фикция за доставеното количество, определено чрез методология, одобрена от ДКЕВР, като използването на фикция е наложено от обективната невъзможност да бъде измерена реално потребената ел. енергия.

Предявеният иск е допустим – разпоредбата на чл.123 от Закона за енергетиката обосновава наличието на правен интерес от отрицателния установителен иск.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Не се спори между страните, че ищец С.Ш.М. е собственик на недвижим имот, находящ се в с.М., ул.*****. Тя е абонат на “Е.он Продажби”, който доставя ел. енергията в този обект.

С писмо изх.№1031655/15.06.2012 г. ответникът е съобщил на ищеца, че е преизчислил количествата енергия за клиентския номер и е издал фактура на стойност 1 881,60 лв. Видно от приложената към писмото справка /л.6/ за периода 17.12.2011 г. – 13.06.2012 г. е начислена енергия за корекция в размер на 9979,2 квтч. Не се спори между страните, че за процесния период са начислявани количества за ползвана ел. енергия в обекта на ищеца и той е заплащал същите.

В представения констативен протокол №032617 е посочено, че на клиентски номер ***** в с.М.,общ.Р., ул.”***** е извършена проверка в присъствието на Ю. М.м. – съпруг на ищцата и е било констатирано, че при изкаан фазов проводник на изхода на СТИ има напрежение в част от имота преди СТИ чрез два броя медни проводници, както и че консумираната ел. енергия от тези два проводника не се отчита от СТИ.

Проверката е извършена от Й.Х.М., Пл. П. Н. и К. Ст. Г.. Според свид. М. при проверката служителите са установили, че няколко осветителни тела светят, а СТИ не отчита консумация на ел. енергия. След като било прекъснато захранването към СТИ тези тела продължили да светят. Установили, че има още два проводника, с които е захранена инсталацията в къщата, които проводници са заобикаляли електромера. Ако проводниците са били правилно свързани, при изваждане на изходящия проводник би трябвало цялата къща да остане без ел. захранване. Двата нерегламентирани проводника захранвали новата част на къщата. В тази нова част имало ел. осветление и монтирани контакти. Присъстващия на проверката съпруг на ищцата и нейния син, който пристигнал по-късно,отрекли съществуването на друг електромер, който да измерва захранването на тази част от къщата. В показанията си свид.М. сочи, че е присъствал на проверката. Той ползвал две стари стаи от къщата, а останалата част била недовършена. Тази нова част била изградена от бащата на ищцата.

Вещото лице, изготвило съдебно-електротехническа експертиза е депозирало заключение, в което сочи, че по начина, по който е установено свързването на СТИ към електроразпределителната мрежа не е възможно да бъде измерена цялата потребена от ищеца-абонат електроенергия за периода 17.12.2011 г. – 13.06.2012 г. В случаите, в които липсва СТИ ответникът изчислява ел. енергията в съответствие с разпоредбата на чл.38, ал.3, т.3 от ОУ. Определената крайна цена в случая е изчислена математически правилно по тази формула. Монтирания допълнително шунт /мост/ е създал условия за преминаване на ел. енергия от захранващия кабел към абоната, без да преминава през измервателната схема на СТИ. След като електромерът е шунтиран, според заключението са създадени условия за консумиане на немерена електрическа енергия, като показанията на СТИ не носят информация за потребеното количество не мерена ел. енергия. Това количество не може да се установи и от справката по делото. В допълнителното заключение вещото лице е направило изчисления на база потреблението в обекта на абоната за аналогичен период през предходните две години – 577,80 лв., на основата на ежедневното 10-часово ползване на електрическа енергия от консумиращите електрическа енергия устройства на потребителя при коефицент на едновременна работа 0,7 и по-висотата от цените на тарифните зони , валидни за потребителя – 400,71 лв. и на база на номиналните параметри на измервателните средства – 1 949,10 лв. В с.з. вещото лице пояснява, че и трите хипотези не дават отговор какво е реалното количество ползвана ел. енергия.

Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на “Е.он България Продажби”АД и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “Е.оН България Мрежи”АД са публикувани на 30.11.2007 г. във в-к”Дневник”и на същата дата във в-к”Янтра днес”. Изменението на чл.38 от Общите условията на “Е.Он Мрежи”АД , одобрено с решение на ДКЕВР от 06.04.2009 г. е публикувано на 27.04.2009 г. във в-к”Дневник” и във варненски вестник. В този текст на общите условя е посочено, че в случай на неточно измерване на електрическата енергия, установено при проверка по реда на Общите условия “Е.ОН България Мрежи”АД съставя констативен протокол. Същото юридическо лице изчислява и коригира количеството пренесена ел. енергия в случаите на констатирано при тези общи условия неправомерно въздействие върху СТИ. В ал.3 т.3 на чл.38 е посочен и начина на коригиране на количеството при отклоняване на енергия преди средствата за търговско измерване.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е допустим – ищецът има интерес от неговото предявяване предвид разпоредбата на чл.123 от Закона за енергетиката.

Разгледан по същество, същият е основателен. В случая ответникът, който по този отрицателен установителен иск носи доказателствената тежест, не е установил какво количество ел. енергия е ползвана от абоната, но не е отчетена от СТИ, при което преизчисляването на електрическата енергия за заплащане не е съобразено с действително консумираната ел. енергия. В случая няма доказателства за какъв период от време е имало такова отклонение или неотчитане, поради което прилагането на клаузата, даваща възможност за едностранна корекция на сметките се явява неравноправна по смисъла на чл.143 т.18 от Закона за защита на потребителите и съобразно чл.146 от с.з. е нищожна, тъй като позволява преизчисляването да не е съобразено с действителната консумация. А потребителят, в случая ищецът дължи стойността на месечно доставената, потребена и измерена ел. енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер. В съответствие с разпоредбата на чл.120 ал.1 от Закона за енергетиката СТИ е собственост на електроразпределителното дружество, поради което негово задължение е да осигури правилното и коректното функциониране на средството и отговорността за некоректното измерване на подадената ел. енергия не е на ищците, които нямат нормативно или договорно задължение да стопанисват и полагат грижи за СТИ като вещ, която не е тяхна. Твърдението на ответното дружество, че СТИ е вещ, дадена на ищеца в заем за послужване не отговаря на обективната действителност, тъй като ищецът като абонат не би могъл да се грижи за поддържането и запазването на вещта, защото достъп до нея има само ответникът. При заема за послужване вещта е в държане на заемателя, т.е. той осъществява фактическата власт, а в отношенията между електроразпределителното дружество и абоната последният няма фактическа власт върху вещта.

Общите условия, на които се позовава ответникът, уреждат случай на обективна отговорност, уговорена в договор, а такава може да се създава само със закон. Клаузата, уреждаща възможността за едностранна корекция на сметки за минал период не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца, доставчика и потребителя, поради което нормата е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.1 и 2 от ЗЗД във вр. с чл.146, ал.1 и чл.143 т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите във вр. с чл.2 ал.2 от Закона за енергетиката. Липсват и твърдения и доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца като страна по договора за продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия. Коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

Според редица решения на ВКС , които имат характер на задължителна практика по смисъла на л.280, ал.1 т.1 от ГПК не съществува законово основание за доставчика на ел. енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период ел. енергия. Такова основание не е предвидено както в Закона за енергетиката от 2003 г., така и в действащата Наредба №6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. В редица решения / /№189/11.04.2011 г. по т.д.№39/2010 г. / състави на ВКС сочат, че доставчикът не може да обосновава правото си на едностранна корекция с Общите условия, приети от него и обвързващи потребителите, както и че подобни клаузи имат неравноправния характер по смисъла на чл.143 т.6 и т.18 от ЗЗП и са нищожни по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и принципа за защита на интересите на потребителите при търговия с ел.енергия. В решение №79/11.05.2011 г. на ВКС по т.д.№582/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. е посочено, че коригирането на сметките за вече доставена ел.енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговороност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

Въпреки че по делото има доказателства за установена при проверката нерегламентирана външна намеса върху измервателното средство, същата е ирелевантна и не поражда право за ответника –доставчик да извърши едностранна промяна на изготвените по-рано сметки за разход на електроенергия през посочения период. Наведените по делото твърдения на ответника, че ищецът като абонат е знаял, че потребява електроенергия, която не се отчита изцяло от електромера не бяха доказани. Ето защо, съдът не може да направи извод за виновни действия или бездействия на ищеца, които да са рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия.

Начисляването на сума като корекция на сметки за минал период е в противоречие и с чл.13 на Директива 2006/32/ЕО от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, изискващ сметките да се изготвят въз основа на реалното енергийно потребление и информацията да е представена по ясен и разбираем начин.

Твърдението на ответника, че изменението в Закона за енергетиката, обнародвано в бр.54 от 17.07.2012 г. му дава право да прави корекция на сметки не е относимо към настоящия казус. Действително Закона за енергетиката след последното изменение регламентира възможността в Общите условия да се регламентира редът за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата на чл.83 , ал.1 т.6 от с.з. Последната разпоредби посочва, че правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на еизмерена, неправилно и /или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване са част от нормите за устройство и експлоатация на електроенергийната система и тези правила /ал.2/ се приемат от Кимисията /ДКЕВР/ по предложение на енергийните предприятия и се публикуват от енергийните предприятия и комисията на интеренет страниците им.

Към 15.06.2012 г. – датата на изпращане на съобщението до ищеца такива правила не са били регламентирани, следователно не са били и предложени и приети, поради което уведомяването на клиента не е било извършено при спазването на тези правила.

Направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото е неоснователно, тъй като процесуалния представител на ищеца е получил възнаграждение от 400 лв. при минимално такова, определено в съотвествие с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 в размер на 252,90 лв. Съдът счита, че така договореното и изплатено възнаграждение не е прекомерно с оглед действителната и правна сложност на делото и тази сума следва да бъде присъдена на ищеца заедно с разноските за д.т.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че за клиентски номер *****, абонатен №**** С.Ш.М., ЕГН ********** *** не дължи на “Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК ****, гр.Варна, бул. Владислав Варненчик, Бизнес парк Варна, сграда №6 сумата 1881,60 лв. по фактура №0149598256/15.06.2012 г., начислена за консумирана ел. енергия за периода 17.12.2011 г. – 13.06.2012 г.

ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *****, гр.Варна, бул. Владислав Варненчик, Варна Тауърс Г ДА ЗАПЛАТИ на С.Ш.М., ЕГН ********** *** сумата 482,86 лв. /четиристотин и осемдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: