Р Е Ш Е Н И Е

Номер 28 15.02.2013 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На 31.01.2013г., в публично заседание в състав:

Председател: Атанас Христов

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1190 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 45 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Д.С.Д., Светлана Д.Г., С.Д.С. и М.Н.С., чрез пълномощника им адв. Е.С. ***, против К.Н.Д. и Т.И.Д.. След допуснато изменение по чл. 214, ал.1 ГПК, ищците искат всеки един от ответниците да заплати по 2 228.21 лв. – главница на първите двама ищци, ведно със законната лихва от датата на деликта – 22.11.2011г. до окончателното изплащане на сумата, и по 221.17 лв. – за вторите двама ищци ведно със законната лихва от датата на деликта – 22.11.2011г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответниците, чрез пълномощника си адв. М.М. *** оспорват изцяло иска. Излагат подробни съображения.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

По делото е безспорно установено, че ответниците са собственици на самостоятелни обекти в режим на етажна собственост в триетажна жилищна кооперация, находяща се в гр. Р., ул. И. В. № ** и ул. К.Ал. Д. № **. Ищците живеят и ползват втори и трети етаж от източната част на сградата, а ответниците трети етаж от западната част. Двете части на сградата - източна и западна са “близнаци” като всяка сграда близнак е отделна етажна собственост. В средата на м. ноември 2011г. ответниците установили, че имат проблем с техния комин, който “нямал тяга”, но продължили да палят камината. На 22.11.2011г. около 15.30 ч. Д. запалил камината, а един час по късно възникнал пожар в подпокривното пространство на кооперацията, като мястото на първоначалното възникване на горенето е в областта на таванската част над жилищата с вход към ул. И. В., а причината е излизането на горещи димни газове извън зида на коминното тяло и възпламеняване на намиращите се около него дървени конструктивни елементи.

Ищците за своя сметка направили ремонт на пострадалия от пожара техен таван, като сумата за ремонта която похарчили била в размер на 4 898.76 лв.

Горната фактическа обстановка е безспорно установена от разпитаните по делото свидетели и от заключението на пожаро техническата експертиза.

Видно от заключението на пожаро техническата експертиза е, че “причината за възникване на пожара е в резултат излизане на горещи димни газове извън зида на коминното тяло и възпламеняването на намиращите се около него дървени конструктивни елементи. Причината за разхерметизацията на коминното тяло е възможна от дългогодишната му експлоатация и от възпламеняването на натрупани в него продукти на непълно изгаряне на горими материали”.

Видно от протоколите в които са записани показания от ответниците, дадени от тях в хода на наказателното производство по ДП № ***/**г. по описа на РУП Р., е че : Ответниците два – три дни преди пожара констатирали че камината им не теглела добре, дори станало черно около розетката в спалнята им. Смятали да извикат коминочистач в края на същата седмица – 27.11.2011г., но тъй като коминът се намирал в таванско помещение, което е разделено на части и коминът се намирал в тази част, която е на съседите им, нямали достъп до комина. Мислели да им позвънят по телефона, тъй като същите живеели в гр. С. и да ги уведомят, че ще разбият катинара на таванското помещение, и когато почистят комина, щели да сложат друг катинар. За това и не почистили комина веднага когато се запушил, а продължили да го използват.

Правната доктрина /”Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика”. ИК “Труд и право” 2012г. стр. 279, с автори Благовест Пунев, Венелин Гачев, Георги Хорозов, Диана Митева, Димитър Танев, Елена Кръшкова, Емануела Балевска, Калоян Топалов, Красимир Влахов, доц. Д-р М. Златарева, Мариана Обретенова, проф. Д-р. Марио Бобатинов, С. Кюркчиев, както и “БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСКО ПРОЦЕСУАЛНО ПРАВО”, издателство “Сиела”, девето издание, стр. 276 и стр. 282, с автори ЖИВКО СТАЛЕВ, Анелия Мингова, Огнян Стамболиев, Валентина Попова, Ружа И., както и практиката на В/К/С /3715-80-І, Сб. 71 и 28-99-ІV Б З-99-V, с.73/, са единодушни, че протокола от разпит обективиращ обяснения на една от страните в гражданския процес, дадени в наказателно производство, има доказателствена сила срещу подписалия го, когато той удостоверява неизгодни за себе си факти. Документът в качеството му на частен, има материална доказателствена сила, защото обективира изявление за факти, които са неизгодни за издателя. В този случай изявлението има сила на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател /1556-84-ІV, сб. 193/.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

Съществува многовековна и общоизвестна житейска практика - да се почистват периодично отводите на уреди и инсталации, при чиято работа има нагряване. Именно тази дълготрайна и общоизвестна житейска практика е залегнала и в конкретни нормативни предписания -чл. 7, ал.2 и чл. 38, ал.2 от НАРЕДБА № Iз-2377 от 15.09.2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите:

чл. 7, ал.2 : “Лицата, които извършват почистването, зареждането и запалването (включването) на отоплителните и други уреди и съоръжения, и лицата, които използват тези уреди и съоръжения, са отговорни за тяхната пожаробезопасна експлоатация.”

Чл. 38, ал.2 : “Комините и димоотводните тръби се почистват от сажди и отлагания в началото на отоплителния период и периодично при необходимост, като се вземат мерки за ПБ.”

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че същите разпоредби са били предвидени и в предходната нормативна уредба – чл. 47, чл. 49 и чл. 50 от отменената Наредба № I-209 от 22.11.2004 г. за правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация.

Нормативните изисквания отчитат освен дълготрайния житейски и общоизвестен опит още и увеличената степен на опасност конкретно при обектите в експлоатация.

Както заради необоримата законова презумпция за знание на закона (материалния), така и заради многовековната ноторност на необходимостта от периодично почистване на съоръжения, отвеждащи изпарения, газове и/или дим, ответниците е следвало да осигурят периодичното почистване на комина. Налице пряка причинно-следствена връзка между очевидно неизпълнение на задълженията на ответниците и причинените чрез пожар щети на всеки от ищците по делото. Задълженията на ответниците са наложени както от житейската практика, така и от производното й нормативно отражение.

Предвид изложеното - е налице доказаност на такова именно бездействие от страна на ответниците при дължими определени действия, вследствие на което бездействие е възникнал пожар, увредил имуществено всеки от ищците по делото.

Обстоятелството, че е увреден покрива на сградата близнак в която ответниците живеели, който същите ремонтирали със свои средства е ирелевантно.

Видно от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищците са направили разноски за поправяне на причинените вреди в претендирания размер. Основателно се явява и искането за присъждане на законна лихва от датата на деликта, на осн. чл. 84 във вр. с чл. 86 ЗЗД.

По възражението, че запалването представлява случайно събитие.

Процесния пожар не може да се третира като случайно събитие, т. е. като събитие, което не е могло да се предвиди или е било резултат на непреодолима сила. Конкретната обстановка говори за това, че запалването тавана е станало поради неизправност в коминското тяло, като за наличието на неизправност ответниците са съзнавали предвид проблемите с тегленето, опушване около розетката, поради и което възнамерявали да ползват услуги на коминочистач. Ответниците не са изпълнили и горепосочените си нормативни задължения в Наредба № Iз-2377 от 15.09.2011г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Следователно, ако ответниците бяха проявили по-голяма грижа и бяха извикали своевременно специалист за проверка на комина, той щеше да забележи това негово състояние и да се вземат мерки за отстраняване на появилия се дефект. Ясно е при това положение, че отстраняването на вредоносното събитие е било в пълна възможност на ответниците и поради това то не може да се счита, че е случайно или непреодолимо /така и Решение № 1039 от 17.VI.1961 г. по гр. д. № 2979/61 г., IV г. о., Съдебна практика на ВС на НРБ, граждански отделения, 1961 г., С., Наука и изкуство, 1962 г./.

ВКС в Решение № 12 от 11.07.2012 г. по т. дело № 1139/2009г., ІІ т.о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, вече е имал повод да посочи, че вън от съмнение е, че когато вредите са възникнали не от естеството и свойствата на вещта, а по вина на отговарящите за нея, отговорността по чл.50 ЗЗД се изключва и собственикът или надзираващият вещта ще следва на основание чл.45 ЗЗД да отговарят за причинените от тях вреди.

Само с оглед изчерпателност следва да се отбележи, че промяната на квалификацията не би довела до отпадане на отговорността на ответниците, в какъвто смисъл вече е имал повод да се произнесе ВКС в Определение № 1271 от 08.12.2010 г. по дело № 580/2010г, четвърто гражданско отделение.

По въпроса за последиците на разгледан при дадена неправилна правна квалификация иск и отсъствието на тъждественост между същите с правните последици в хипотезата на разгледан непредявен иск е налице ЗАДЪЛЖИТЕЛНА съдебна практика, обективирана в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК Решение на ВКС № 170
от 23.07. 2012г по т.д. № 806/2010г., ІІт.о., разрешението по които се споделя напълно от настоящия съдебен състав. Според същото, определянето на друга правна квалификация на иска не може да обоснове като последица прогласяване недопустимостта на постановеното съдебно решение, нито да отнеме правото на въззивния съд да се произнесе като инстанция по същество. Затова и разгледаният при неправилна правна квалификация иск не би могъл да се отъждестви с разглеждането на непредявен иск.

Ето защо, дори и да се приеме, че настоящия съдебен състав е дал неправилна квалификация на исковите претенции на ищците, то не е налице основание настоящото решение да бъде обезсилено от въззивната инстанция.

С оглед хода от спора, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищците направените по делото разноски в общ размер на 640.53 лв, от които 239.13 лв. за заплатена държавна такса за оредяване на ИМ, 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 1.40 лв. държавна такса за копия на документи.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА К.Н.Д., ЕГН ********** и Т.И.Д., ЕГН ********** и двамата от гр. Р., ул. И. В. № **, ет.* ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.С.Д., ЕГН ********** *** А. Д. № ***, сумата 2 228.21 лв. /две хиляди двеста двадесет и осем лева и двадесет и една стотинки/, ведно със законната лихва считано от 22.11.2011г. до окончателно й изплащане, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от причинен пожар на 22.11.2011г., на осн. чл. 45 във вр. с чл. 84 във вр. с чл. 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА К.Н.Д., ЕГН ********** и Т.И.Д., ЕГН ********** и двамата от гр. Р., ул. И. В. № **, ет.3 ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Д.Г., ЕГН ********** *** А. Д. № ***, сумата 2 228.21 лв. /две хиляди двеста двадесет и осем лева и двадесет и една стотинки/, ведно със законната лихва считано от 22.11.2011г. до окончателно й изплащане, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от причинен пожар на 22.11.2011г., на осн. чл. 45 във вр. с чл. 84 във вр. с чл. 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА К.Н.Д., ЕГН ********** и Т.И.Д., ЕГН ********** и двамата от гр. Р., ул. И. В. № **, ет.* ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Д.С., ЕГН ********** *** А. Д. № ***, ет.*, сумата 221.17 лв. /двеста двадесет и един лева и седемнадесет стотинки/, ведно със законната лихва считано от 22.11.2011г. до окончателно й изплащане, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от причинен пожар на 22.11.2011г., на осн. чл. 45 във вр. с чл. 84 във вр. с чл. 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА К.Н.Д., ЕГН ********** и Т.И.Д., ЕГН ********** и двамата от гр. Р., ул. И. В. № **, ет.* ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Н.С., ЕГН ********** *** А. Д. № ***, ет.*, сумата 221.17 лв. /двеста двадесет и един лева и седемнадесет стотинки/, ведно със законната лихва считано от 22.11.2011г. до окончателно й изплащане, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от причинен пожар на 22.11.2011г., на осн. чл. 45 във вр. с чл. 84 във вр. с чл. 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА К.Н.Д., ЕГН ********** и Т.И.Д., ЕГН ********** и двамата от гр. Р., ул. И. В. № **, ет.* ДА ЗАПЛАТЯТ Д.С.Д., ЕГН ********** *** А. Д. № ***, С.Д.Г., ЕГН ********** *** А. Д. № ***, С.Д.С., ЕГН ********** *** Александър Дондуков № 26Б, ет.2, М.Н.С., ЕГН ********** *** А. Д. № ***, ет.* сумата от 640.53 лв /шестотин и четиридесет лева и петдесет и три стотинки/ за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: