Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  

№ 12                                                21.02.2013 г.                                         град Разград  

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На осемнадесети януари                                            две хиляди и тринадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Павлета Добрева

Секретар Д.Д.

Прокурор

Като разгледа доклаваното от съдията

Гражданско дело                                        № 1099                             по описа за 2012 г.

 

            

            Иск с правно основание чл.124 от ГПК.

            Депозирана е искова молба от  А.И.Ч. против “Е.ОН България Продажби” АД, с която е предявен отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответника сумата 1 106,89 лв. за ел. енергия за периода 22.11.2010 г. – 20.05.2011 г., която е начислена като корекция за минал период. Сочи се, че ищецът не е манипулирал СТИ, че не е ползвал посочените в известието количества. Сочи, че ОУ уреждащи отношенията между страните по снабдяване и продажба на електрическа енергия имат неравноправен характер, поради което са нищожни. Иска заплащане и на направените по делото разноски.

            Ответникът “Е.он България Продажби” в писмения си отговор оспорва иска. Сочи, че ищецът дължи тези суми в съответствие с общите условия. Твърди извършване на проверка, която е констатирала отклонение от стандарта на измервателното устройство, което е измервало ел. енергията в дома на ищеца, което отклонение е било потвърдено от Института по метрология. Сочи се, че корекционната процедура не представлява злоупотреба с монополно положение. Поддържа се, че последните изменение на ЗЕ /ДВ бр. 54/17.07.12 г./, с които изрично се предвижда възможност за едностранна корекция, подкрепят становището че липсата на изрична нормативна уредба в тази насока за периода 2006 г. – 2012 г., представлява законодателен пропуск. Сочи се, че корекциите не са санкция за потребителя, нито представляват ангажиране на договорната му отговорност на осн. чл. 82 от ЗЗД, както и че при наличие на предпоставките за извършването на такава корекция абоната не се освобождава от задължението да заплати стойността на потребеното количество ел. енергия. Процесната сума представлявала дължима от ищеца такава, за доставените му количества електроенергия, като  начислените в справката количества, били фикция за доставените, определени по методологията одобрена от ДКЕВР пресъздадена в чл. 38 от ОУ.

            Като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

            Ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в с. Яс., ул. “*****, който имот е електрифициран, като потребяваната в него електроенергия се доставя от ответника - “Е.ОН България Продажби”АД  по клиентски номер *******, аб. № ********.

            С писмо изх.№ 695009/01.07.2011 г., адресирано до ищцата ,като титуляр на партидата, ответника й съобщил, че е преизчислил количествата енергия за клиентския номер на имота и е издал фактура на стойност 1106,89 лв. Видно от представената по  делото справка за корекция /л.8/ за периода 22.11.2010 г. – 20.05.2011 г. за абонатния номер са начислени допънително  3 889,63  квтч дневна и 2093.43 квтч нощна енергия.

            Представения протокол за техническа проверка с бл. № 0377572 удостоверява, че на  20.05.2011 г. е извършена такава проверка от служители на “Е.ОН България Мрежи” АД в изпълнение на чл. 13 от ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи. Отбелязане е липса на  ведомствена пломба на средството за техническо измерване на потребената електроенергия. Измерена е грешка в отчитането: – 72,95 %, а самото средство за измерване е демонтирано. Протоколът е подписан от  ищеца. Според представения констативен протокол № АУ – 14-097/486/10.06.2011 г. от метрологична експертиза на Българския институт по метрология, ГД “МУИ”, РО Русе, върху шунта е поставен допълнително проводник, в  резултат на на намеса в схемата на електромера. Отбелязано е че СТИ не съответства на техническите изискванията.

            Вещото лице, изготвило съдебно-електротехническа експертиза е депозирало заключение, в което сочи, че СТИ, което е отчитало ел.енергията в дома на ищеца до демонтирането му на посочената по – горе дата, е преминало първоначална метрологична проверка за годност в годината на производство 2008 г. Следваща проверка на демонтирания електромер е тази извършена от Българския институт по метрология, МИУ РО гр. Русе, за която е изготвен и констативния протокол от 10.06.2011 г. Към този момент е установено отклонение в измерването на СТИ, в следствие на намеса в схемата на електромера – добавен е допълнителен проводник върху шунта, поради което същият е извън класа си на точност. Въз основа на това вещото лице, заключава че метрологичните характеристики на електромера към момента на проверката, не съответстват на изискванията и СТИ не е годно за работа. Количеството ел. енергия, начислена като корекция за процесния период е технически възможно да бъде доставено на абоната. Не може да се определи точна дата на настъпване на евентуално неточно измерване от средството за техническо измерване. Точен измерител на грешката в измерването има, като грешката е – 72,49%. При така установеното , е спазена посочената в чл.38 ал.3 т.1 от Общите условия, методика при изчисляване на корекцията в сметките. Вещото лице сочи още, че обстоятелството че за процесния период са отчитани показатели на СТИ за потребена електрическа енергия, е достатъчно за да се приеме, че през този период действително е била потребявана и неотчетена такава. Сочи се, че тъй като електромера е шунтиран, т.е. създадени са условия за консумиране на немерена енергия, а справката носи информация за отчитаната от него, то последното категорично води до извод че за процесния период е била потребена поне 1 W немерена /неотчетена/ енергия. По поставените допълнителни задачи, експертът е посочил стойност на дължима над отчетената за процесния период в обекта на ищеца електрическа енергия във варианти: на базата на средно потребление за аналогичен период от предходната година - 89,89 лв., месечно.; при ежедневно осем часово ползване на ел. енергия от консумиращите такава устройства на потребителя при коефициент на едновременна работа 0,7 и по по – високата от цените за тарифните зони, валидни за потребителя за перид от три месеца – 485,70 лв. и въз основа на  номиналните параметри за период от три месеца – 480,60 лв.

            Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на “Е.ОН България Продажби”АД и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на Е.ОН “България Мрежи” АД са публикувани на 30.11.2007 г. във в-к”Дневник”и на същата дата във в-к”Янтра днес”. Изменението на чл.38 от Общите условията на договорите на ответника , одобрено с решение на ДКЕВР от 06.04.2009 г. е публикувано на 27.04.2009 г. във в-к ”Дневник” и във варненски вестник. В този текст на общите условя е посочено, че в случай на неточно измерване на електрическата енергия, установено при проверка  по реда на Общите условия “Е.ОН България Мрежи”АД съставя констативен протокол. Същото юридическо лице изчислява и коригира количеството пренесена ел. енергия в случаите на констатирано при тези общи условия неправомерно въздействие върху СТИ. В ал.3 на чл.38 е посочен и начина на коригиране на количеството при точен измерител на грешката.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: 

       

            Искът е основателен. В случая ответникът, който по този отрицателен установителен иск носи доказателствената тежест, не е установил какво количество ел. енергия е ползвана от ищеца, но не е отчетена от СТИ, поради което и преизчисляването на електрическата енергия за заплащане не може да се приеме да е съобразено с действително консумираната ел. енергия. Позоваването на ответната страна на разпоредбата на чл. 162 от ГПК е неоснователно. Обстоятелството, че в хода на производството бе установено че е имало неотчетена от СТИ потребена за процесния период електроенергия, не е достатъчно искът да бъде отхвърлен. В тежест на ответната страна освен посоченото обстоятелство бе да установи и периода, респективно стойнстта на действително потребената енергия. В случая няма доказателства за какъв период от време е имало такова отклонение в СТИ, поради което прилагането на клаузата от ОУ, даваща възможност за едностранна корекция на сметките се явява неравноправна по смисъла на чл.143 т.18 от Закона за защита на потребителите и съобразно чл.146 от с.з. е нищожна, тъй като позволява преизчисляването да не е съобразено с действителната консумация. А потребителят, в случая ищецът дължи стойността на месечно доставената, потребена и измерена ел. енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер. В съответствие с разпоредбата на чл.120 ал.1 от Закона за енергетиката СТИ е собственост на електроразпределителното дружество, поради което негово задължение е да осигури правилното и коректното функциониране на средството и отговорността за некоректното измерване на подадената ел. енергия  не е потребителя, който няма нормативно или договорно задължение  да стопанисва и полага грижи за СТИ като вещ, която не е негово.

            Общите условия, на които се позовава ответника, приети от самия него и обвързващи потребителите, уреждат случай на обективна отговорност, а такава може да се създава само със закон. Такова основание не е предвидено както в Закона за енергетиката от 2003 г. , така и в действащата Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. Ето защо, както бе посочено и по – горе, следва да се приеме, че клаузата от ОУ, уреждаща възможността за едностранна корекция на сметки за минал период  не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията  на търговеца, доставчика и потребителя, поради което нормата е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.1 и 2 от ЗЗД във вр. с чл.146, ал.1 и чл.143 т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите във вр. с чл.2 ал.2 от Закона за енергетиката. В този смисъл са редица решения  постановени по реда на чл. 290 от ГПК и имащи характер на задължителна практика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК/ р. № № 165 по т.д. № 103/09 г. на ВКС, 26 по т.д. № 427/2010 г. на ВКС, 189  по т.д.№ 39/2010 г. на ВКС/. Позоваването на изменението на разпоредбите на ЗЕ с ДВ бр. 54/17.07.2012 г. е неоснователно, доколкото процесният период е такъв, предхождащ същото. 

            Въпреки че по делото има доказателства за установена при проверката нерегламентирана външна намеса върху измервателното средство по делото не бе доказано неточното отчитане и измерване на доставената в собствения на ищеца имот електроенергия да се дължи на виновно неизпълнение на произтичащи от договорите негови  задължения. Събраните по делото доказателства не позволяват да се направи извод, че обективно констатираната намеса в работата на измервателното средство е последица от действия именно на ищеца, нарушаващи въведените в чл. 54 от ОУ на ДПЕЕ  забрани за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество средства за търговско измерване. Ето защо и макар страните да са били обвързани от клаузите на ОУ, липсва законово основание за извършване на едностранна корекция на количествата и стойността на ползваната през процесния период електрическа енергия. Обратното разрешение противоречи на принципа за равнопоставеност на страните в договорната връзка и на въведения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност / в този см. решение № 79/11.05.2011 г. на ВКС по т.д.№582/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. , решение № 177/12.12.2011 г. по т.дело№ 1008/2010 г./

          По изложените съображения и предявеният иск се явява основателен и доказан и като такъв следвад а бъде уважен изцяло.

         С оглед основателността на иска и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца  направените разноски по производството в размер на 350,00 лв.

            Воден от изложеното до тук, Разградският районен съд

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

       ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 124 от ГПК по отношение на “Е.ОН България Продажби”/”Енерго – Про Продажби”/АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Вл. Варненчик” Варна Тауърс Г № 258, че А.И.Ч., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ сумата 1 106,89 лв., начислена като корекция за консумирана електроенергия за минал период - от 22.11.2010 г. до 20.05.2011 г., за обект с кл. ****, аб. № ******.

      ОСЪЖДА “Е.ОН България Продажби” ”/”Енерго – Про Продажби”/АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Вл. Варненчик” Варна Тауърс Г № 258, да заплати на  А.И.Ч., ЕГН **********,*** за разноски по производството сумата 350,00 лв.

      Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС Разград в двуседмичен срок от получаването му.

 

                                                                                           

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: