РЕШЕНИЕ
№9 25.01.2013г., град Разград
Разградският районен съд
на петнадесети януари две хиляди и тринадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова
Секретар: Ж.Р.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията анд №1010
по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН
Постъпила
е жалба от «******» ЕООД с.****, общ.Завет, срещу Наказателно постановление №84 от 01.11.2012г.
на Директор на РИОСВ - Русе, с което за нарушение на чл.200 ал.1 т.2 във вр. с
чл.46 ал.1 т.3 б.»б» от Закона за водите /ЗВ/ е наложено административно
наказание «имуществена санкция» в размер
на 2000лв на основание чл.200, ал.1 т.2 от
ЗВ вр. с чл.83 ал.1 от ЗАНН.
В жалбата
се изтъкват основания за незаконосъобразност на наказателното постановление,
поради допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП и се моли за
неговата отмяна.
В
съдебното заседание жалбоподател и неговият процесуален представител поддържа
жалбата по изложените в нея съображения - допуснати нарушения на разпоредби от
ЗАНН при издаване на акта и НП, а именно изтичане на давностния срок.
Ответната
страна, РИОСВ - Русе, чрез процесуалния
си представител счита жалбата за неоснователна, както и изложените доводи от
другата страна, като моли наказателното постановление като законосъобразно, да
бъде потвърдено.
За РРП не
се явява представител.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и
след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Като
подадена в срок от надлежна страна и
срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява основателна.
Наказателното постановление
е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №887 от
10.08.2012г., съставен на жалбоподателя от мл. експерт в отдел «КОС» при РИОСВ
- Русе. Въз основа на извършена на 07.08.2012г. проверка на производствена
площадка в гр.Цар Калоян, стопанисвана от жалбоподателя, отразена в констативен
пртокол, като в НП, нарушението е описано по следния начин: «При извършена проверка
на 07.08.2012г. на производствена площадка на «******» ЕООД в гр.Цар Калоян, дружеството нерегламентирано зауства формираните от
производствената дейност отпадъчни води, посредством съществуваща канализация в
р.Хлебаровска-водоприемник втора категария, без необходимото за това
разрешително.»
Прието е, че е
извършеното деяние е нарушение на чл.200 ал.1 т.2 във вр. с чл.46 ал.1 т.3
б.”б”. от ЗВ.
В съдебно заседание е
разпитана като свидетел актосъставителя – Б.-М., която е извършила
проверката във връзка с плана за контролна дейност процесния ден в предприятие
за млечни продукти, стопанисвано от жалбоподателя. За формираните от дейността
на дружеството отпадъчни производствени води, представителят на жалбоподателят
не представил разрешително за заустване, след което съставила процесния АУАН за
липсата на този документ.Това не ила първо проверка констатирала същото
нарушение, а през 2011г. била извършена такава, от представител на наказващия
орган и при която не било представено разрешение за заустване. Представена била
молба от жалбоподателя до Басейнова дирекция, за издаване на процесния
документ.
Предвид изложеното от фактическа страна, от
правна съдът намира следното:
В хода на
админисктративнонаказателното производство са допуснати процесални нарушения,
опорочили издаденото НП. От доказателствата по делото – показанията на св.Б. –М. и от приложените
констативни протоколи от 03.05.2011г и
от 18.07.2011г. съставени от длъжностни лица при наказващия орган, се
установява, че към момента на тези
проверки, се е установило, че дружеството няма издадено на свое име
разрешително за заустване. Поради което съдът намира, че към този момент е бил
открит извършителят на деянието, което е предмет на обжалваното НП. В НП се
твърди обстоятелството, че жалбоподателят в деня на проверката нерегламентирано
зауства отпадъчни води, без необходимото разрешително. Липсата на последното е
установена и при проверка на 18.07.2011г. от същия орган, извършена на обекта
стопанисван от жалбоподателя, като в констативен протокол е упоменато, че
дружеството е влязло в процедура по издаване на разрешително за заустване на
отпадни води, т.е. все още не е бил издаден такъв документ от компетентния орган-Басейнова
дирекция. Съгласно разпоредбата на чл.34 ал.1 пр.2 от ЗАНН, АУАН се съставя в
3-месечен срок от откриване на нарушетиля, не по-късно от една година от
извършване на нарушението. Явно в случая нарушетилят е бил известен на
наказващия орган още през 2011г., а процесния АУАН е издаден на 10.08.2012г.,
доста време след изтичане на 3-месечния срок. Неспазването на преклузивния срок
по чл.34 ал.1 пр.2 от ЗАНН има за последица отпадане отговорността на
нарушителя. Неоснователни съдът намира доводите на представителя на жалбоподателя, че не бил
изтекъл едногодишният срок от извършване на нарушението, което е продължено и
се извършва чрез бездействие и не е
преустановено. В случая съдът намира, че следва да се релевира изтеклия 3 – месечен
срок за съставяне на акта от откриване на нарушителя, който е изтекъл, а не
по-дългия срок – едногодишен /2 години/ от извършване на нарушението. Втория
срок се прилага в случаите, когато нарушителят не е известен, а когато е
известен органите осъществяващи фанкции по установяване на нарушението следва
да отчитат по-краткия срок.
Пради
изложените съображения, съдът намира, че процесното НП е незаконособразно и следва да бъде отменено,
без сорът на бъде разгреждан по същество.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление постановление № 84/01.11.2012г. на Директор на РИОСВ - Русе, с
което за нарушение на чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ на «*******» ЕООД с.*****, общ.Завет, е наложено
административно наказание «имуществена санкция»
в размер на 2000.лв на основание
чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ във вр. с чл. 83, ал.1 от ЗАНН,
Решението подлежи на
обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Районен съдия: