Р Е Ш Е Н И Е

Номер 46 18.02.2013 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На 14.02.2013г., в публично заседание в състав:

Председател: Атанас Христов

Секретар: Г.М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 752 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от Х.А.И. срещу “Енерго-Про продажби” АД, /правоприемник в процеса на “Е.ОН България Продажби”АД/, с която е предявен отрицателен установителен иск, че ищецът като абонат на ответника не дължи сумата 1 465.24 лв. за ел. енергия за периода 11.10.2010г. – 08.04.2011г., изчислена като корекция, за която е издадена фактура № 0142753797 от 14.04.2011г. за използвания от ищеца обект находящ се в с. *****, ул. **** № ***. Сочи, че тъй като електромерното табло е изнесено извън къщата му не може да отговаря за констатираното от служителите на ответника неправомерно присъединяване на проводник между захранващи изходящ кабел пред СТИ. Твърди, че от горепосочената сума в размер на 1 465.24 лв. той е заплатил сумата от 600 лв., за да избегне спирането на електричеството към дома си.

Иска присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът “Енерго-Про продажби” АД оспорва иска. Досежно сумата от 600 лв която ищецът е заплатил на ответника, моли производството по делото да бъде прекратено, поради липса на правен интерес у ищеца от установителен иск досежно тази сума. За разликата между 600 лв. и предявения размер от 1 465.24 лв. моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Позовава се на Решение № 487 от 29.11.2012г. по гр.д. № 1750/2011г на ВКС, ІV г.о. Претендира разноски.

По делото са представени писмени доказателства, разпитан е свидетел, прието е заключение на технико-икономическа експертиза.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Съдът споделя становището на ответника, че с оглед заплащането на сумата от 600 лв., ищецът няма правен интерес от установителен иск, тъй като следва да се брани с осъдителен за връщането на тази сума, на осн. чл. 55 ЗЗД. Ето защо, следва да се остави без разглеждане предявеният отрицателен установителен иск за сумата от 600 лв., като производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено, поради недопустимост.

За разликата между 600 лв. и предявения размер от 1 465.24 лв., предявеният иск е допустим – разпоредбата на чл.123 от Закона за енергетиката обосновава наличието на правен интерес от отрицателния установителен иск.

По делото е безспорно, че ищеца е потребител на ел. енергия за битови нужди, и че имотът му в с.*****, ул. ******, общ. Разград, е присъединен към електроразпределителната мрежа. Следователно ищецът има задължение да заплаща използваната електрическа енергия.

От представения по делото Констативен протокол № 014661/08.04.2011г. се установява, че на посочената дата служители на “Е.ОН България Мрежи” АД гр. Варна са извършили проверка процесното СТИ. В резултат на същата е установено, че електромерът е поставен в табло, монтирано на пилон на оградата на имота на ищеца. В протокола е отразено, че е направен байпас между захранващия кабел и изходящия кабел, при което консумацията на ел. енергия не се отчита от СТИ.

Констативният протокол е съставен според изискванията на чл.61 от Общите правила за снабдяване и разпределение на електрическа енергия, раздел 2, според които трябва да е подписан от представителя на “Е.ОН България Мрежи” АД и от ползвателя или от упълномощено от него лице. В случая ищецът е подписал представения по делото констативен протокол, поради което той може да съставлява основание за коригиране на сметката му.

На основание съставения протокол ответното дружество е извършило корекция на потребената ел. енергия за периода 11.10.2010г. – 08.04.2011г. и на основание чл. 38, ал.3, т.3 от Общите условия на ДПЕЕЕМ, /в случаите, когато се отклонява енергия преди средствата за търговско измерване, корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност на линията, чрез която обектът е свързан към електроразпределителната мрежа при всекидневно 8 (осем) часово ползване за потребители за битови нужди/, е начислило на ищеца допълнително количество ел. енергия в размер на за сумата 1 465.24 лв. В т. см. са данните в приложените справки за корекция при неточно измерване на ел. енергия /л. 35/ и фактури на ищцата..

От заключението на технико-икономическата експертиза, се установява, че отклонението в електромера е безспорно установено: По монтирания допълнителен шунт е преминавала ел. енергия от захранващ кабел към абоната, без да е преминавала през измервателната схема на СТИ. Аритменично точно е определена крайната цена в Дебитното известие за допълнително начислено количество електроенергия в Справката за корекция. Изчисленията се правят с компютър със специален софтуер.

Така приетата фактическа обстановка, води до следните правни изводи.

Настоящия съдебен състав изцяло споделя становището отразено в Решение № 189 от 11.04.11г.по т. дело № 39/10г. на ВКС,ТК, ІІ г.о. и Решение № 26 от 4.04.11г.по т. дело № 427/10г., постановени по реда на чл.290 ГПК. В посочената съдебна практика е прието, че в Закона за енергетиката и издадената въз основа на чл. 116, ал. 7 ЗЕ Наредба № 6 от 09.06.2004г. не е предвидена възможността, съдържаща се в чл. 49 от отменената Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000г., за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период и методика за това. Такава възможност не е уредена и в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период не съществува законно основание такава санкция да се уговаря в Общите условия, които не са били предмет на индивидуално уговаряне между страните по правния спор. Законодателят е дал възможност на доставчика на електрическа енергия да обвързва съконтрахентите си с изработени от него Общи условия, но техните разпоредби не следва да нарушават основни принципи и императивни разпоредби на закона. Доставчикът на електрическа енергия – лицензиант е длъжен да осигурява освен надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите с изключение на определени случаи, също и измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства /чл. 69, чл. 116, чл. 120 ЗЕ, чл. 84 и чл. 87 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката/. При осъществяване на тези дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на подадената електрическа енергия. Съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ средството за техническо измерване е собственост на ответника, поради което последният има задължение да осигури правилното и коректно функциониране на СТИ, да констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването. В случаите, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът на електрическа енергия следва да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия.

В разглеждания случай от заключението на назначената техническа експертиза и разпитания свидетел е доказана външна, неправомерна намеса върху електромера в имота на ищеца, което налага извод за неправомерно действие от страна на потребителя. Свидетелят - очевидец Я. констатирал нарушението, е че за монтажа/демонтажа на въпросния мост е необходимо да се влезе в имота на ищеца, поради което и при премахването му свидетелят е влязъл в този имот. Установен е периода на грешното измерване на доставената електрическа енергия /11.10.2010г. – 08.04.2011г./, както и стойността на действително изразходената електроенергия за този период, поради което следва да се приеме, че ищцата е платила по-ниска цена от дължимата. В случая извършената корекция не представлява санкция, а цена на доставената и реално консумираната електрическа енергия. Приемане на обратното при установена недобросъвестност на потребителя би довело до неоснователното му обогатяване за сметка на доставчика на електрическа енергия. По аналогичен случай ВКС в производство по преда на чл. 290 ГПК се е произнесъл в Решение № 487 от 29.11.2012г. по гр.д. № 1750/2011г на ВКС, ІV г.о.

Предвид изложеното съдът намира, че искът за разликата между 600 лв. и първоначално предявения размер от 1 465.24 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ищецът, следва да заплати на ответника 732 лв. разноски.

Мотивиран така, съдът,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Х.А.И., ЕГН **********, с постоянен адрес с. ********, ул. ******, против “ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, р-н **** No ***, ЕИК *****, иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът Х.А.И., ЕГН ********** не дължи на ответника “ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД, в ЧАСТТА му за сумата от 600 /шестотин лева/ по фактура № 0142753797 от 14.04.2011г. издадена от ответника, която сума ищецът е заплатил на ответника И ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част, поради НЕДОПУСТИМОСТ НА ИСКА.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.А.И., ЕГН **********, с постоянен адрес с. ******, ул. **** № *****, против “ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, р-н ***********, ЕИК *****, иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът Х.А.И., ЕГН ********** не дължи на ответника “ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД, разликата между 600 лв. /шестотин лева/ и предявения размер от 1 465.24 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/ по фактура № 0142753797 от 14.04.2011г. издадена от ответника, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Х.А.И., ЕГН **********, с постоянен адрес с. *****, ул. ******* № ****, ДА ЗАПЛАТИ на “ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, р-н ******, ЕИК *******, сумата от 732 лв /седемстотин тридесет и два лева/ за направени деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: