Мотиви към Решение №20/17.01.2013г. , постановено по НАХД №1060/2012г. на РРС.

Производството е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.

Съставен е акт за дребно хулиганство за извършена от М.Х.М. и К.Ц.Й. *** проява на дребно хулиганство.

Нарушителите дават обяснения, като всеки от тях отрича виновността си и сочи като виновен другия нарушител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намери за установено следното: Рано сутринта на 28.12.2012г. двамата нарушители пазарували в денонощен магазин “Биляна”, намиращ се на бул. България в гр. Разград. Стоели един до друг на опашката. М.М. бил застанал на опашката за да разговаря с чичо си който се бил наредил, когато между него и Й. възникнало пререкание. М. попитал Й. дали има някакъв проблем, а Й. отвърнал “какъв проблем, мен ли питаш”, при което репликите станали остри и двамата тръгнали да излизат от магазина, вървеики един до друг при което се бутали /показанията на св. Г. – магазинер в магазина/. Излизайки от магазина двамата си разменили по един удар, като свидетелските показания не дават възможност да се прецени кой е нанесъл удар пръв. Посочените от М. М. смидетели /негови близки/ сочат, че К. Й. пръв ударил М., а последният само се защитавал. Придружаващия К. Й. свидетел С. И. сочи обратното – че М. ударил Й. при което последният само го изблъскал. Съдът не намира за достоверни показанията на близките на М., които сочат че М. падайки на земята бил закрит от притеклата се на помощ св.Н. И. /негова съжителница/ при което К. Й. бил нанесъл удари и на нея. Тези неща се твърдят само от близките на М. и никой друг изобщо не е видял нещо такова.Това което съдът намира за безспорно е, че и двамата нарушители, веднага след като излезли от магазина/ си разменили поне по един удар, като М. при това паднал на земята, след което се изправил и извадил колана си с който отново ударил Й. в лицето. Двамата продължили да се блъскат, след което били разтървани. Св. Ц. /таксиметров шофьор, спрял на мястото/ сочи, че видял само как М. блъска Й., а пристигналият случайно на мястото полицейски служител Д. Н. не видял някой да удря някого – по това време сбиването било приключило. М. отправил обиди към този свидетел, приканвайки го да извика полицията, понеже на него никой нищо не можел да му направи. При това данни за разменените между нарушителите удари дават единствено близките на М. и приятеля на Й. – св. С. И. и само отчасти св. Ц.. И двамата нарушители са имали наранявания – свидетелите сочат разбитата устна на М. и раната на челото на Й., което също затвърждава изложеният по-горе извод, че и двамата са си разменили удари, като М. ударил Й. с колан в лицето. Някои от роднините на М. сочат, че не М., а Й. държал колан, но съдът не кредитира тези твърдения – самият М. сочи, че е ползвал колана си да се защити, а и св. Д. Н. е видял колана в ръцете му. Очевидно е, че и двамата нарушители са търсили саморазправа – както сочи магазинерът и двамата тръгнали да излизат от магазина, бутайки се и логично веднага след излизането си в яда си си разменили удари. При това М. паднал на земята, изправил се и ударил Й. с колана си, който междувремено извадил, след което присъстващите разтървали двамата, които продължавали да се блъскат. Затова и съдът приема този извод относно фактическата обстановка, като категорично установен. Тъй като и двамата очевидно са търсили саморазправа, видно от певедението им при излизането от магазина, то няма как да се приеме, че някой от тях е действал в условията на самоотбрана. Според събраните данни и двамата нарушители са били употребили алкохол.

Приетата за установена фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от приобщените обяснения на свидетелите и нарушителрите по преписката, както и от обясненията на нарушителите и показанията на свидетелите в съдебното заседание. Данните по делото не дават основание за категоричен отговор, кой от участниците в разглеждания инцидент е бил в най-висока степен виновен за разглежданото пререкание и сбиване, но очевидно и двамата нарушители са допринесли за пререканието. Всеки от тях недупустимо е прибегнал до саморазправа с другия, независимо от това дали е бил провокиран.

При това съдът намира, че и двамата нарушители с поведението си са нарушили обществения ред и спокойствието на присъстващите и са предизвикали възмущението им. Проявите им, поради по-ниската си степен на обществена опасност не се явяват престъпления по чл.325 от НК, но се явяват нарушения – дребно хулиганство по смисъла на УБДХ и подлежат на санкция по чл.1 от същия нормативен акт.

При определяне на наказанията на нарушителите съдът отчита като смекчаващи обстоятелства това, че в крайна и двамата нарушители очевидно са били афектирани от някакво недуразумение между тях. При това съдът намира, че административните наказания на нарушителите следва да се определят по по - леката алтернатива на чл.1, ал.1 от УБДХ, а именно глоби в размер на по двеста и петдесет лева за всеки един от двамата нарушители, като съдът намира, че по този начин целите на наказанието ще се постигнат.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: