МОТИВИ към присъда № 79/12.02.2013г. по НОХД № 19/13г. по описа на РС – Разград

Постъпил е обвинителен акт срещу Д.П.И. ЕГН **********, за това, че за времето от 01.01.2012 г. до 31.11.2012 г. в гр. Разград, след като е осъден с Решение № 52/12.05.2010 г. по бр. д. № 131/2010 г. по описа на Районен съд.- гр. Разград, влязло в сила на 04.06.2010 г. да издържа свой низходящ – дъщеря си С. Д. И., родена на *** г., като и изплаща месечна издръжка в размер на 100,00 лева, със съгласието на нейната майка и законна представителка Д.Ц.Р., от с. гр., съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 11 месечни вноски на обща стойност 1100 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание, подсъдимият представя писмени доказателства за изплатена сума в общ размер на 1100,00лв. в полза на св. Д. Р. – майка и законен представител на непълнолетната С. Д. И..

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия И., на основание чл.183, ал.3 от НК да не се налага наказание.

Подсъдимия Д.П.И. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Д.П.И. е роден на *** ***, с постоянен адрес гр. Р.*********, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, осъждан, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото следната фактическата обстановка: С Решение № 52/12.05.2010 г. по бр. д. № 131/2010 г. по описа на Районен съд.- гр. Разград, влязло в сила на 04.06.2010г., гражданския брак между подс. И. и св. Д. Р., бил прекратен, упражняването на родителските права по отношение на роденото в брака непълнолетно дете С. Д. И., били предоставени на майката – св. Д. Р., бил определен режим на лични отношения, а подс. И. бил осъден да запалща ежемесечна издръжка на детето си, чрез неговата майка и законен преставител в размер на 100,00лв. За времето от 01.01.2012 г. до 31.11.2012 г., включително, подс. И. съзнателно не изпълнил задължението си за плащане на ежемесечна парична издръжка на детето си С. Д. И., въпреки, че през този период е бил в трудовоправни отношения и е реализирал трудови доходи.

Общата стойност на 11бр. вноски за издръжка на непълнолетното дете е в размер на 1100,00лв.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. И., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство: Удостоверение за раждане, Решение № 52/12.05.2010 г. по бр. д. № 131/2010 г. по описа на Районен съд.- гр. Разград, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, Справка за съдимост на подсъдимия, Характеристична справка на подсъдимия, показанията на свидетеля Д. Р., Справка от НАП за регистрирани трудови договори на името на подс. И.. Писмени доказателства за изплатена сума в общ размер на 1100,00лв.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият Д.П.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 НК.

Обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин.

За времето от 01.01.2012 г. до 31.11.2012 г. в гр. Разград, след като е осъден с Решение № 52/12.05.2010 г. по бр. д. № 131/2010 г. по описа на Районен съд.- гр. Разград, влязло в сила на 04.06.2010 г. да издържа свой низходящ – дъщеря си С. Д. И., родена на *** г., като и изплаща месечна издръжка в размер на 100,00 лева, със съгласието на нейната майка и законна представителка Д.Ц.Р., от с. гр., съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 11 месечни вноски на обща стойност 1100 лева.

Налице е пряк умисъл, тъй като подс. И. е осъзнавал, че не изпълнява задължение по влязло в сила решение, въпреки, че е имал възможност за това. По този начин от обективна и субективна страна е ангажирал наказателната си отговорност по чл.183, ал.1 НК.

Същевременно обаче с оглед разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК, подс. И., се е възползвал от привилегията да изпълни задължението си преди постановяване на присъдата от първоинстанционния съд, като заедно с това се установи, че не са настъпили вредни последици за непълнолетно дете С. Д. И., поради което не следва да му се налага наказание.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: