Р Е Ш Е Н И Е

№ 21 30.01.2013 год. град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН съд на 24.01.2013г., в публично заседание в състав

Районен съдия: Атанас Христов

при секретаря Г.А.,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1810 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от ТД на НАП Варна, срещу ЕТ “Скания – 95- Н. Д.”, с която е предявен иск за осъждане на ответника за заплащане на сумата от 881.42 лв. дължима за обезщетение за ползването за периода от м. април 2011г. до м. декември 2011г. на недвижим имот находящ се в гр. Р., пл. ***** / от към ул. ********/, представляващ 10 кв. м. земя. Претендира се и сумата от 106.98 лв. – обезщетение за забава върху горепосочената главница, от поканването извършено с връчена на ответника на 16.12.2011г. покана с Изх. № 2918/16.12.2011г., до завеждане на исковата молба. Върху главницата се претендира заплащане и на законната лихва считано от завеждането на иска до окончателното изплащане. Претендират се и деловодни разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът излага, че :

На 22.04.2002 г. в гр. Разград между Териториална данъчна дирекция - Разград (сега ТД на НАП Варна) и ЕТ „Скания – 95 – Н. Д.” гр. Разград е сключен писмен договор за наем на недвижим имот. Договорът е сключен след проведен търг по реда на Закона за държавната собственост за отдаване под наем на имот публична държавна собственост, представляващ УПИ ІІ-1810.

Съгласно клаузите в договора, наемодателя предоставя на ЕТ „Скания – 95 – Н. Д.” гр. Разград за временно и възмездно ползване на част от недвижим имот – публична държавна собственост, находящ се в гр. Р., пл. „******/откъм ул. „*****/, представляваща 10 кв. м. земя. За целия имот е съставен акт за държавна собственост № ***** от 03.12.1998 г. Уговорен е срок на договора от 1 (една) година. В раздел ІV, т. 4 от Договора е уговорена наемна цена в размер на 108.00 лв. (сто и осем) платима до 10 – то число на текущия месец.

На 01.04.2003 г., на основание т. 2, раздел ІІІ от сключения договор за наем на недвижим имот е сключено допълнително споразумение, с което срока на договора се удължава считано от 01.04.2003 г. до 01.04.2005 г.

В Териториална данъчна дирекция гр. Разград е постъпила молба от ЕТ „Скания – 95 – Н. Д.” гр. Р. с вх. № 1701-06-1368/15.03.2005 г. за удължаване на срока на договора с три години. С изх. № 92-00-137/12.04.2005 г. Министъра на регионалното развитие и благоустройството дава съгласие за продължаване на срока за договор за наем, сключен между ТДД и ЕТ „Скания – 95 – Н. Д.” гр. Р. за срок от 3 /три/ години, считано от 01.04.2005 г. На същата дата в гр. Разград е подписано допълнително споразумение, с което се удължава срока на действие на сключения договор до 01.04.2008 г.

На 26.03.2008 г. на ЕТ „Скания – 95 – Н. Д.” гр. Р. е връчено писмо с изх. № ВхК-3969/25.03.2008 г., с което е уведомен, че срока на действие на договора за наем изтича на 01.04.2008 г. и е поканен да спази раздел ІІ, буква Б, точка 5 от договора. По повод получени покани търговците отправят до Изпълнителния директор на НАП отворено писмо. В отговор на същото от Изпълнителния директор на НАП до представителя на търговците от „Цветния пазар” в гр. Разград е изпратено писмо изх. № 70-00-21/14.04.2008 г., с което са уведомени, че искането за удължаването на срока на действие на договора не може да бъде уважено, като им е предоставен срок от един месец за демонтиране на павилионите. С писмо с изх. № 12-00-128.1/12.05.2008 г. кмета на Община Разград е потърсил съдействието на Изпълнителния директор на НАП за извършване на необходимото за да се обособи отделен урегулиран имот от около 153 кв.м., върху които се намират въпросните павилиони за цветя, като собствеността на ново обособения имот да се предостави на Община Разград. В отговор на писмото на кмета ЦУ на НАП не възразява част от имота да бъде предоставена на Община Разград. С писмо с изх. № 12-00-1222/23.07.2009 г. кмета на Община Разград уведомява, че общината е предприела действия и е възложила изготвянето на проект за изменение на действащия устройствен план с цел обособяване на отделен урегулиран поземлен имот, върху който да останат павилионите за продажба на цветя. Когато процедурата по прехвърлянето приключи Община Разград ще проведе необходимите последващи процедури по ЗДС. С Решение № 895 от 8 декември 2011 г. на Министерски съвет горепосочения имот публична държавна собственост е обявен за частна държавна собственост и безвъзмездно се прехвърля в собственост на Община Разград, Област Разград.

От прекратяването на договора до 06.02.2012 г. /датата на предаване на имота/ ЕТ „Скания – 95 – Н. Д.” гр. Р. ползва веща и поради това заплаща обезщетение на основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД. Това негово задължение е поради фактическото ползване на веща (земя върху, която е разположен павилион), продължило след прекратяване на наемното правоотношение поради изтекъл срок, въпреки противопоставянето на наемателя.

Между НАП и едноличния търговец има прекратен писмен договор за наем, като ползването на веща продължава и след противопоставяне от наша страна, налице е и неизпълнение на задължението на ползвателя да заплаща в срок обезщетението за ползване на имота. От месец април 2011 г. до месец декември 2011 г. едноличния търговец не е заплащал дължимото обезщетение за процесния период, последния дължи заплащане на сумата от 881,42 лв. На 16.12.2011 г. едноличния търговец е поканен да заплати задълженията си с писмо с изх. № Изх-2918/16.12.2011 г., връчено на същата дата.

С оглед на гореизложеното ищецът счита, че за него е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск, поради което Ви моля да ни призовете на съд и след като се убедите в нашите твърдения, да постановите решение с което да осъдите ответника ЕТ „Скания – 95 – Н. Д.” гр. Р. да му заплати сумата от 881,42 лв., дължима като обезщетение за ползване на недвижим имот, както и сумата от 106,98 лв. представляваща мораторна лихва (лихва за забава) до завеждането на настоящия иск плюс разноските по делото включая депозираната държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание ответникът, чрез своя управител сочи, че действително дължи претендираните от ищеца суми, но предвид тежкото си финансово състояние не е могъл да ги изплати. Сочи, че след образуване на делото, на 08.01.2013г. е превел по сметка на ищеца сумата от 432 лв. представляваща частично плащане на процесното си задължение, за което представя и платежно нареждане. Сочи, че за момента предвид тежкото си финансово състояние не може да изплати изцяло претендираните от ищеца суми, но моли да му се даде възможност да работи и да спечели средства, с които да изплати изцяло сумите претендирани по настоящото дело.

В съдебно заседание, представителят на ищеца признава получената в хода на делото сума от 432 лв. Претендира ответникът да бъде осъден да изплати останалата част от задължението си до пълния размер на предявените искове. Прави искане, на осн. чл. 237 ГПК, постановяване на решение при признание на иска.

Съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и тъкмо ответната страна е легитимирана да се разпорежда със същото. Налице са предпоставките на чл. 237 ГПК, поради което настоящото решение се постановява при признание на иска.

Предявеният иск е с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД и е процесуално допустим.

От претендираната главница в размер на 881.42 лв., следва да се приспадне сумата от 432 лв., която ответникът е изплатил в хода на съдебното производство. Ето защо, от претендираната главница, искът следва да бъде уважен за сумата от 449.42 лв. Искът за мораторната лихва следва да бъде уважен изцяло.

Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се следват и съдебно – деловодните разноски. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100 лева представляваща заплатена държавна такса за образуване на делото и сумата от 100 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от изложеното и на основание чл.235, чл.236 и чл.237 от ГПК, Разградският районен съд

Р Е Ш И:

Осъжда на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 86 ЗЗД, ЕТ “Скания - 95 – Н. Д.”, с ЕИК *****, представляван от Н. М. Д., със седалище и адрес на управление гр. Р., бул. *******, ДА ЗАПЛАТИ на Териториална дирекция – Варна при Националната агенция за приходите сумата от 449.42 лв. /четиристотин четиридесет и девет лева и 42 стотинки/, ведно със законната лихва считано от предявяването на иска - 31.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за ползване за периода от м. април 2011г. до м. декември 2011г., на недвижим имот находящ се в гр. Р., пл. ***** /от към ул ******/, представляващ 10 кв м. земя, както и сумата от 106.98 лв. /сто и шест лева и 98 стотинки/ представляваща мораторна лихва за забава за периода от 16.12.2011г. до предявяването на иска – 31.10.2012г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата до първоначално предявения размер от 881.42 лв., като погасен поради извършено плащане в хода на процеса.

Осъжда ЕТ “Скания - 95 – Н. Д.”, с ЕИК *****, представляван от Н. М. Д., със седалище и адрес на управление гр. Р., бул. **********, ДА ЗАПЛАТИ на Териториална дирекция – Варна при Националната агенция за приходите сумата 200 лв. /двеста лева/, представляваща направени деловодно разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: