Р Е Ш Е Н И Е
Номер № 390 11.01.2013 г. гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд на
13.12.2012г. в публично заседание в
състав:
Председател: Атанас Христов
секретар П.Т.
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1*** по описа за
Производството
е с правно основание чл. 92 от Закона за
задълженията и договорите – претенция за неустойка по договор.
Депозирана е
искова молба от Община Р. срещу М.А.Р., с която е предявен иск за
заплащане на сумата 7 044 лв, представляваща
неустойка за забава за периода от ***г.
до ***г. на поето с Договор № *** г.
задължение за въвеждане в експлоатация на строеж: ДВУЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Сочи, че с договора е учредено право на
строеж върху терен – частна общинска собственост УПИ ***, с площ *** кв. мм. в
кв. *** по плана на гр. Р. за
изграждане на двуетажна сграда. По силата на т.8 от договора ответницата се е
задължила да изгради обекта за срок от 2 години, считано от датата на
разрешението за строеж, като с клауза на т.9 е предвидено обезщетение в размер
на 1% от достигнатата тръжна цена – 58 700 лв., за всеки просрочен месец.
Прилага
следните писмени доказателства:
1.
Акт
№ *** за
частна общинска собственост от *** год.;
2.
Решение
№ *** на Общински съвет Р. по Протокол № *** год.;
3.
Тръжни
документи:
- Заповед № *** год. на кмета на Община Р.;
- Тръжни условия;
- Проектодоговор;
- Скица №*** год.;
- Списък на документи, които трябва да
се представят от кандидата.
4.
Регистър
на подадените заявления за участие в търга;
5.
Протокол
от *** год. на комисията, определена да проведе търга;
6.
Протокол
от *** год. на комисията, определена да проведе търга;
7.
Заявление
за участие в търг от *** год.;
8.
Декларация
от *** год.;
9.
Заповед
№*** год. на кмета на Община Р. за определен за спечелил търга;
10.Разписка от *** год. за съобщена
заповед;
11.Договор №*** год. за учредяване право
на строеж;
12.
Протокол
от *** год. на комисията по следдоговорен контрол по сключени разпоредителни сделки по реда на ЗОС и ЗПСК;
13.
Протокол
от *** год. на комисията по следдоговорен контрол по сключени разпоредителни сделки по
реда на ЗОС и ЗПСК;
14.
Уведомително
писмо с изх. №*** год., ведно с известие за доставяне с № ***, неразпечатан плик и
известие с отбелязване, за промяна
адреса на получателя;
15.
Уведомително
писмо с изх. №*** год., ведно с известие за доставяне с № ***;
16.
Разрешение
за строеж №*** год.;
17.
Удостоверение
№*** год.;
18.
Уведомително
писмо от М.А.Р. с вх. №*** год., ведно с
приложения: Акт за приемане на конструкция на сградата от *** год. (Образец 14); Акт за установяване на
всички видове СМР, подлежащи на закриване,
удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта от *** год. (Образец 12); Констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа от ***
год. (Образец 15); Удостоверение №*** год. по чл.52, ал.5 от ЗКИР от АГКК - гр. Р.; Скица на сграда №*** год. от АГКК -
гр. Р.; Удостоверение за данъчна оценка с изх. №*** год. от Община Р. и Акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на
закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта от *** год. (Образец 12);
Ответникът в писмения отговор заявява, че иска е
допустим.
Относно
основателността на иска – намира същият за неоснователен като сочи следното :
На първо място счита, че не са налице предпоставките, предвидени в процесния договор за
възникване на отговорност за неустойка по т.9 от договора, тъй като е изпълнил точно договорните си задължения. В точка
8/осем/ от договора е предвидено, че трябва да изгради обекта на отстъпеното право на строеж
за срок от 2/две/ години,
считано от датата на издаване на разрешението за строеж. В този текст от договора липсва изрично предвидено изискване от учредителя на отстъпеното право на
строеж за носителя на правото на строеж обекта да бъде въведен в експлоатация със съответно удостоверение за въвеждане в
експлоатация в посочения в текста от договора срок. Съгласно действащите норми и правила на
вещното право обекта на
отстъпеното право на строеж се трансформира в конкретен обект на вещно право на строеж, в момента, в
който същия е завършен във фаза "груб строеж", т.е. след съставяне на протокол-образец
14, съставен по реда на
Наредба №3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Видно от представените
от ищцовата страна с исковата молба писмени доказателства строителството на
обекта на договора е разрешено
с Разрешение за строеж №***г. На ***г. е съставен Констативен акт/Протокол-образец
15/ за установяване годността за приемане на строежа, подписан от надлежните участници в строителството. На ***г. е съставен
между участниците в строителството
Акт за приемане на конструкцията на сградата. Видно от текста на Удостоверение №***г.
ответника е представил в Агенцията по геодезия, картография и кадастър
необходимата документация за обекта, съгласно изискванията на Наредба №3. Построената сграда е отразена в кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Разград, видно от Скица №***г. на Сграда с идентификатор ***. Построената сграда ответника е
декларирала в Дирекция "Местни
данъци и такси" при Община Р. и за същата има издадено Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№***г. С оглед гореизложеното счита,
че е изпълнил точно и в
пълен обем договорните си задължения по точка 8/осем/ от процесния договор, не е изпадал в
забава, не са настъпили вреди за Община Р.,
подлежащи на обезщетяване, поради което и не следва да отговаря при условията
на точка 9/девет/ от договора.
На второ място в текста на т. 8 от договора е допусната логическа грешка, като е посочено, че
срокът за изграждане на сградата е от датата на разрешението за строеж до датата на назначаване на приемателна комисия. В конкретния
казус строежът е от категория, при която не се предвижда назначаване на приемателна комисия.
На трето място при стриктно логическо, граматическо и систематическо
тълкуване на волята на страните, обективирана в чл.8 от гореописания договор, в съответствие с
нормата на чл.20 от ЗЗД, не може да се направи извод за наличие на задължение за суперфициара да въведе в
експлоатация строежа в
срок от 2/две/ години, считано от датата на разрешението за строеж. В договора изрично е посочено, че
за ответника съществува
задължение да изградя обекта за така определения срок от 2/две/ години, което задължение
ответника е изпълнил, видно от посочените по-горе
писмени доказателства, които са приложени към исковата молба от ищеца.
На четвърто място моли, да съобрази ролята на договорната неустойка и
нейната обезщетителна функция, като в конкретния казус отсъстват данни за каквито и да било
претърпени вреди от страна
на учредителя на вещното право Община Р. Отбелязва, че в договора никъде не е посочено какъв е
характера на уговореното
обезщетение по чл. 9
от Договора, като не е посочено в договора, че същото съставлява неустойка или някакъв друг вид обезщетение. В тежест на Община Р. е да установи с надлежни доказателства, че е налице неизпълнение
на твърдяни от нея договорни задължения от страна на суперфициара, че Община Р. е претърпяла имуществени вреди, че те
се намират в причинно-следствена връзка с неизпълнението на договорните задължения на суперфициара,
както и да установи размера на вредите. В конкретния казус подобни
доказателства отсъстват, а напротив, налице са писмени доказателства, от които
е видно, че ответника е изпълнил стриктно договорните си задължения.
На пето място в случай, че съдът приеме уговореното обезщетение в точка 9/девет/ от процесния договор
за неустойка по смисъла на чл.92, ал.1 от ЗЗД, прави възражение за нищожност на тази клауза от договора, като счита, че същата противоречи на
закона и добрите нрави. В договора не е предвиден краен срок и максимален размер на неустойката, като така
предвидената клауза в договора дава възможност на Община Р. за безкрайно натрупване на неустойка, което противоречи на
добрите нрави и закона, още повече, че страна по договорното правоотношение е
ответника като физическо
лице, а не е професионалист-търговец, по отношение на
който да намери приложение
разпоредбата на чл.309 от Търговския закон. В този смисъл е и константната практика на ВКС/Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров,
Решение № 225 от *** г.
на ВКС по т. д. № 1107/2010 г., II т. о., ТК,
докладчик председателят
Марио Бобатинов/.
На шесто място отново в случай, че съдът приеме, че уговореното обезщетение в т. 9 от договора съставлява неустойка,
възразява за прекомерност
на неустойката и моли, на основание чл. 92, ал. 2 от ЗЗД, съдът да
я намали до размера на действително претърпените вреди, каквито в процесния
случай не са настъпили за Община Р., т.е. да отхвърли изцяло предявения иск.
На
седмо място в случай, че съдът приеме
обезщетението по т.9 от процесния договор за
неустойка, възразява за изтекла погасителна давност за периода преди *** г., на основание чл.111, б."б" от ЗЗД.
На осмо място възразява срещу общия размер на претендираната неустойка и дължимостта
на сума в размер на 16 864.51 лева. От съдържанието на исковата молба не може да се направи извод за
какъв период от време е сформирана неустойката в
размер на 16 864.51 лева, още повече, че
обезщетението е определено на месечна база и е 1% от достигнатата тръжна цена.
В открито
съдебно заседание, ищецът представляван от свой юрисконсулт поддържа изцяло ИМ
и представя подробна писмена защита. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът,
чрез пълномощника си оспорва иска и моли за неговото отхвърляне. Излага
подробни съображения, аналогични с възраженията в отговора на ИМ.
След преценка
на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически
обстоятелства:
Между страните няма спор, а и от приобщените по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор № ***г. за учредяване право на строеж по силата на който ищецът е учредил на ответника право на строеж върху терен – частна общинска собственост представляващ УПИ ***, с площ *** кв. мм. в кв. *** по плана на гр. Р. за изграждане на двуетажна сграда. По силата на т.8 от договора ответницата се е задължила да изгради обекта за срок от 2 години, считано от датата на разрешението за строеж до датата на назначаване на приемателна комисия. В т.9 е предвидено обезщетение в размер на 1% от достигнатата тръжна цена – 58 700 лв., за всеки просрочен месец /л.22/.
На ***г. било
издадено разрешение за строеж / л. 29/.
След построяването
на сградата, била издадена скица № ***г. от СГКК- Разград /л.38/.
На ***г. било издадено
Удостоверение № *** за
въвеждане в експлоатация на строеж – процесната двуетажна еднофамилна сграда.
По първото възражение на ответника:
Независимо, че
в т.8 от договора задължението на ответника е да “изгради” обекта за срок от
По второто
възражение на ответника:
Ирелевантно е,
че за въвеждането в експлоатация на обекта не е необходима комисия, тъй като
същият е V-а категория. Посочването в т.8 от договора
като краен срок за изграждането датата на назначаване на приемателна, по
никакъв начин на влияе на валидността на началния момент на възникването на
ответника да изгради сградата – датата на разрешението за строеж.
По третото
възражение на ответника:
Както вече се
посочи при отговора на предходно възражение, от логическо, граматическо и систематическо тълкуване на
волята на страните, обективирана в чл.8 от гореописания договор, в съответствие с нормата на чл.20
от ЗЗД, следва извода, че
за ответникът е съществувало задължение да въведе в експлоатация строежа в срок от 2/две/
години, считано от датата на разрешението за строеж.
По четвърто,
пето и шесто възражение на ответника:
Съгласно т. 9
от Договора между страните е уговорена клауза за неустойка, в случай на
неизпълнение на задължението за изграждане на обекта. Същата присъства и в проекто-договора и в тръжните условия, с които ответницата
е била запозната към момента на заявяване на участието си в търга.
Следователно, налице е валидна уговорка за неустойка при неизпълнение на
валидно сключен договор.
Ответникът
навежда становище за нищожност на неустоечната клауза
поради противоречие с добрите нрави, тъй като размерът ú от 1% за всеки
просрочен месец се явява прекалено голям и излиза извън присъщите ú
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Както ВКС е имал възможност
да се произнесе, преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, като се вземат предвид критерии, като например наличието
на други обезпечения за изпълнение на задължението, вида неизпълнение на
задължението и др. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави (ТР №1/2009 г. ОСТК, т. 3). Посоченото се споделя напълно от Съда
и с оглед на конкретния случай не следва да се приеме, че уговорката за
неустойка в процесния договор е нищожна поради противоречие с добрите нрави. В
конкретния случай съдът намира, че уговорената неустойка нито е нищожна, нито е
прекомерна. Същата е в размер около законната лихва.
Ответникът, в
допълнение, твърди, че не са настъпили никакви вредни последици за Община Р. от неизпълнението на договорното
задължение. Съгласно
чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието
за заплащане на неустойка за неизпълнението на договор, е: наличие на валидно
договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка. При
неустойка не се доказва има ли настъпили вреди или не или пък какъв е размерът
на вредите, ако те са настъпили (р.
125/1963, I ГО, цит. по Калайджиев,
А. Облигационно право, четвърто преработено и допълнено издание, с. 464).
В
разглеждания случай интересът на кредитора има имуществен характер –
получаването на уговорената цена, както и неимуществен такъв – срочното
изграждане на жилищна сграда, а оттук – благоустройство и развитие на едно от
населените места в общината. Очевидно е, че в този случай неустойката,
обезпечаваща срочното изграждане на сградата, е предназначена за гаранция на
неимуществения интерес на Община Р. Поетото от ответника задължение за
изграждане на сградата е от значим обществен интерес. Съобразявайки критериите,
посочени в ТР № 1 / 2010г. ВКС, ОСТК, съдът счита, че неустойката не
противоречи на добрите нрави, а е уговорена в рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Размера на
уговорената неустойка е 1% месечно, т.е. за една година – 12%. Т.е. размера на
уговорената неустойка е почти колкото размера на Законната лихва /ОЛП+10%/. В
българското законодателство се приема, че обезщетението за забава следва да
бъде в размер на Законната лихва /вж. чл. 86 ЗЗД/. Ето защо, няма как да се
приеме че процесната неустойка, в размер около Законната лихва, се явява
прекомерна.
По седмото възражение на ответника:
По отношение на възражението за изтекла
погасителна давност Съдът намира следното. Преписа от исковата молба ведно с
разпореждането по чл. 131 ГПК са били връчени лично на ответника на ***г.
/л.43/. Отговорът на ИМ е депозиран на ***г. в РРС / л.44/, т.е. след
едномесечния срок по чл. 131, ал.1 ГПК, поради което и възражението за изтекла
погасителна давност за времето до ***г. не следва да се разглежда. Само за
пълнота на изложението следва да се отбележи, че процесната сума ищецът я
претендира за периода от ***г. до ***г., т.е. извън периода касаещ
възражението.
По осмото
възражение на ответника:
С настоящия
иск ищецът претендира сумата 7 044 лв, неустойка
за забава за периода от ***г. до ***г.
Ето защо, съдът дължи произнасяне дали ответника му дължи именно тази сума -
7 044 лв, за сочения период - от ***г. до ***г. Ето защо, съдът не дължи произнасяне относно
сумата 16 864.51 лева.
Обстоятелството, че ищецът претендира неустойка само за част от периода на цялата
забава не прави иска частичен, тъй като ищецът претендира цялата сума на забавата
/7 044 лв/ за посочения от него
период /от ***г. до ***г./. За
периода от ***г. до ***г., 1 процент месечно, върху тръжната цена
от 58 700 лв,
е именно претендираната от ищеца сума в размер на 7 044 лв.
Ето защо, искът се
явява основателен и доказан. Ответникът следва да
заплати на ищеца тази сума ведно със законната лихва, считано от подаването на
иска – *** г. до окончателното й изплащане. Следва да се изтъкне, че
съдебната практика допуска олихвяването на
неустойка - Решение № 1418/2002 по т. д.
№ 2313/2001 г. на ВКС, V отделение; Решение № 340 от 22.04.2004
г. по гр. д. № 1252/2003 г. на ВКС, ТК, II отд.
Воден от гореизложеното,
Разградският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА М.А.Р., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на Община Р., ЕИК ***, адрес гр. Р., ул. Б. Л. № ***, представлявана
от Д. Б. – кмет на Община Р., сумата
7 044 лв. (седем хиляди и четиридесет и четири лева ) неустойка по Договор
№ ***г. за учредено право на строеж, за периода ***г. до ***г.
ОСЪЖДА
М.А.Р., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Община Р., ЕИК ***, адрес гр. Р., ул. Б. Л. № ***,
представлявана от Д. Б. – кмет на Община Р., сумата 531.76 лв. (петстотин тридесет и
един лв. и 76 стотинки). юрисконсултско възнаграждение и сумата 281,76 лв. /двеста
осемдесет и едни лева и 76 стотинки/ разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: