МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 14/16.01.13 г. по АНД № 1047/12 г. по описа на РРС

Разградска районна прокуратура е внесла постановление с предложение за освобождаване на Р.Т., роден на *** г. в гр. А., гражданин на РТурция за извършеното престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 вр. с чл. 130 ал.1 от НК, за това, че на 14.12.2012 г. в гр. Разград е причинил лека телесна повреда на М. П. Ц. от гр. Разград, изразяваща се в контузия на главата, разкъсно-контузна рана в дясната половина на главата, мозъчно сътлесение, леки изразено по тяжест, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, като деянието е извършено по хулигански подбуди.

Обвиняемият не се явява в съдебно заседание и не заявява становище по отразените в постановлението фактически обстоятелства. В хода на досъдебнто производство не оспорва осъществяването на деянието.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае обвиняемия за виновен за извършеното престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 вр. с чл. 130 ал.1 от НК, като го освободи от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му наложи наказание “глоба” към минимума предвиден в закона.

Защитникът на обвиняемия също поддържа становище за наличие предпоставките на чл. 78а от НК, като моли за налагане на административно наказание към минималния законоустановен размер.

Въз основа на събраните в хода на досъдебното производство и прочетени и приобщени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.12.2012 г., вечерта обвиняемият посетил ресторанта на хотелски комплекс «Лес». Т. бил гост на хотела, където се бил настанил със свои колеги няколко дни по – рано. Ресторанта той посетил сам, като си поръчал бутилка червено вино. На съседна маса, бил седнал управителят на заведението – св. М. Ц. Около 01,30 ч. на 14.12.2012 г., Ц. решил да придружи обвиняемия до стаята му в комплекса, тъй като последния бил видимо повлиян от изпития алкохол. При тръгване от ресторанта, Т. взел със себе си бутилката с вино, която бил поръчал и двамата със свидетеля се отправили към хотелската част. Минали край рецепцията, където на работа бил св. Г., от когото пострадалия научил къде е настанен Т.. Пристигайки пред стаята на обвиняемия, Ц. се обърнал с гръб към него, за да я отключи с електронна карта. В същия момент Т. замахнал с носената от него бутилка и ударил с нея свидетеля в задната част на главата. Безпричинният удар не бил провокиран от никакъв предхождащ конфликт, или скарване между двамата, нито в ресторанта, нито по пътя към хотелската стая. В резултата на него, от главата на Ц. потекла кръв, той се хванал за удареното място и обръщайки се към обвиняемия го видял да замахва отново с бутилката. На свидетелят му прилошало и държейки се за главата бързо се отправил към рецепцията и ресторанта на хотела. В това състояние той бил възприет от свидетелите Г. и К. – салонен управител. Последният, веднага натиснал паник – бутона в ресторанта. По – късно на местопрестъплението пристигнали служители на ОД на МВР Разград и линейка, която откарала пострадалия в спешен център към МБАЛ Св. Ив. Рилски, където му била оказана първа помощ.

Според заключението по назначената съдебномедицинска експертиза, в резултат на инцидента пострадалия е получил контузия на главата с разкъсно-контузна рана в дясната половина на главата. Мозъчно сътресение леко изразено по тяжест, без изпадане в безсъзнателно състояние. Описаните увреждания са резултат от действието на удар с или върху твърд тъп или тъпоръбест предмет в дясната половина на главата. Същите са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите М. Ц., К. Г., Р. К., обясненията на обвиняемия. Същите се подкрепят изцяло от заключенията по назначената по делото съдебномедицинска експертиза. Посочените доказателства и доказателствени материали са взаимно допълващи се и безпротиворечиви, поради което съдът счита, че същите пресъздават действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка и като истинни ги кредитира изцяло.

Обвиняемият е неосъждан. Същият е с висше образование, работещ, неженен. Според попълнената от него декларация за материално положение и имотно състояние реализира доходи в размер на 2 700 лв. месечно, като не притежава недвижими имоти и движимо имущество на значителна стойност.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си обвиняемия е осъществила състава на престъплението по чл. 131 ал.1 т.12 вр. с чл. 130 ал.1 от НК. На инкриминираната в обвинението дата, Т. е причинил лека телесна повреда на пострадалия Ц. В резултат на нанесения удар с бутилка в задната дясна част на главата на последния, същия е получил контузия на главата с разкъсно-контузна рана в дясната половина на главата; Мозъчно сътресение леко изразено по тяжест, без изпадане в безсъзнателно състояние. По този начин пряка и непосредствена последица от обективираните действия по нанасяне на удара се явява съставомерния резултат на посоченото престъпление – причинено телесно увреждане, представлявако временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия – лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК.

Деянието е съставомерно и от субективна страна, като осъществено по хулигански подбуди. Липсата на предхождащ конфликт или инцидент между обвинияем и пострадал, дава основание да се заключи, че при осъществените действия по непровокираното нанасяне на удара в главата на пострадалия, обвиняемия е целял да покаже открито неуважение към обществото и установените порядки за поведения на публично място, изразявайки същевременно чрез действията си и открито висока степен на неуважение към личността. Деянието не е било провокирано от поведението на пострадалия и е целяло не увреждане неприкосновеността на неговото здраве, а демонстриране на явно неуважени към общоприетите норми на поведение, стремеж обвиняемият да докаже, че може да върши всичко, каквото си пожелае независимо от нормите на обществото. В настоящата хипотеза липсва какъвто и да е личен мотив, липсват поводи за причиняване на лека телесна повреда на пострадалия, когото Т. е ударил, докато първия е изпълнявал служебните си задължения. Действайки при пряк умисъл, деецът е съзнавал, че нанася удар в тялото на пострадалия и че същия ще доведат до увреждане на здравето на Ц. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване - искал е да причини лека телесна повреда на пострадалия. За горното свидетелстват, както мястото на което е бил нанесен удара – задната част на главата на пострадалия, така и средството, с което е бил нанесен – стъклена бутилка от вино. Ето защо и въз основа на изложеното по – горе, съдът намира, че установените от обективна и субективна страна обстоятелства, квалифицират деянието на подсъдимия, като такова по чл.131 ал.1 т.12,1 във вр. с чл.130 ал.1 от НК.

Съставомерността на деянието от обекивна и субективна страна, предопределя и признаването на обвиняемия за виновен по така повдигнатото обвинение. Същевременно налице са предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78а от НК - за това престъплението предвиденото от закона наказание е до три години лишаване от свобода, обвиняемият е неосъждан, като не е освобождаван и от наказателна отгворност по реда на раздел ІV на глава 8 от НК; няма установени настъпили съставомерни имуществени вреди от деянието. При индивидуализацията на следващото се административно наказание “глоба”, съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смегчаващи такива, касаещи личната опасност на обвиняемия бяха преценени чистото му съдебно минало, изразеното от същия критично отношение към извършеното, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото. Като смегчаващо отговорността обстоятелство касаещо степента на обществена опасност на престъплението, съдът съобрази липсата на общественоопасни последици извън тези обхванати от съставомерния резултат. Ето защо и като съобрази имотното състояние на обвиняемия, счита че нему следва да бъде наложено административно наказание “глоба” в размер определен на минимума предвиден в закона, а именно – 1 000 лв.

Признаването на обвиняемия за виновен, предпоставя и осъждането му да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ