Р Е Ш Е Н И Е
Номер 5 12.02.2013 г. гр.Разград
Разградският
районен съд
На
петнадесети януари две хиляди и тринадесета година
в публично
заседание в състав:
Председател: Константин Косев
секретар В.Д.
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№510 по описа
за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от С.М.А. ***
срещу М.И.С. *** за заплащане от страна на последната на сумата 5013,35 лв.
Твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като брака им е прекратен, но още по
време на брака ищецът бил теглил кредити за семейни нужди, които сам изплатил
след фактическата раздяла и прекратяването на брака, поради което ответницата
му дължала съответна част /3355,85 лв/ и освен това открила на свое име влог
със семейни средства, като ищецът имал право на половината от тази сума
/1657,50лв/. В съдебното заседание искът за заплащане от страна на ответницата
на съответна част от изплатените от ищеца кредити е увеличен с 191,53 лв и при
така допуснатото изменение окончателният размер на така предявения иск е
3547,38 лв. В съдебното заседание исковете се поддържат.
Ответницата чрез представителя си
оспорва исковете и сочи, че не е знаела за теглените от ищеца кредити и че
същите не били използвани за семейни нужди, а за лични нужди на ищеца. Твърди,
че процесният влог е от нейни лични средства.
От
фактическа страна съдът намери следното: Страните са сключили граждански брак
на 05.07.1992г., който е прекратен на 10.05.2010г. с влязло в сила решение на
РРС. Още преди това обаче – от началото на м. март 2010г. - страните се разделили и заживели отделно. С
договор за потребителски кредит от 14.04.2008г.
на ищецът е отпуснат кредит в размер на 5045 лв от “Райфайзенбанк България” ЕАД.
Част от кредита е погасена до фактическата раздяла на страните, като към
момента на фактическата им раздяла /към 01.03.2010г./ остатъка за погасяване бил
2200,25 лв, както сочат удостоверението от банката и заключението на
назначената експертиза. След тази дата до окончателното погасяване на този
кредит с последното плащане на 11.03.2011г. ищецът е заплатил обща сума за погасяването му в размер на 2617
лв – вносни бележки на л.187-196 от делото, представени от банката. С договор
за издаване на кредитна карта от 15.04.2008г. на ищецът е отпуснат кредит
/кредитен лимит/ в размер на 750 лв от “Райфайзенбанк България” ЕАД. Част от
кредита е погасена до фактическата раздяла на страните, като към момента на
фактическата им раздяла /към 01.03.2010г./ остатъка за погасяване бил 689,96
лв, както сочат удостоверението от банката и заключението на назначената
експертиза. След тази дата до окончателното погасяване на този кредит с
последното плащане на 16.03.2011г. ищецът е заплатил обща сума за погасяването му в размер на
953,70 лв – вносни бележки на л.200 -205 от делото, представени от банката. С
договор от 05.01.2005г. на ищеца е отпуснат кредит /потребителски/ от
“УниКредит Булбанк” АД в размер на 10000 лв. Част от кредита е погасена преди
фактическата раздяла на страните , като към момента на фактическата им раздяла
/към 01.03.2010г./ остатъка за погасяване бил 4032,36 лв, както е посочено в
приложеното от банката удостоверение и както сочи експертизата. Според данните
от банката този кредит е погасен /същото сочи и вещото лице/, без да се сочи
какъв е бил окончателният размер на сумите които ищецът е следвало да заплати
до окончателното му погасяване. При това съдът приема, че при всички случаи
ищецът е погасил размерът от 4032,36 лв останал дължим след раздялата на
страните. Не е спорен въпрос по делото, че всички тези кредити са погасени от
ищеца, което се удостоверява и от банковата документация и заключението на
вещото лице. На 29.04.2008г. ответницата
е открила на свое име депозит в “Сосиете Женерал Експресбанк” АД, като към
01.03.2012г. натрупаната сума по депозита била 1782,97 евро или 3487,19 лв,
както установява експертизата. Депозитът е закрит на 17.12.2012г., както сочи
справката от банката.
Първият
спорен въпрос от фактическа страна е този относно целта на кредитите, теглени
от ищеца и по този въпрос съдът намира следното: В случая става дума за два
потребителски кредита и трети кредит отпуснат на ищеца по договор за кредитна
карта. Тези кредити именно в качеството им на потребителски са отпуснати на
ищеца с оглед задоволяване нужди на семейството. С оглед изнесените от
свидетелите данни, че спрямо ищцата са провеждани скъпи инвитро процедури, че
страните са правили ремонти в този период и са закупили автомобил, то очевидно
е, че действително тези суми са използвани за задоволяване нужди на
семейството. Доводите на ответната страна, че ответникът погасявал и чужди
задължения, каквито данни се съдържат в негово писмо до частен съдебен
изпълнител, съдът намира за неотносими, тъй като касаят период след
фактическата раздяла на страните и следващ с няколко години периодите на
теглене на процесните кредити. Също и доводите, че ответникът водил скъпи
съдебни дела, не могат да обосноват извод, че сумите от тези именно кредити са
били използвани не за семейни нужди, а за нужди само на ответника. Потребителските кредити принципно задоволяват
семейни нужди, а същото предназначение има и отпускането на кредитен лимит по
кредитна карта. В крайна сметка няма
никакви реални данни тези суми да са
използвани в друга някаква насока, поради което и следва да се приеме, че са
използвани за нуждите на семейството. Нищо противно на изложеното не
установяват свидетелите, посочени от ответната срана, в чиито показания се
сочи, че родителите на ищцата й осигурявали средства – последното дори и да е
вярно не изключва и ползването на потребителски кредити от семейството. При
всички случаи крайно нелогично звучат твърденията на ответницата, че изобщо не знаела
за теглените от съпруга й кредити и не знаела за какво бил изразходвал парите.
Крайният фактически извод, който остава е, че действително в случая става дума
за кредити теглени за задоволяване нужди на семейството.
Вторият спорен въпрос от фактическа
страна касае произхода на сумите от депозита на ответницата, от който ищецът
претендира съответна част. Бракът на страните е прекратен по време на
действието на настоящия семеен кодекс и се явява заварен по смисъла на §4, ал.1
ПРЗ на СК. В случая доколкото сега действащият СК не предвижда презумпция за
общност на влоговете на съпрузите и доколкото същият кодекс в частта си относно
имуществените отношения действа и спрямо имуществените отношения на съпрузите
по заварените бракове /§4, ал.1 от ПРЗ на СК/, то ищецът следва да докаже, че
действително процесният влог влючва и семейни средства. Действително майката на
ищеца и сестра му, разпитани като свидетели твърдят, че те били дали на
ответницата пари, които тя вложила на свое име. Съдът обаче като има предвид
възможната заинтересованост на тези свидетелки не намира, че показанията им
могат да послужат като основа за категорични изводи. Срещу техните твърдения са
показанията на бащата на ответницата, който сочи, че той и е дал парите, които
тя си е внесла на влог. Очевидно противоречията в показанията на двете групи
свидетели не могат да се преодолеят, при което положение не може да се докаже
по категоричен начин, че действително влогът на ответницата включвал семейни
средства – ищецът като носител на доказателствената тежест не е в състояние да
докаже тези обстоятелства.
Относно
претенцията на ищеца за заплащане от страна на ответницата половината от сумата
на изплатените след фактическта им раздяла вноски за погасяване на кредити
съдът намира от правна страна следното следното: За погасяването на тези
кредити, доколкото, както се каза, същите са били изтеглени с цел задоволяване
нужди на семейството, двамата бивши съпрузи отговарят солидарно пред
кредиторите /банките/ - чл.32, ал.2 СК. След раздялата им от началото на м.
март 2010г. единствено ищецът е погасявал тези кредити. Тъй като страните по
това време са били разделени, то очевидно не може да се поставя въпрос, че
кредитите или част от тях са погасявани със семейни средства, а и никой не
твърди това. Очевидно всички погасявания след фактическата раздяла на страните
ищецът е извършил със свои средства. В отношенията между двамата солидарни
длъжници обаче всеки следва да понесе съответна част от дължимата сума и
всъщност всеки следва да понесе половината от тази сума, тъй като частите им в
дълговете са равни, доколкото характера на общото задължение в случая не налага
друг извод. След фактическата раздяла ищецът е заплатил за погасяване на
кредитите общо 7603,06 лв /сбора от посочените по-горе суми по всеки от
кредитите/. При това частта от тази сума която ответницата следва да понесе е
1/2 , а именно 3801,53 лв. С тази сума ответницата се е обогатила за сметка на
ищеца. Тъй като ищецът претендира 3547,38 лв , то и в този размер искът му
следва да бъде уважен.
Искът за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца съответен дял от влога, който е
направила по време на брака на свое име е неоснователен и следва да се
отхвърли. Както се посочи по-горе твърденията, че този влог е направен за сметка на семейни средства
остават недоказани. При това остава изводът, че този влог включва лични
средства на ответницата. Затова и претенцията на ищеца за присъждане на
съотетна част следва да бъде отхвърлена.
На ищеца
следва да се присъдят и разноски в настоящото производство съответно на
уважената част от исковете иму. В този смисъл на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 482,33 лв от направените от разноски в размер на 707,70 лв. При
формирането на общия размер на направените от ищеца разноски, които същият има
право да претендира, съдът взема предвид възнаграждението на един адвокат,
съобразно изискванията на ГПК.
На ответницата също следва да се присъдят
направените разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно 270,68
лв от направените разноски в размер на 850 лв.
Воден
от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА М.И.С.
*** да заплати на С.М.А. ***,38 лв като припадаща й се част от погасени от
ищеца с лични средства кредити,
задълженията по които са поети с оглед задоволяване на семейни нужди.
ОТХВЪРЛЯ
иска на С.М.А. *** срещу М.И.С. *** за заплащане на сумата 1657,50лв , представляваща
част от влог на ответницата.
ОСЪЖДА М.И.С.
*** да заплати на С.М.А. *** сумата от 482,33 лв за разноски по делото.
ОСЪЖДА С.М.А.
*** да заплати на М.И.С. *** сумата от 270,68 лв за разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: