Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 7 11.02.2013
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
единадесети януари
две хиляди и тринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Ж.Р.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 946 по описа за 2012 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Б.Н.Ч., ЕГН **********
против наказателно постановление № 73/30.10.2012 г. на Кмета
на Община Л., с
което за нарушение и на основание чл. 40 ал.1 т.2 от ЗОССИ му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.
Жалбоподателят моли наказателното постановление
да бъде отменено изцяло, като оспорва авторството на нарушението.
Въззиваемият не заявява становище
по жалбата.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 10.10.2012 г., служители на РУП
Лозница, по сигнал посетили м. “К.” в землището на града. При
пристигането си, същите установили, че в нива, която приели, че е собственост
на подалата сигнала А. Б.,
пасат осем овце, притежание на жалбоподателя. При пристигането на контролните
органи, последният също бил там и подгонил животните към пътя, минаващ край
селскостопанските площи. Като приел, че по този начин жалбоподателят е извършил
адиминстративно нарушение по смисъла на чл. 40 ал.1 т.2 от ЗОСИ,
актосъставителят – св. С., съставил АУАН с бл. № 044179/10.10.12 г., в който е
посочено, че нарушението се изразява в това, че на същата дата Ч. “пуска
собствените си животни – 8 бр. овце, безнадзорно в нива засята с люцерна,
собственост на А. Б.”. Актът бил подписан от жалбоподателя с възражение, че
животните не са пуснати безнадзорно и са навлезли само в края на нивата, както
и че не са нанесли щета. Въз основа на акта, на 30.10.2012 г., било издадено и
атакуваното НП, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност
на Ч.. Осъщественото от него нарушение е описано от административнонаказващия
орган по идентичен начин с този, по който е индивидуализирано и в акта за
установяване му, като за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 40
ал.1 т.2 от ЗОСИ и на основание същия текст от закона му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 100,00 лв.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, по различни
от изложените в нея съображения.
Разпоредбата на посочения за виновно нарушен
от жалбоподателя текст от закона – чл. 40 ал.1 т.2 от ЗОСИ, предвижда
анагажиране на административнонаказателната отговорност на всяко лице, което
влиза или преминава, или пуска животни през селскостопански земи с посеви,
трайни или цветни насаждения, без да има право, като с това причинява вреди на
селскостопанско имущество. За да бъде осъществен състава на посоченото
административно нарушение от обективна страна, следва да бъде извършено не само
някое от неизчерпателно изброените в същата правна норма действия, но и от
същите следва обективно да са настъпили вреди на селскостопанско имущество.
Причиняването на вредата е елемент от обективната страна на нарушението, а
установяването и обезщетяването й се следвата по специални предвиден в закона
ред. Следователно, не всяко пускане на животни през селскостопански земи с
посеви и трайни насаждения, представлява
нарушение на разпоредбите на ЗОСИ и подлежи на санкциониране по този ред, а
единствено това в резултат на което на чуждо селскостопанско имущество са причинени
вреди. В случая този обективен признак на санкционираното нарушение –
причинената вреда, не е намерил отражение, както в акта за установяването му,
така и в атакуваното НП. Описването на несъставомерно по текста от закона, по
който нарушението е квалифицирано, деяние е довело до незаконосъобразност на
постановлението от формална страна, представляващо и самостоятелно основание за
неговата отмяна. Преценката за съставомерност на нарушението по същество,
определяща за извода дали то е осъществено от жалбоподателя и извършено ли е
виновно, винаги се предхожда от преценка за формална законосъобразност на
постановлението, с което се ангажира административнонаказателната отговорност
на нейния субект. При положение, че в съдържанието на НП е описано деяние,
което не представлява нарушение по посочения за виновно нарушен текст от чл. 40
ал.1 т.2 от ЗОСИ, то евентуално установяване на всички съставомерни негови
признаци в хода на съдебното производство, не би могло да санира допуснатия в
хода на производството по налагане на административното наказание порок.
Ето защо и по изложените съображения,
съдът намира, че като незаконосъобразно от формална страна, атакуваното НП следва
да бъде отменено изцяло.
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 73/30.10.2012 г. на Кмета
на Община Л., с
което за нарушение на чл. 40 ал.1 т.2 от ЗОССИ на Б.Н.Ч., ЕГН ********** на
осн. чл. 40 ал.1 т.2 от ЗОССИ е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 100 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: