Мотиви към Присъда №96 от 19.02.2013г., постановена по НОХД №985/2012г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Н.Е.Е. ***, за това, че на 08.08.2012 г. в гр. Разград е отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 500 лв., 1 бр. лична карта на стойност 20.50 лв., 1 бр. шофьорска книжка /СУМПС/ на стойност 13.50 лв., 1 бр. свидетелство за регистрация на лек автомобил на стойност 13.00 лв., 2 бр. талони за технически преглед на обща стойност 2.80 лв., 1 бр. калъфче за документи на стойност 3.00 лв., всичко на обща стойност 578.00 лв. от владението и собственост на Н.Р.М. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

Съдебното производство по отношение на подсъдимия е проведено по реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимия при което е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимата, счита го за доказано и предлага на съда да наложи наказание при приложение на чл.58 ал.1 от НК – една година лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години.

Защитника на подсъдимия, моли за определяне на наказанието при условията на чл.58а ал.4 във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК- пробация с продължителност на мерките в минимален срок.

Подсъдимия съжалява за стореното, моли за условно наказание.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимия Н.Е.Е. е роден на ***г***. Същият е с основно образование, разведен, неосъждан/реабилитиран/

Подсъдимият живеел в гр.С.

Св.М. ***. На 08.08.2012г., св.М., с личния си автомобил отишъл на бензиностанция “Лукойл” в г.Разград, за да зареди гориво. След като заредил отишъл на касата, да заплати цената на бензина. По същото време на касата бил и подс. Е., който също бил заредил гориво и чакал там реда си, за да то заплати. Когато св.М. приближил до касата, подсъдимият се отдръпнал назад и му отстъпил ред, като се наредил след него. Св.М. извадил от джоба на дрехата си кожено калъфче за документи, където си държал парите и личните документи, като заплатил сумата от 30лв на касата на св.С., която работела като продавач в обекта. После свидетелят оставил калъф на плота до касата, взел талон от лотарийна игра, който му се полагал за зареденото количество гориво, след което тръгнал към автомобила си. В калъфчето имало следните вещи: пари – 5бр. банкноти в копюри от по 100лв или общо 500лв, лична карта, шофьорска книжка/СУМПС/, свидетелство за регистрация на л.а и 2бр. талони за технически преглед. През това време подсъдимият възползвайки се от обстоятелството, че вещите били оставени на плота до касата, взел незабелязан от никого същото и го прибрал в джоба си, след което заплатил зареденото от него гориво и напуснал бензиностанцията. После се качил в лекия си автомобил и потеглил към с.Йонково. По пътя изхвърлил калъфа с документите и взел само парите.

С протокол за доброволно предаване от 03.09.2012г. служител на бензиностанция “Лукойл” предал на органите на полицията 1 бр. диск съдържащ записите от камерите на бензиностанцията.

От заключението на видеотехническата експертиза, се установява, че видеозаписа е от камерата на бензиностанцията и касае период 15:00:15-15:05:08ч на 08.08.2012г. Изследване относно наличие на изменения/монтаж/ не е възможно да се проведе.

От заключението на оценъчната експертиза, се установява, че общата стойност на вещите е в размер на 578лв.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана, като се позовава на признанията на подсъдимия при предварителното изслушване, показанията дадени на досъдебното производство от свидетелите М., С., К., Х., Г., заключението на вещите лица по оценъчната и видеотехническа експертизи, протокол за доброволно предаване, справка за съдимост, декларация, характеристика на подсъдимия.

Направените от подсъдимия признания пред съда, категорично се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и не оставят съмнение и затвърждават убеждението в изложената по - горе фактическа обстановка.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С действията си подс. Е. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, тъй като на 08.08.2012 г. в гр. Разград е отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 500 лв., 1 бр. лична карта на стойност 20.50 лв., 1 бр. шофьорска книжка /СУМПС/ на стойност 13.50 лв., 1 бр. свидетелство за регистрация на лек автомобил на стойност 13.00 лв., 2 бр. талони за технически преглед на обща стойност 2.80 лв., 1 бр. калъфче за документи на стойност 3.00 лв., всичко на обща стойност 578.00 лв. от владението и собственост на Н.Р.М. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Подсъдимият е отнел посочените движими вещи, без съгласието на собственика им, като по този начин го е лишил от владение върху същите и е установил свое владение върху отнетото, като парите и изхарчил, демонстрирайки по този начин намерението за своене. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл - съзнавал е обществената опасност на действията си и е искал тяхното настъпване, лишавайки лицето, което владее посочените по-горе движими вещи, от възможността да се разпорежда с тях, в качеството на собственици.

При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът се съобрази с разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК и определи наказанието по реда на чл. 58а ал.1 от НК, тъй като намира, че не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото наказание да е несъразмерно тежко, т.е. при условията на чл.55 от НК, в какъвто смисъл са доводите на защитата. В случая съдът следва да отчете като смекчаващи обстоятелства, възстановяване на част от нанесените вреди, добрите характеристични данни, искреното съжаление на подсъдимия, съдействието му на досъдебното производство. А като отегчаващи – предишно осъждане, което не може да бъде заличено, невъзстановяване на по-голямата част от имуществените вреди. Предвиденото в закона за престъплението по чл.194 ал.1 от НК наказание, е лишаване от свобода до осем години. Съдът намира, че е съответно наказание в случая в размер на законния минимум, а именно 3 месеца лишаване от свобода. С оглед постигане на целите на чл.36 от НК. Налице са предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, изтърпяването му да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по делото направени на досдебното и съдебно производство.

Вещественото доказателство СД оптичен диск, следва да се върне на собственика бензиностанция “Лукойл”.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: