Р Е Ш Е Н И Е

Номер 43 28.02.2013 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На четиринадесети февруари две хиляди и тринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№993 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по трудов спор.

Депозирана е молба от Т.И.Н., с която са предявени обективно съединени искове срещу ГД “Изпълнение на наказанията” за заплащане на сумата 4 840 лв. , представляваща неизплатена част от трудовото му възнаграждение за периода 29.06.2009 г. – 29.06.2012 г. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба и 580 лв. обезщетение за забава за периода до депозиране на същата, иск за установяване, че времето, когато е положен извънреден труд от датата на назначаване на ищеца до датата на завеждане на исковата молба представлява трудов и осигурителен стаж. В исковата си молба сочи, че е служител на ГД”ИН” от 01.04.1995 г. на длъжност “надзирател”, че полага 24 часови смени, от които работодателят му плаща само за 22 часа и 30 мин. Счита, че останалите 90 мин. Не са почивка, тъй като по време на същата нямат право да събличат униформата си и да напускат района на поделението, т.е. са на разположение на работодателя в готовност да изпълняват служебните си задължения, ако се наложи това. Сочи,че тези почивки не са фиксирани, а се ползват, когато задълженията позволяват това. Сочи, че това е несъщинска почивка според практиката на съда на европейските общности , съставлява част от работното време на служителя и трябва да бъде заплатена. Счита, че тези 90 мин се явяват извънреден труд. Твърди, че е положил смени, които са над тримесечния лимит от 504 часа и счита, че същите следва да му бъдат заплатени като извънреден труд.

Ответникът оспорва допустимостта на исковете и иска прекратяване на производството. Сочи, че подзаконовите актове, регламентиращи 90 минутната почивка не са оспорени по съответния ред. Признава, че ищецът работи в ОС “Изпълнение на наказанията” гр.Разград, сектор “Арести” от 01.02.1995 г. Твърди, че според т.16 от Заповед №ЛС-03-1182/10.10.2007 г. на Министъра на правосъдието времето за почивка, както и времето за управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка и за участие на изпълнение на задачи, свързани с тях, не се включва и не се отчита за работно време. Сочи, че ищецът не е посочил конкретна разпоредба на Директива на европейския парламент и съвета 2003/88/ЕО от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на свободното време. Счита, че процесния период не може да бъде признат за осигурителен и трудов стаж, тъй като в този период не е полаган труд и за него не са внесени осигурителни вноски, както и че трудовия и осигурителен стаж , натрупан като извънреден труд се удостоверява единствено при прекратяване на служебното правоотношение. Счита, че при определяне размера на иска ищецът не е взел предвид, че в част от периода е бил редовна смяна, както и че е ползвал платен годишен отпуск. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на представените по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: Ищецът работи по служебно правоотношение като надзирател в Областна служба «Изпълнение на наказанията»Разград.

С писмо от 20.08.2012 г./л.50/ главния директор на ГД»Изпълнение на наказанията» е указал на началниците на Областните служби «Изпълнение на наказанията», че съгласно разпоредбата на чл.301 ал.4 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража при 24-часов график на дежурство , 90 минути са почивка и следва да се зачита работно време от 22,5 часа.В същото писмо се дават указания работните смени и почивките да се балансират средно за тримесечен период.

Същевременно в заповед от 06.08.2012 г. т.9.3 /л.51 и сл./ на министъра на правосъдието е посочено, че времето за хранене и физиологичните почивки се включват в отработеното време, в случаите, когато работната смяна или дежурство се изпълнява от един служител или характерът на дейността не позволява ползването на почивки. В тези случаи на държавните служители се осигурява време за хранене, без да се прекъсват изпълняваните задължения. В таи заповед е посочен и реда за компенсиране на извънреден труд – при условията и в размерите, определени в чл.211 от Закона за МВР. Възнагражденията за извънреден труд се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния тримесечен период.

Според показанията на свидетелите Р. и Ч. дежурствата в ОС «Изпълнение на наказанията» са 24-часови. На смяна работят по 3-ма служители. Всеки от тях има строго определени задължения, различни от тези на останалите и не могат да напускат ареста в рамките на 24 часа. Храненето в рамките на 24-те часа се извършва когато е удобно с оглед на работата и по начин във всеки един момент служителят да продължи да изпълнява задълженията си, когато това се наложи. По време на дежурството си надзирателите нямат право да си свалят униформата и да напускат работното си място. Според свид.Ч. има почивна стая, в която надзирателите могат да отдъхнат по регламент, но в повечето случаи при по-натоварен график натовареността е голяма. Почивката се ползва обикновено през нощта. Според този свидетел по време на почивка той като ръководител на ареста се е съобразявал с това дали надзирателят ползва почивка от човешка гледна точка, но не е определял време за почивка. Почивките не са отчитани в края на работния ден или в края на смяната.

Според заключението на вещото лице /л.87 и сл./ отработеният от ищеца извънреден труд за процесния тригодишен период е 689,2 часа, от които са платени като извънреден труд 249,2 лв. За останалите 440 часа труд възнаграждението, определено по реда на чл.199 от Закона за МВР е 1 417,69 лв. В случай, че това е извънреден труд по същия закон възнаграждението за него следва да бъде 2 126,50 лв. – изчислено на база основно месечно възнаграждение, което включва заплата за категория и заплата за длъжност със съответната надбавка по реда на чл.211, ал.6 от ЗМВР. Обезщетението за забава от датата, на която следва да се изплаща трудовото възнаграждение до датата на подаване на исковата молба при първата сума е 182,08 лв., а при втората – 273,21 лв. Ако за основа при изчисляването на възнаграждението се използва регламентираното в Наредба за структурата и организацията на работната заплата, а именно основната заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер по индивидуалния трудов договор възнаграждението за 440 часа би следвало да бъде 2 046,86 лв. за стандартно работно време и 3 070,26 лв., ако това отработено време е извънреден труд /л.98/. Лихвите върху тези суми от датите, на които се дължи плащане на трудово възнаграждение до датата на исковата молба са съответно 262,63 лв. и 393,92 лв.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Исковете на ищеца са частично основателни и доказани.

КТ, който урежда основните принципи при полагане на наемен труд в чл.150 предвижда, че за извънредния труд, независимо от това, дали е положен законно или не, се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер, като се забранявакомпенсирането му с почивка.

В съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗИНЗС за държавните служители се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено др.

По делото не се спори, че извънреден труд е полаган. За същия са издавани нарочни заповеди и част от тях е бил платен, а част не.

Полагания труд от ищеца по време на 24-часови смени в съответствие с разпоредбата на чл.211 ал.3 следва да се отчита на тримесечен период. В случая сборът от отработените от ищеца часове по време на смените по график са повече от нормативно установените работни часове за тримесечие. Твърдението на ответника, че следва да се приспада 1 час и 30 мин. при всяка 24-часова смяна, защото в заповед на Министъра на правосъдието е посочено, че това е почивка е неоснователно. Действително разпоредбата на чл.301 ал.4 от ППЗИНЗС предвижда когато службата се носи без прекъсване за работно време от 24 часа да се осигурява 90 минутна почивка. Това обаче не е почивка по смисъла на чл.151 ал.1 от КТ, която не се включва в работното време, а такава по смисъла на чл.151, ал.3 от КТ и е част от работното време. Това е така, защото по време на почивката служителят не може да напусне работното си място, не може да си свали униформата и във всеки един момент може да бъде повикан /службата се носи без прекъсване/, за да продължи да изпълнява служебните си задължения, като продължи да се храни или почива, когато бъде възможно отново да прекрати изпълнението на същите. Ако тази почивка бъде отграничена от времето, в което съответният служител е на разположение, за което също се предвижда съответно заплащане, то при времето на разположение този служител не е на работното си място и не е с униформа. Ето защо по аргумент за по-силното основание следва, че тези 90 минути не са почивка, а работно време, тъй като по време на същите служителят е на работното си място /не може да напуска ареста/ и е с униформа. Тези 90-минутни почивки не са време, в което служителят не е длъжен да изпълнява своите задължения, напротив изпълнението на задълженията не се преустановява, следователно тези периоди са част от работното време. Тази почивка се припокрива с понятието физиологична почивка по Наредба №15/1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа.

Неоснователно е възражението на ответника, че в случая следва да се прилага издадената от Министерстъра на правосъдието Заповед №ЛС-03-1182/10.10.2007 г. за отчитане на работното време, тъй като тя е вътрешнонормативен акт, който противоречи на закона.

В съответствие с чл.211, ал.5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд, чийто размер е регламентиран в ал.6 и е с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. Това основно месечно възнаграждение в съответствие с чл.20 от ЗИНЗС се образува от заплатата за категория и заплатата за дължност. Така размера на дължимото на ищеца възнаграждение за положения от него и неплатен извънреден труд е 2 126,50 лв.

Това възнаграждение се дължи заедно с плащането на основното трудово възнаграждение, поради което е основателен и иска за заплащане на обезщетение за забава, като размера на това обезщетение е 273,21 лв.

В останалите части и двата иска се явяват частично неоснователни, тъй като не беше установено полагането на труд, респ. дължимостта на възнаграждение в поисканите от ищеца размери. Неоснователно е искането на ищеца при определяне на размера на възнаграждението за извънреден труд да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като същата предвижда, че увеличението се изчислява на база на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер по индивидуалния трудов договор, освен ако е уговорено друго. Следователно тази Наредба има субсидиарен характер – прилага се дотолкова доколкото не е уговорено друго, а в случая има специален нормативен акт – ЗМВР, който е специален и е от по-висока степен.

Предявеният иск за установяване, че времето, през което е положен извънреден труд от ищеца за периода от назначаването му в ОС “ИН” Разград до датата на завеждане на иска е трудов стаж е недопустим. В случая се касае за иск за установяване на факт, а същият е допустим само в случаите, предвидени в закон. Относно установяване на трудовия стаж е в сила Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Същият урежда специалните предпоставки за предявяване на иска, страните в производството и специален ред за разглеждане на делата. Следователно този иск не би могъл да бъде разгледан и решен в това производство между тези страни.

Частично основателна в съответствие с чл.78, ал.1 от ГПК е претенцията на ищеца за заплащане на направените от него разноски по делото до размера на 132,83 лв.

Основателена е и претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска, която намира своето правно основание в разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК. В случая това възнаграждение следва да бъде в размер на 321,22 лв.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК след като делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички такси и разноски по делото. Разноските, направени в процеса са в размер на 200 лв. – възнаграждение на вещо лице, а държавната такса – 95,99 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието с адрес гр.София, 1309, бул.”Ген. Н.Столетов”,№21 ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.Н., ЕГН ********** *** сумата 2 126,50 лв. /две хиляди сто двадесет и шест лева и петдесет стотинки/ неизплатено възнаграждение за извънреден труд за периода 29.06.2009 г. – 29.06.2012 г. ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 29.06.2012 г. и сумата 273,21 лв. /двеста седемдесет и три лева и двадесет и една стотинки/ обезщетение за забава от датата на изискуемост до 29.06.2012 г. и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в останалата им част до първоначално предявените размери от 4 840, лв. респ.580 лв. като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕКОДАКАЗНИ.

ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието с адрес гр.София, 1309, бул.”Ген. Н.Столетов”,№21 ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.Н., ЕГН ********** *** сумата сумата 132,83 лв. /сто тридесет и два лева и осемдесет и три стотинки/ за направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА Т.И.Н., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието с адрес гр.София, 1309, бул.”Ген. Н.Столетов”,№21 сумата 321,22 лв. /триста двадесет и един лев и двадесет и две стотинки/ юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието с адрес гр.София, 1309, бул.”Ген. Н.Столетов”,№21 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС държавна такса 95,99 лв. /деветдесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки/ и 200 лв. /двеста лева/ разноски по делото.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска, предявен от Т.И.Н., ЕГН ********** *** срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието с адрес гр.София, 1309, бул.”Ген. Н.Столетов”,№21 за установяване, че времето, когато е положен извънреден труд от датата на назначаването на ищеца в ОС”ИН”Разград до 29.06.2012 г. представлява трудов и осигурителен стаж.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: