Р Е Ш Е Н И Е

Номер 7 24.01.2013 г. гр. Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На 17.01.2013г., в публично заседание в състав:

Председател: А. Христов

секретар В.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1207 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 58 ЗК.

Депозирана е искова молба от С.Д.П., чрез пълномощника му адв. М. ***, за отмяна на решенията на Общо събрание на член-кооператорите на ТПК ”М.” Разград, проведено на 27.07.2012 г. Сочи, че общото събрание не е свикано и проведено в съответствие с разпоредбите на Закона и устава на кооперацията. Сочи, че във връчената му покана за събранието не е посочено, че той ще бъде член кооператора, който ще бъде изключен, а освен поканата други документи не му били връчени. Сочи, че поканата не е била подписана от членовете на УС. Налице са груби нарушения на процедурата за свикване на общо събрание на кооперацията, като връчената му покана не отговоря на изискването за съдържание на покана за свикване на Общо събрание. Счита, че взетите решения от Общото събрание са незаконосъобразни и противоуставни. В работата на събранието са взели участие лицата Г. А. Г. и А. Г. А., чието приемане за член кооператори ищецът е оспори и по негови молби са висящи две искови производства – гр.д. № 2149/20102г и гр. д. № 278/11г., и двете по описа на РС – Разград. Сочи че посочените лица не са приети за член кооператори от УС на кооперацията по реда на чл. 7, ал.1 от Устава на кооперацията, нито са представяни заявления за приемането им за член кооператори. При проведеното събрание са били допуснати съществени нарушения на процедурата за провеждане на Общо събрание не било спазено и изискването на чл. 13 ЗК. Като отделно нарушение на ЗК и Устава на ТПК “М.” се сочи, че протоколът от Общото събрание не е надлежно съставен и в него не са отразени всички изказвания и искания на присъстващите член- кооператори. Непосредствено след събранието ищецът е поискал от избраните протоколист и председател на събранието да му бъде предоставен екземпляр от протокола, но такъв не му бил предоставен, с мотив, че председателят на кооперацията Г. А. Г. ще го прегледа и одобри. За това ищеца с писмо с обратна разписка изпратил писмено искане до протоколчика на събранието и до председателя на кооперацията, да му бъде издаден препис от протокола от проведеното Общо събрание, но до 06.08.2012г не е получил исканите документи.

Ответникът в своя писмен отговор в законоустановения срок заявява, че счита иска за неоснователен и моли да се отхвърли. Претендират се и разноски. Твърди, че събранието е проведено законосъобразно, както и че член-кооператорите са имали основание да освободят ищеца като член на кооперацията. Същото било сторено предвид виновното поведение на ищеца, целящо унищожението на кооперацията. Сочи се че е налице образувано НОХД № 179/2012г. на РРС по чл. 220 НК срещу ищеца, относно дейността му срещу кооперацията. Сочи се че Г. А. Г. и А. Г. А., са пълноправни членове на кооперацията, а първият е дори председател. Сочи, че не е вярно твърдението на ищеца, че му е бил отказано предоставяне на документи. Лично председателят след безуспешни опити лично да връчи протокола от общото събрание на ищеца му е изпратил екземпляр по пощата придружен от обратна разписка.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

На 06.07.2012г. на провело се заседание Управителния съвет на ТПК «М.» Разград, било взето Решение да се свика извънредно Общо събрание на 27.07.2012г. от 17.30 ч. в гр. Разград при дневен ред:

1. Изключване на членове на ТПК «М.» гр. Разград.

2. Решения свързани с ДМА, текущата финансова дейност и ГФО на ТПК «М.» гр. Разград.

3. Разни – съгласно устава на ТПК «М.» гр. Разград.

Горепосоченото решение било взето с пълно единодушие от тримата членове на УС /л. 45/.

Поканите били връчени на членове на кооперацията, като поканата до ищеца била връчена на 10.07.2012г. /л.39/.

На 27.07.2012г. се провело ОС на ТПК «М.» Разград. От всички 15 членове на ТПК «М.» Разград /л. 29/, присъствали 10 /л. 21/. На провелото се събрание били взети три решения:

І- во решение: С 8 гласа – «за», един глас – «въздържал се», а ищецът С.П. не е гласувал, ОС взело решение с което изключило член кооператора С.Д.П. от ТПК «М.».

ІІ -ро решение: Поради отстътвие на лицето което трябваше да докладва по т.2 от ДР ОС отложи разискванията и решенията по т.2 за следващото ОС - т.2 от ДР решения свързани с ДМА, текущата, финансова дейност и ГФО на ТПК «М.» Разград.

ІІІ -ро решение: Поради липса на интерес и въпроси по тази т.3 ОС отлага разискванията и решенията по т.3 за следващото събрание.

Горната фактическа обстановка, е безспорна и се подкрепя от събраните по делото доказателства. Едниствения спорен въпрос е законосъобразността на горепосочените Решения на ОС в т.ч. и Решението за изключване на член кооператора С.Д.П. от ТПК «М.».

Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗК е регламентира няколко основания за прекратяване на членственото правоотношение - напускане на кооперацията, изключване, смърт, а разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗК предвижда прекратяване на членството при заличаване на кооперацията, освен в случаите на преустройство. Прекратяването на членственото правоотношение чрез изключване се извършва по решение на общото събрание когато членът на кооперацията нарушава закона, устава или решения на органите й (чл. 13 ЗК). Защитата срещу незаконно прекратяване на членственото правоотношение на член-кооператора чрез изключване е регламентирана в чл. 58 и чл. 59 ЗК, чиито правила уреждат съдебния контрол по отношение на решенията и действията на органите на кооперацията.

Според чл. 58, ал. 1 ЗК решенията и действията на органите на кооперацията, които противоречат на закона или устава, могат да се отменят чрез иск, предявен пред районния съд по седалището й. Искът е за отмяна на решение на общото събрание на кооперацията взето в хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗК при упражняване на правомощие по чл. 15, ал. 4, т. 12 ЗК и по правната си природа е КОНСТИТУТИВЕН. Законът предоставя на член-кооператора потестативното право да оспори правомерността на решението на общото събрание за изключването си чрез съда. Активно легитиМ.ан да го предяви, с оглед на строго личния характер на прекратеното правоотношение, е изключеният с решение на общото събрание член на кооперацията, а пасивно легитиМ.ана по претенцията е кооперацията (арг. от чл. 58, ал. 1 ЗК). Тежестта на доказване се възлага върху ИЩЕЦА, който следва да установи, че решението на общото събрание противоречи на закона или устава. Вж. мотиви в т.1 от Тълкувателно решение № 4 от 5.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 4/2005 г., ОСГК и ОСТК, докладчик съдията Симеон Чаначев, Бюлетин на ВКС, бр. 9/2005 г., стр. 20/.

Ето защо, исковата претенция на ищеца, като предявено в срок от активно легитиМ.ана страна в процеса е допустима.

Ищецът, който следваше да извърши пълно и главно доказване на сочената от него незаконосъобразност на атакуваните Решения на ОС на ТПК “М.”- Разград от дата 27.07.2012г. , не стори това. Ето защо, искът му ще следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.

По възражението на ищеца, че настоящото производство следва да бъде спряно, на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като при гласуването на атакуваните Решения са участвали лицата Г. А. Г.ев и А. Г.ев А., чието приемане за членове на ТПК М. ищецът е оспорил по реда на чл. 58 ЗК и поради което по негови молби са висящи две искови производства - гр.д № 2149/10г. на РРС и гр. № 278/11г. на РРС.

Това искане на ищеца, бе намерено за неоснователно от настоящия съдебен състав, поради което с протоколно определение от 29.11.2012г. бе оставено без уважение. Следва да се изтъкне, че евентуалното уважаване на исковете по чл. 58 ЗК относно Решенията с които Г. А. Г. и А. Г. А. са приети за членове, Решенията на съдилищата биха имали действия ЗАНАПРЕД и не биха се отразили върху валидността на извършените от тези лица действия /в този смисъл е и Определение № 390 от 25.07.2011г. по ч.гр.д. № 323/2011г на ВКС, ІІІ г.о./. Следва да се изтъкне и че участието на Г. А. Г. и А. Г. А. в процесното ОС на ТПК М. провело се на 27.07.2012г., не се отразява върху кворума за провеждането на събранието, тъй като и без техните гласове, необходимият по чл. 17, ал.1 КЗ /чл. 38 от Устава - л. 79/ кворум е спазен и атакуваните Решения отново биха били взети, съобразно гласувалите участници с мнозинство по чл. 18, ал.1 ЗК /чл. 39, ал.1 от Устава – л. 79/ - в този смисъл вж. Определение № 21 от 17.01.2012г. по т.д. 245/2011г. на ВКС, ТК.

Ето защо, настоящото производство не е обуславено от решенията по гр.д № 2149/10г. на РРС и гр. № 278/11г. на РРС, с които са атакувани Решенията на ОС на ТПК «М.», с които Г. А. Г. и А. Г. А. са приети за членове.

По възражението, че заседанието на УС та ТПК “М.” от 06.07.2012г., на което е било взето решение да се свика извънредно ОС на 27.07.2012г., е незаконосъобразно.

Ищецът не представи каквито и да е било доказателства, в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на провелото се заседание от 06.07.2012г на УС на ТПК М.. Съгл. чл. 22, ал.2 ЗК, “Заседанията на управителния съвет са редовни, ако присъстват най-малко две трети от членовете му.” Видно от неоспорения от страните протокол /л.45/, е че всичките му трима членове се присъствали. Било е проведено явно гласуване и всичките трима членове са гласували “за” обсъжданите предложения. Съставен е протокол, който е подписан от присъстващите на заседанието членове на управителния съвет, поради което на осн. чл. 23 ЗК взетите решения от УС са в съответствие с чл. 37, ал.3, т.2 от Устава /л.79/.

По възражението, че в поканата за събранието на ОС на ТПК М., не били посочени имената на членовете на ТПК “М.” Разград, които ще се изключват.

В чл. 16, ал.1, изр.2 ЗК, са посочени реквизитите на поканата. Съгласно таза разпоредба – “В поканата се вписват въпросите, които ще бъдат разглеждани, както и денят, часът и мястото, където ще се проведе събранието.”. Поканата връчена на ищеца /л.39/, съдържа всички тези реквизити. Ето защо, не са налице сочените от ищеца нарушения относно съдържанието на поканата. Процесната покана отговаря и на изискването на чл. 37, ал.1 от Устава на кооперацията /л.79/, тъй като тази разпоредба преповтаря текста на чл. 16, ал.1, изр.2 ЗК. Спазен е и 14 дневния срок от връчването на поканата до заседанието, съгл. чл. 16, ал.1 ЗК.

По възражението, че ищецът не е могъл да се подготви за деня и часа на заседанието да изложи съображения срещу изключването му.

Дори и в о.с.з. по настоящото дело, проведени след почти половин година след провелото се събрание на ОС от 27.07.2012г., ищецът не изложи абсолютно никакви съображения по същество срещу изключването му, нито ангажира доказателства в този смисъл, въпреки, че именно ищецът носи доказателствената тежест за доказването, че решението на общото събрание противоречи на закона или устава, съгласно деденото указание в мотивите на т.1 от Тълкувателно решение № 4 от 5.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 4/2005 г., ОСГК и ОСТК.

Нещо повече – съдът, на осн. чл. 190 ГПК, задължи ищецът да представи докумените посочени в молба с вх. № 10771 от 16.11.2012г. / л.59/ и да се яви лично в о.с.з. на 29.11.2012г. за да отговори на посочените в молбата въпроси, на осн чл. 176, ал.1 ГПК. Съобщението за това, е редовно връчено на ищеца на 22.11.2012г. /л. 62/. Ищецът обаче нито представи исканите документи, нито се яви в с.з. на 22.11.2012г., нито в последващите от дата 20.12.2012г. и 17.01.2013г. Същият не посочи и причините за неявяването си, нито основателни възражения за непредставяне на исканите му документи. В уважената от съда молба с вх. № 10771 от 16.11.2012г. /л.59/, в т. 12 е посочено, че ищецът следва да се яви и отговори каква е съдбата на имота на ТПК М., индустриален квартал на гр. Разград, ул. Троян № 1, както и да представи документи свързани с придобиването и продажбата. Няма как да се приеме, че тези документи и отговора на този въпрос са неотносими по делото. За разпоредителните действия с недвижим имот, както вече се посочи, съгл. чл. 26, ал.3 ЗК, във чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК, му е било необходимо на предварително решение на общото събрание. Т.е., въпреки че му бе указано от съда да представи доказателства, за доказване на твърденията му за незаконосъобразността на атакуваното решение, ищецът не представи такива.

След като ищецът не излага доводи и не ангажира доказателства срещу основанията за изключването му, то няма как да се приеме че би сторил това в провелото се събрание на ОС от 27.07.2012г., ако в поканата е било посочено, че именно той ще е член кооператора, които ще бъде изключен.

По възражението, че Поканата до ищеца, не е била подписана от членовете на УС.

В отговора на предходно възражение, вече бяха посочени реквизити които съгласно ЗК и Устава следва да съдържа поканата за ОС. Сред тях не са подписите на членовете на УС. Ето защо и това възражение се явява неоснователно.

По възражението, че не е спазено изискването на чл. 13 ЗК.

Общото събрание е разглеждало като първа точка от дневния ред решението на управителния съвет за изключване на член-кооператор. Предложеният за изключване ищец, видно от Протокола от провелото се ОС /л.22/ на 27.07.2012г. е дал устни обяснения пред общото събрание относно предявените му обвинения. Същевременно ищецът не гласувал при вземане на решението за неговото изключване. Ето защо, са спазени изискванията на процедурата въведена с чл. 13, ал.3 ЗК.

Видно от протокола от провелото се ОС на 27.07.2012г., е че на обвинянията на членовете, че когато е бил председател на кооперацията е продал земята собственост на кооперация, ищецът е потвърдил с думите «Аз я продадох». В същия протокол /л. 23, на гърба – горе/ е отразено, че присъстващите членове са заявили, че не са упълномощавали ищецът да извършва такава продажба. Съгл. чл. 26, ал.3 ЗК, председателят на кооперацията сключва сделки по чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК /разпореждане с недвижими имоти/ - въз основа на предварително решение на общото събрание. Както вече по – горе се посочи, тежестта на доказване се възлага върху ИЩЕЦА, който следва да установи, че решението на общото събрание противоречи на закона или устава, съгласно деденото тълукавуне на Закона во мотивите на т.1 от Тълкувателно решение № 4 от 5.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 4/2005 г., ОСГК и ОСТК. Т.е. в тежест на ищеца бе да докаже, че неговите действия по разпореждане с недвижимото имущество на кооперацията е било извършено след предварително решение на общото събрание, респективно че не е нарушил нормите на чл. 26, ал.3 ЗК. Ищецът обаче не представи такова решение, поради и което не доказа незаконосъобразността на Решението на ОС, с което е изключен. Само за пълнота на изложението, следва да се изтъкне, че липсват дори и твърдения от страна на ищеца, че е имал предварително решение на общото събрание за разпореждането с недвижима собственот на кооперацията. Както вече по горе се посочи, въпреки, че съдът, на осн. чл. 190 ГПК, задължи ищецът да представи докумените посочени в молба с вх. № 10771 от 16.11.2012г. /л.59/ и да се яви лично в о.с.з. на 29.11.2012г. за да отговори на посочените в молбата въпроси, на осн чл. 176, ал.1 ГПК. Съобщението за това е редовно връчено на 22.11.2012г. /л. 62/. Ищецът обаче нито представи исканите документи, нито се яви в с.з. на 22.11.2012г., нито в последващите от дата 20.12.2012г. и 17.01.2013г. Същият не посочи и причините за неявяването си, нито основателни възражения за непредставяне на исканите му документи. В т. 12 молба с вх. № 10771 от 16.11.2012г. /л.59/, е посочено че ищецът следва да се яви и отговори каква е съдбата на имота на ТПК М., индустриален квартарл на гр. Разград, ул. Троян № 1, както и да представи документи свързани с придобиването и продажбата. Няма как да се приеме, че тези документи и отговора на този въпрос са неотносими по делото. За разпоредителните действия с недвижим имот, както вече се посочи, съгл. чл. 26, ал.3 ЗК, във чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК, му е било необходимо на предварително решение на общото събрание. Като не дава обяснения относно въпросния недвижим имот, нито представя документите относно покупко продажбата му, ищецът който носи доказателствената тежест, че решението за изключването му е незаконосъобразно, на осн. чл. 161 ГПК във 190, ал.2 ГПК, следва да се приеме за доказан факта, че ищецът е извършил продажба на недвижим имот на кооперацията, без предварително разрешение на ОС. Така ищецът е нарушил чл. 26, ал.3 ЗК, във чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК. Ето защо, налице е била предпоставката на чл. 13, ал.1 ЗК, за постановяване на атакуваното решение на ОС за изключване на ищеца – ищецът е нарушил Закона.

По възражението, че в протоколът от провелото се ОС от 27.07.2012г., не са отразени всички изказвания и искания на присъстващите член – кооператори.

Ищецът, който както вече се посочи носи доказателствената тежест за доказването на незаконосъобразността на атакуваните Решения на ОС, не представи никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че в протокола ОС от 27.07.2012г., не са отразени всички изказвания и искания на присъстващите член – кооператори. Ето защо, и това възражение се увява недоказано. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че ищецът дори не сочи какво е съдържанието на изказванията и исканията на присъстващите член – кооператори, които не са били отразени в протокола, поради и което не може да се прецени дали и как липсата на същите би се отразила на законосъобразността на атакуваното от ищеца Решение.

По възражението, че ищецът не е получил препис от протокола от провелото се ОС от 27.07.2012г.

Получаването или не на препис от протокола от провелото се ОС, по никакъв начин не влияе върху законосъобразността на взетото решение от ОС, атакувано от ищеца с процесната искова молба. Само за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че видно от неоспореното известие за доставяне /л.44/, протоколът му е бил връчен на 15.08.2012г. по пощата.

Относно оспорването истинноста на ПКО № 1 от 05.11.2010г. и ПКО № 2 от 05.11.2010г.

С решение № 206 от 26.08.2011г. по гр.д. № 2150/2010г. на Районен съд – Разград, потвърдено с Решение № 126 от 10.01.2012г. по в. Гр.д. № 295 за 2011г. на Окръжен съд Разград, влязло в сила на 07.05.2012г. /вж. л. 123-127 от гр.д. № 2150/2010г./, е признато за недоказано оспорването истиността на въпросните ПКО № 1 от 05.11.2010г. и ПКО № 2 от 05.11.2010г. и двата от ТПК «М.» /л.103/. Това решение е постановено в производство между лицата, които са страни и в настоящото дело, поради което ги обвързва със сила на пресъдено нещо и пререшаването на този въпрос е недопустимо, поради което отритото с протоколно определение от 20.11.2012г. /л.111/ оспроване истинноста на ПКО, следва да бъде прекратено.

Относно оспорването на истиността на Протокол от заседание на УС на ТПК «М.» от 08.10.2010г. /л.104/.

Оспорването на протокола е извършено от ищеца, с цел доказване на твърденията, че лицата А. Г. и Г. Г., не са насдлежно приети за членове на ТПК «М.».

Както вече по – горе се посочи, в настоящото производство е ирелевантно валидността на членственото правоотношение на между Г. А. Г. и А. Г. А. от една страна, и ТПК «М.» от друга, тъй като това по никакъв начин не би се отразила на законосъобразността на атакуваното от ищеца Решение на ОС за изключването му. Ето защо, производството по оспроването на истиността на Протокола от заседание на УС на ТПК «М.» от 08.10.2010г. също следва да бъде прекратено.

По разноските.

С оглед изхода на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от последния разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

По делото е представен Договор за правна защита и съдействие № 0000048053 от 29.11.2012г. сключен между ответника ТПК «М.» и адвокат Д.Б. /л. 64/. Същият е с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в представителство по настоящото дело № 1207/2012г. по описа на Районен съд – Разград. Видно от същия е, че уговореното и изплатено в брой възнаграждение е вразмер на 200 /двеста/ лева.

По делото е представен и Договор за правна защита и съдействие № 0000048042 от 05.11.2012г. сключен между ответника ТПК «М.» и адвокат Д.Б. /л. 64а/. Същият е с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в представителство по настоящото дело № 1207/2012г. по описа на Районен съд – Разград. Видно от същия е, че уговореното и изплатено в брой възнаграждение е вразмер на 200 /двеста/ лева.

Така по делото са налице доказателства за извършени от ответника разноски в общ размер на 400 /четиристотин/ лева за заплащане възнаграждение на своя адвокат.

Съгласно чл. 7, ал.1, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение За защита по граждански дела възнаграждението за неоценяем иск е 150 лв. /т.е. трикратния му размер е 450 лв., съгл. §2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Така заплатеното от ответника възнаграждение от 400 лв. е под горепосочения трикратен размер. Съдът наМ.а, че така заплатеното възнаграждение от 400 лв. не е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради и което не следва да бъде намалено.

Относно дължимата държавна такса.

Настоящия иск е неоценяем. Ето защо, на осн. чл. 3 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, при предявяване на иска се събира такса до 80 лв., но не по-малко от 30 лв. Съгласно, чл. 71, ал.1, изр.2 ГПК, когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се определя от съда. Ищецът сам си е определил държавната такса /вж. ИМ – л.3/ в абсолютния минимум от 30 лв, която е и заплатил. Съдът, наМ.а че с оглед сложността на делото, на осн. чл. 71, ал.1, изр.2 и чл. 3 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, дължимата държавна такса следва да бъде в размер на 80 лв. Ето защо, ищецът следва да доплати по сметка на РРС още 50 лв., до пълния размер на ДТ.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният иск с правно основание чл.58, ал.1 от ЗК от С.Д.П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, ж.к. *** № **, вх. **, ет.**, ап.**, за отмяна като незаконосъобразни на всички взети решения от общото събрание на Кооперация “Трудово производителна кооперация М.” град Разград, ЕИК 826027820, представлявана от Председателя Г. А. Г., проведено на 27.07.2012г.

ПРЕКРАТЯВА поради недопустимост производството по оспорване истинността на Протокол от заседание на Управителния съвет на ТПК «М.» Разград, от дата 08.10.2010г., ПКО № 1 от 05.11.2010г. от ТПК «М.» Разград и ПКО № 2 от 05.11.2010г. ТПК «М.» Разград.

ОСЪЖДА С.Д.П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, ж.к.*** № **, вх.**, ет.**, ап.** ДА ЗАПЛАТИ на Кооперация “Трудово производителна кооперация М.” град Разград, ЕИК 826027820, представлявана от Председателя Г. А. Г. сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ за разноски по производството.

ОСЪЖДА С.Д.П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *****, ж.к. ***** № **, вх. ***, ет.**, ап.**** ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Районен съд – Разград, сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща доплащане на дължимата държавна такса за предявения иск.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: