Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 22 19.02.2013
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
деветнадесети януари
две хиляди и тринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА
ДОБРЕВА
секретар
Д.Д.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 993 по описа за
2012 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “Трио Милк” ЕИК
**** против наказателно постановление № 76/22.10.2012 г. на Директора на РИОСВ, с което за нарушение на
чл. 200 ал.1 т.6 от ЗВодите, на осн. чл. 200 ал.1 т.6 от ЗВ му е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло.
Въззиваемият заявява становище, че
жалбата е неоснователна, като моли НП да бъде потвърдено, като законосъобразно.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 04.06.2012 г. била извършена проверка
от контролните органи по ЗВ изпълнение изискванията на закона при отвеждане на
отпадъчни води от предприятието на жалбоподателя. Към момента на проверката
било установено, че отпадъчните води се изхвърлят чрез цистерна “Спартак” в
бетонова шахта, определена като точка за заустване и от там се отвеждат сухо
дере, ІІ категория, в м. “Крушака”, съгласно разрешително за заустване № 101701/14.09.2006
г. Проверяващите иззели проби от
отпадъчните води в цистерната, на които бил извършен физикохимичен анализ.
Резултатите от същия обективирани в протокол от изпитване № 11-0435/15.06.2012
г. на МОСВ, ГД “Лабораторно – аналитична деяност”, установили високо съдържание
на показатели: активна реакция: допустима стойност 6,0 – 9,0; резултати от
изпитване 3,6; неразтворени вещества: допустима стойност 50 мг/дм; резултат от
изпитване 5060 мг/дм; химична потребност от кислород: допустима стойност 250
мг/дм; резултати от изпитване – 53635 мг/дм; биохимична потребност от кислород:
допустима стойност 50 мг/дм; резултати
от изпитване – 32200 мг/дм; екстрахируеми вещества: допустима стойност 10
мг/дм; резултати от изпитване – 93,9 мг/дм. Като приела, че така установените
резултати показват нарушение на определените с разрешително за заустване №
101701/14.09.2006 г. емисионни норми, актосъставетилката – св. С., приела че с
изхвърлянето на водите от жалбоподателя е осъществено нарушение на чл. 200 ал.1
т.6 от ЗВ, за което съставила АУАН с № 00818/11.07.2012 г. Въз основа на акта
на 22.10.2012 г. е издадено и атакуваното НП, в което за осъществено нарушение
на чл. 200 ал.1 т.6 от ЗВ – за това че на 04.06.2012 г. жалбоподателят изхвърля
отпадъчни води в бетонова шахта, опрделена като точка за заустване, които води
са с високо съдържание на подробното описаните в постановлението показатели, в
нарушение на емисионните норми определени в издаденото му разрешително за
заустване № 101701/14.09.2006 г., е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 2 500 лв.
В хода на съдебното производство,
отразените в АУАН факти се установяват от разпита на актосъставителя - св. С. и
приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства. Със
свидетелските показания се установява още, че изхвърлянето на отпадъчните води
е било осъществявано към момента на проверката на 04.06.2012 г., когато
цистерната извозваща водите от предприятието на жалбоподателя до точката на
заустване е изхвърляла същите в шахтата.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
Като издадено от компетентния за това
орган по реда и във формата предвидени от закона, атакуваното постановление се
явява законосъобразно от формална страна.
Що
се отнася до това извършено ли е санкционираното нарушение и осъществено ли е
то от жалбоподателя виновно, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 200 ал.1 т.6 от
ЗВ : Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен
ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което
изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като
наруши емисионните норми и изисквания - от 1000 лв. до 5000 лв. Не е спорно
обстоятелството, че жалбоподателят притежава разрешително за ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти №
101701/14.09.2006 г., издадено му на основание чл. 46 ал.1 т.3 от ЗВ. В същото
съгласно изискванията на чл. 56 ал.4 т.3 от ЗВ са определени индивидуалните емисионни ограничения на всички описани в АУАН и НП характерни показатели /
активна реакция; неразтворени вещества; химична потребност от кислород;
биохимична потребност от кислород; екстрахируеми вещества/ на отпадъчните води по потоци и места на заустване. При установеното от
фактическа страна изхвърляне от предприятието на жалбоподателя на отпадъчни
води със завишено норми на показателите в точката за заустване е осъществен и
състава на санкционираното нарушение по чл. 200 ал.1 т.6 от ЗВ. Доказано бе
обстоятелството, че към момента на извършената на 04.06.2012 г. проверка цистерна
с отпадъчни води е изхвърляла такива в шахта, от която същите са се вливали в
съответния водоприемник «Сухо дере – ІІ категория». По този начин /със
свидетелските показания по делото/ се опровергават и изложените в жалбата
твърдения, че съдържанието на цистерната не е било изхвърляно в точката на
заустване. Обстоятелството, че проби от водния обект не са вземани, не влия
върху извода за осъществяване на нарушението. За съставомерността
на последното не е необходимо да бъде замърсен и съответния ползван воден
обект, доколкото нарушението е формално, а не резултатно. Изпълнителното деяние
на същото се изразява в изхвърлянето на отпадъчни води с нарушени емисионни норми
и изисквания, като не е необходимо да е настъпило замърсяване на самия водния
обект. Емисионните ограничения/ по см. на пар.1 ал.1 т.11 от ДР на ЗВ/
определени с посоченото по – горе
разрешително, се отнасят до изхвърляните отпадъчни води, а не до
показателите на обекта, в който те се изхвърлят. Легална дефиниция на
замърсяването е дадена в пар.1 ал.1 т.12 от ДР на ЗВ и установяване на същото е
релевантно при преценка съставомерност на нарушение по чл. 200 ал.1 т.3 от ЗВ,
за което жалбоподателят не е
санкциониран с процесното НП. Обстоятелството, че административнонаказателната
отговорност на последният, била ангажирана и за нарушение на чл. 69а от ЗООС /за
неспазване на индивидуалните емисионни ограничения/ с налагане на текуща
месечна санкция, която била отменена, също не влияе върху извода за
съставомерност на деянието. Въз основа на представените в съдебно заседание
писмени доказателства, се установява че размера на наложената текуща санкция с
НП – И – 11-3668/23.12.2008 г. на директора на РИОСВ Русе, е била намалена въз
основа на взети проби от отпадъчни води на 20.10.2011 г. и отменена със заповед
от 03.08.2012 г. във връзка със сключен договор № ВК -03-200/08.06.2012 г.
между жалбоподателя и «Водоснабдяване Дунав» ЕООД за предаване на отпадъчните
води за пречистване в ГПСОВ. Санкционираното
с посоченото по – горе НП по ЗООС нарушение е такова за неспазване на
емисионните норми, докато това по настоящото постановление е за изхвърляне на
отпадъчни води, поради което не може да се приеме, че жалбоподателя е
санкциониран два пъти за едно и също нещо. Освен това, посредством цитираната
заповед от 03.08.12 г., се установява че соченият договор от жалбоподателя с
ВиК е сключен след датата на осъществяване на настоящото проверка – 04.06.2012
г., на която е установено и настоящото нарушение, което опровергава
фактическите му твърдения в жалбата, че водите не са изхвърляни, към момента на
проверката, а само са извозвани. Ето защо, съдът намира за установено, че в
настоящото производство бе доказано осъществявяване на нарушението, за което
жалбоподателят е санкциониран с атакуваното НП.
Що се отнася до размера на наложената от
административнонаказващият орган санкция. В разпоредбата на чл. 200 ал.1 т.6 от
ЗВ са определени минималните и максимални размери на същата – от 1000 до
5 000 лв. Наложеното към средния размер наказание от 2 500 лв., съдът
намира за определено съобразно изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Като отегчаващи
обстоятелства следва да бъдат преценени тези свързани с тежестта на
нарушението, което е извършено при наличие на трайно установено неспазване на
емисионните норми от жалбоподателя, многократно завишените стойности на
показателите над разрешените норми, броя на самите показатели. Ето защо съдът
счита, че административнонаказващият ораган правилно е преценил и размера на
следващата се имуществена санкция, поради което липсват и основания за
изменяване на постановлението в тази му част.
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 76/22.10.2012 г. на Директора
на РИОСВ, с което за нарушение на чл. 200 ал.1 т.6 от ЗВодите, на осн. чл. 200
ал.1 т.6 от ЗВ на “Трио Милк” ЕИК ****** е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 2 500 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: