№ 36 22.02.2013
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА
ДОБРЕВА
секретар
Д.Д.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 956
по описа за 2012 г.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В.Г.Н., ЕГН ********** против наказателно
постановление № 223/12 г. на началник към ОД на МВР Разград, с което за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на основание чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП му е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.
Жалбоподателят моли наказателното постановление, като незаконосъобразно
да бъде отменено изцяло.
Административнонаказващия
орган заявява становище за законосъобразност на атакуваното постановление.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.09.2012 г. , по път І – 2 в посока гр. Разград, в близост
до кръстовище за с. Бели Лом, жалбоподателят управлявал МПС – л.а. “Опел Астра”
с ДК № *****. Скоростта на движение на
управлявания от него автомобил била установена от актосъставителя св. Й., на
115 км.ч. въз основа на показанията на техническо средство – TR4 D 308/02, който фиксирал посочената скорост. Видно от
представения протокол за последваща проверка, ползваният от актосъставителя
радарен скоростомер е бил сред успешно преминалите такава /със срок на
валидност до април 2013 г/ средства за измерване. От събраните в хода на
производството гласни доказателства – показанията на актосъставителя – св. Й. се
установява, че преди или след автомобила на жалбоподателя към момента на
установяване на нарушението, не са са движели други коли.
Въз основа на засечаната скорост на
движение на жалбоподателя от 115 км/ч, актосъставителят приел, че е извършено
нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП тъй като скоростта на движение надвишавала максимално
допустимата от 90 км.ч извън населено място и след като предявил на водача
показанията на уреда, с който била установена скоростта, съставил АУАН с бл. № 044271.
Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя без възражения. Въз основа на
акта на 01.10.2012 г., било издадено и атакуваното НП, с което за нарушние на
чл.21 ал.1 от ЗДвП, била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 100
лв. на основание чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП. В административнонаказателното
постановление, осъщественото от водача нарушение е описано като управление на
л.а. със скорост 118 км.ч. при максимално допустима от 90 км.ч. за извън
населено място, а самото постановление е издадено от Б. Д. Ст. на длъжност
началник на към ОДМВР Разград.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна страна,
срещу акт подлежащ на обжалване, жалбата се явява допустима, а разгледана по
същество е основателна по следните съображения:
В съставения акт за установяване на
административно нарушение, осъщественото от жалбоподателя такова е описано,
като движение със скорост 115 км.ч. в нарушение на забраната за движение със
скорост от 90 км.ч., важаща извън населени места. В НП, с което е антажирана
отговорността на последния нарушението е описано, като движение със скорост от
118 км.ч. При това положение, следва да се приеме, че е допуснато такова
нарушение на изискванията на ЗАНН, досежно индивидуализацията на нарушението,
довело и до незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
Скоростта на движение е обективен признак на нарушението по чл. 21 ал.1 от
ЗДвП, поради което и описването на същата като факт от състава на нарушението
по два различни начина в АУАН и в НП, води до неяснота досежно вмененото в
отговорност на субекта на административно нарушение, като не му позволява и
ефективно да реализира правото си на защита. Без значение в случая се явява
обстоятелството, че и двете посочени стойностти попадат под обхвата на
санкционната норма на чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДвП. В
случая се касае до нарушение, което е индивидуализирано по различен начин
веднъж в хода на установяването му и веднъж в хода на производството по
налагане на административното наказание, което обстоятелство е довело и до
опорочаване на предвидения в закона ред за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Извън изложеното,
съдът намира че НП страда и от друг порок, довел до незаконосъобразността му от
формална страна и представляващ самостоятелно основание за неговата отмяна. В
наказателното постановление липсва отбелязване на качеството на лицето, което е
издало същото. Доколкото административнонаказващият орган притежава както
териториална, така и материалноправна компетентност, то непосочването на неговата
длъжност / в случая изписаното в НП е “началник на към ОДМВР Разград/, представлява
такова нарушение на изискванията на чл. 57 ал.1 т.1 от ЗАНН, което поставя и
съдът в невъзможност да прецени дали
процесното НП е издадено от орган, притежаващ съответните властнически правомощия.
Ето защо и по изложените съображения,
съдът намира че атакуваното НП, следва да бъде отменено изцяло, като
незаконоъобразно от формална страна.
Воден от изложеното
до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 223/12 г. на
началник към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл.21 ал.1 от
ЗДвП на основание чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП на В.Г.Н.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен
съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: