№ 54
06.02.2012г. град Разград
Разградският районен съд
на тридесет и първи януари две хиляди и тринадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: П.Т.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №6 по описа за 20013г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Д.И.Д. срещу Наказателно
постановление №15730-0049012/30.08.2012г.
на Зам.Директора на Териториална дирекция на Национална агенция по
приходите – Варна, с което на жалбоподателя Д.И.Д. от гр. В. за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н – 18/13.12.2006г. на МФ и във
връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лв на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. В жалбата се
излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли
същото да бъде изцяло отменено.
В съдебното заседание жалбоподателят поддържа жалбата.
Представителят на наказващия орган ТД на НАП – Варна изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна страна
и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява основателна.
С обжалваното Наказателно постановление
№15730-0049012/30.08.2012г. на Зам.Директора на Териториална
дирекция на Национална агенция по приходите – Варна на жалбоподателя Д.И.Д. от
гр. В. за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н – 18/13.12.2006г. на МФ и във
връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лв на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. Същото
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение №0049012/27.07.2012г. съставен на жалбоподателя от
инспектор по приходите при Териториална
дирекция на НАП - гр. Варна. В акта е отразено, че на 27.07.2012г. в с. Ез. е
извършена проверка на търговски обект – маса на открито, на битака в селото,
стопанисвана от наказаното лице и е
посочено:«При извършената проверкасе установи, че Д. Д. упражнява търговска
дейност без да има монтирано фискално устройство». Не е отразено какъв вид
търговска дейност се има предвид. В съставения при проверката протокол е
посочено, че става дума за “търговия на дребно с промишлени стоки”. В наказателното постановление вече по
–подробно е описано, че се има предвид “ ...осъществявана търговска дейност на
маса на открито с промишлени стоки – буркани и капачки” и че “В обекта не е
наличен електронен касов апарат с фискална памет за регистриране и отчитане на
продажбите при осъществяване на търговската дейност”. Разпитан като свидетел
актосъставителят потвърждава, че жалбоподателят е изнесъл на маса на
пазара капачки и буркани за продажба, но
по време на проверката не са констатирани продажби.
При
изложените данни съдът приема за установено, че действително на посочената дата
жалбоподателят е изнесъл буркани и капачки за продажба на маса на открито на
пазара в с. Ез. Последният сам сочи това – твърди, че ставало дума за два
кашона с буркани с капачки. Жалбоподателят не е разполагал с фискално
устройство.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна
следното: Съдът намира, че в
административнонаказателното производство при ангажиране на отговорността на
жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
засягащи неговите права. На първо място съдът намира, че съставеният акт не
отговаря на законовите изисквания, тъй като в разрез с изискванията на чл.42,
ал.4 от ЗАНН не очертава обстоятелствата при които е извършено визираното
нарушение – посочено е само, че на
търговски обект /маса/ се извършва търговска дейност без да е налице фискално
устройство. От съдържанието на акта обаче не става ясно кака дейност всъщност е
извършвана за да се приеме, че става дума за търговска дейност. При това,
поради неконкретизиране на дейността, остава под въпрос дали се визира именно
такава дейност, която да определя санкционирания като задължено лице по смисъла
на чл.3, ал.1 Наредба Н – 18/13.12.2006г. на МФ, а само лицата по този
текст могат да отговарят за нарушение на чл.7, ал.1 от същата наредбата. Чл.3,
ал.1 от Наредбата визира извършване на продажби, а в акта изобщо не се
споменават продажби, а се използва общото понятие търговска дейност, което е
много по-широко. В съставения протокол се сочи наистина, че се визират някакви
продажби на стоки на дребно, но също не е конкретизирано нещо повече, а и
протоколът не може да допълва липсващите в акта реквизити, нито е съставна част
на същия акт. Обвинителна функция в процеса изпълнява именно актът и по него
именно жалбоподателят има право да прави възражения, а тази му възможност в
случая е била ограничена поради неконкретизиране на фактическите обстоятелства,
които му се вменяват. Съдът намира, че посочената нередовност на акта не може
да бъде поправена по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като същият текст изисква
да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, т.е деянието, а
липсата на конкретизация на самото деяние в акта води именно до неустановяването
на нарушението. Така съставеният акт не може да изпълни установителната си
функция и не е ясно как наказващият орган е конкретизирал от фактическа страна нарушението
в НП, след като съставеният акт и протокол не съдържат данните необходими за
тази конкретизация. Изложеното води до незаконосъобразност на наказателното
постановление на формално основание и налага отмяната му.
На
следващо място, по същество, съдът
намира, че макар и деянието на жалбоподателя да осъществява признаците на
административното нарушение, което му е вменено, то същото деяние се явява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което жалбоподателят не е
следвало да бъде наказван. В наказателното постановление наказващият орган е
обсъдил предпоставките на чл.28 и е приел, че не са налице, понеже е налице
висока обществена опасност и търговците спазващи разпоредбите на закона щели да
бъдат поставени в неравноправно положение. Съдът не споделя тези изводи.
Жалбоподателят не е търговец и не е извършвал дейност по занятие или трайна такава
за да бъде равняван на търговците. Жалбоподателят всъщност не извършва
търговска дейност и доколкото в наказателното постановление е прието извършване
на търговска дейност, то този извод е неправилен. Търговската дейност,
независимо по смисъла на кой закон следва да се преценява, никога не е
еднократен акт. В случая е установен точно един акт от страна на
жалбоподателя - инцидентно изнасяне на
вещи за продажба. При това не е установена действително извършена продажба за
да се говори за реално настъпили вреди, а и с оглед на стоките които е искал да
продаде /очевидно на незначителна стойност/ просто не може да се говори за
сериозна степен на обществена опасност. Процедурите по одобряване, регистрация
и въвеждане в експлоатация на фискални устройства са очертани в цитираната
Наредба и отнесени към случая на жалбоподателя
само очертават неговата
несериозност. Действително жалбоподателят не е имал право да извършва целените
продажби без фискално устройство и както се каза деянието му осъществява
състава на визираното нарушение, но с оглед всички данни става дума за един
маловажен случай, което изключва
наказуемостта на деянието и също налага отмяната на наказателното
постановление.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно
постановление №15730-0049012/30.08.2012г. на Зам.Директора
на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Варна, с което на
жалбоподателя Д.И.Д. от гр. В. за нарушение
на чл.7, ал.1 от Наредба Н –
18/13.12.2006г. на МФ и във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лв на основание чл.185,
ал.2 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: