Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                       № 11, 11.02.2013г., гр.Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                       състав

На осемнадесети януари                                          две хиляди и тринадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Г.А.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1004 по описа за 2012г. на РРС

 

           Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415във вр. с чл.124 ГПК от Н.П.Й., с която моли съда да приеме за установено по отношение на отв.ЕТ“Терм-2006-Н.Б.“, че е налице вземане по договор за заем за сумата от 10000лв. и разноските по заповедното производство.

          Ответникът Н.Б.Н. оспорва иска, като твърди че ЕТ не е получавал от ищцата сочената сума.

          В хода на процеса ЕТ е продал търговското си предприятие на ЕООД“Терм 2006“ и е заличен. Като ответник по делото е останало физическото лице Н.Б.Н. /определение от 08.10.07г. ВКС по ч.гр.д.№331/07г. II т.о./.     

          Предвид разпоредбата на чл.226 ал.2 ГПК ЕООД„Терм 2006“- приобретател на спорното задължение, е привлечено от ищеца и конституирано като трето лице-помагач. Същото оспорва иска.

          Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Ищцата представя договор за заем от 04.03.2008г., сключен между нея и ЕТ“Терм-Н.Б.“ за сумата от 10000лв. В чл.2 на договора страните са уговорили предаването на сумата от 12.03.2008г..Уговорили са срока на договора и дължимата лихва. Ищцата твърди, че е получила от ответника сумата от 623.23лв., дължима лихва за първата година. Ответникът твърди, че не е получавал сумата от 10000лв. от ищцата, поради което се е наложило да заеме пари от трето лице. По делото е назначена ССЕ, според заключението на която през 2008г. в касата на фирмата има вложени средства от собственика Н.Б. в размер на 20000лв./10000лв.-на 10.01.08г. и 10000лв.- на 12.03.08г., като на собственика са върнати 21510лв. на 01.12.08г. В счетоводството на ЕТ няма получавани средства от ищцата, няма осчетоводяване на такива средства и няма съставяни счетоводни документи. Няма начислявани и изплащани лихви по такава предоставена сума и няма изготвени документи във връзка с възстановяването  на суми на името на ищцата. В състава на задълженията при прехвърляне на ТП на правоприемника „Терм-2006“ЕООД няма такъв заем.

           На 23.03.2012г. ищцата е депозирала заявление по чл.410 ГПК. Образувано е гр.д.№430/12г.на РРС. Издадена е заповед №742/30.03.12. На 23.05.12г. длъжникът е възразил. В едномесечния срок ищцата е предявила иска си по чл.422 ГПК.

           Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира искът  за допустим, а разгледан по същество- недоказан.

           По дефиниция договорът за заем е неформален, двустранен, консенсуален, възмезден и реален, като тежестта на доказването за съществуването му пада върху ищеца. Той следва да установи по пътя на пълното главно доказване, както наличието на съгласие за сделката, така и предаването на сумата. Договорът се счита сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума, а не от момента на писмения договор или от постигането на съгласие за сделката, независимо от формата на волеизявленията. Фактическият състав на договора за заем е завършен с предаването на сумата. В настоящия случай ищцата представя договор, но същата не представя доказателства, че е предала сумата на ответника. Липсва и изявление на ответника, че е получил сумата. В счетоводството на ответника липсва осчетоводяване на такова задължение /главница и лихви/ и счетоводни документи, които да установяват дълга. /решение №174/23.01.10г. ВКС по гр.д.№5002/08г. IV г.о./.

            Предвид недоказаността на предявения иск, ищцата дължи на ответника направените разноски в размер на 360лв.

            Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                       Р    Е    Ш    И :

 

           

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.П.Й.,*** против Н.Б.Н. ***, ЕГН ********** установителен иск КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            ОСЪЖДА Н.П.Й., ЕГН ********** да заплати на Н.Б.Н. ***60лв., разноски по делото.

           Решението е постановено при участието на трето лице-помагач –„Терм 2006“ЕООД, ЕИК ******, гр.Разград.   

            Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: