Р Е Ш Е Н И Е

№ 29 18.02.2013г., гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на 31.01.2013г., в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Атанас Христов

при секретаря Г.А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1608 по описа на РРС за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното :

Образувано е по ИМ на Т.И.Н. срещу И.Д.И. с правно основание чл. 240 от ЗЗД, с изменение по чл. 214, ал.1 ГПК. Ищецът твърди че на 22.05.2012г. в късния след обяд е сключил с ответника неформален договор за заем, като той като заемодател му е предоставил сума в размер на 1 700 лв. На 19.07.2012г. страните за да имат доказателство за заема сключили писмен договор с нотариална заверка на подписите, в който посочили и срок за връщане на заема. Твърди че в указания срок заемателят не е изпълнил своето задължение да му върне заетите пари. Моли съда да постанови решение по силата на което да се осъди ответника да му заплати сума в размер на 1 700лв., представляваща дадена в заем от 22.05.2012г., ведно със законната лихва от подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата и сума в размер на 18.14 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата. Претендира и сторените разноски.

Ответникът, чрез пълномощника си адв. В.С. ***, оспорва изцяло иска сочи, че не е получавал от ищеца процесната сума от 1 700 лв. Подписал е Договора за заем от 19.07.2012г., тъй като е бил заплашен, поради което прави възражение че договорът е унищожаем и моли за неговото унищожаване – чл. 30 във вр. 32 ЗЗД.

Съдът с оглед приетите по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :

Синът на ищеца - св. М. Н. провеждал учебния си стаж във фирмата на ответника “Акватрейд” ООД гр. Разград. Това бил повода ищецът и ответникът да се запознаят. Отношенията им били добри.

На 22.05.2012г., след обяд, в кафе “Контакти” находящо се в центъра на гр. Разград, ищецът предал на ответника сумата от 1 700 лв. представляваща даден заем. Ответникът лично преброил и приел сумата, като обещал да я върне. Това станало в присъствието на свидетелите Р. М. Н. и М. Т. Н..

На 18.07.2012г. отношенията между ответника и сина на ищеца силно се влошили, обстоятелство което е безспорно по делото. Ето защо, същите решили да документират възникналите между тях облигационни отношения във връзка с предоставения заем. Така страните на 19.07.2012г. сключили Договор с нотариална заверка на подписите /л.3/. По искане на ответника с цел възнаграждение на ищеца за предоставения заем, към процесната сума от 1 700 лв., била добавена и сумата от 10 лв. Така страните в процесния договор се уговорили, сумата от 1200 лв. От заема да бъде изплатена от ответника на ищеца в срок до 19.08.2012г., а в 14 дневен срок от тази дата, да бъде изплатен и остатъка от главницата.

Безспорно е по делото, че ответникът не е изплатил тези суми.

Съдът въз основа на установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи :

Предявения иск е осъдителен такъв, като с него следва да се установи безспорно вземането на ищецът към ответника по договора за заем и да се осъди последния да върне това което е получил по договора. Съдът приема че между страните е налице облигационно правоотношение изразяващо се в неформален договор за заем сключен на 22.05.2012г., като с формален договор от 19.07.2012г., страните уговорили срок за връщането на заема. Предмета на заема за потребление уреден в нормите на чл. 240-241 от ЗЗД са заместими вещи и най-вече пари. Съгласно нормата на чл. 240 ал.1 от ЗЗД заемът за потребление е договор, с който заемодателят придава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемът за потребление е от категорията на т.нар. реални договори т.е. договорът се смята за сключен от момента на предаване на заемната сума. Законодателят не е предвидил определена форма за сключване на договора за заем, като само когато той е възмезден уговорката за лихва следва да е в писмен вид. Единствено с оглед доказателствената му стойност съгласно нормата на чл. 164 от ГПК следва договора да е в писмена форма.

С оглед събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Р. М. Р. и М. Т. Н. и сключения в последствие договор с нотариална заверка на подписите от 19.07.2012г., съдът приема че ответника реално е получил сума от 1 700лв., която е следвало да върне на определените в договора от 19.07.2012г. за това дати т.е. да я върне на падежа. В тежест на ответникът е да докаже със съответните доказателствени средства че е върнал заетата сума, като ищецът следва да докаже единствено че е предал вещта т.е. че е налице реалност на сделката, което се установява от писмения документ. По делото не се спори, че ответникът не е върнал процесната сума. Иска е основателен и следва да се уважи.

По възражението на ответника, че договорът 19.07.2012г. следва да бъде унищожен на осн. чл. 30 във вр. чл. 32 ЗЗД, тъй като ответникът е бил принуден от другата страна да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх.

Ответникът, който носи доказателствената тежест за доказване на възражението за унищожаемост не извърши главно и пълно доказване на това си възражение. В отговора на ИМ /л.34/ ответникът сочи, че на 17.07.2012г. св. К. К. му се е обадил по телефона, и му е предал, че ищецът желае да се срещне с него на следващия ден - 18.07.2013г. разпитан в качеството си на свидетел св. К. К. заяви не само че няма спомен за такова обстоятелство, но дори и не знае въобще дали ищецът и ответни кът се познават. Другият свидетел – Ат. В. /служител и съдружник в управляваната от ответника фирма/ посочи, че е чула от ответника за някакви заплахи, отправени към него, но не можа въобще да посочи нещо конкретно. Само за пълнота на изложение следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че ответникът е бил принуден от другата страна да сключи договора от 19.07.2012г., чрез възбуждане на основателен страх, то това обстоятелство би довело само до унищожаването на договора от 19.07.2012г., в който е определен срока за погасяване на задължението по договора за заем /сключен още на 22.05.2012г./. Т.е. унищожаването на договора от 19.07.2012г. касае само обстоятелството за настъпване на забавата – тъй като сочи срока за връщане, но евентуален порок в този договор не касае главницата, тъй като договорът за заем е сключен далеч по - рано – на 22.05.2012г.

По оставените без уважение доказателствени искания на пълномощника на ответника.

Относно исканото удостоверение от страна на ответника за да се снабди от работодателя на ищеца и св. Р. дали на 22.05.2012г. последните двама са били на работа, съдът намира същото за неоснователно. Това е така защото дори и да са били на работа в този момент и да са се отклонили без знанието на ръководството си, то това е ирелевантно за настоящото производство.

Относно исканото удостоверение от страна на ответника за да се снабди от “Райфайзенбанк България” за момента на отпуснатата сума по предоставения от банката на ищеца заем, съдът намира същото за неоснователно. Това е така защото в настоящото производство е ирелевантно обстоятелството по какъв начин ищецът се е сдобил с процесната сума, която е дал в заем на ответника.

Относно искането от страна на ответника за допускане на свидетеля Д. Ив. относно обстоятелството че 22.05.2012г. за времето от 09.00ч. до 18.00 часа ответникът е работил по компютрите в сградата на ПМГ, съдът намира същото за неоснователно. Това е така защото видно от твърденията на ищеца а и от събраните по делото доказателства – срещата между страните е била в късния след обяда на 22.05.2012г., т.е. дори и да се приеме, че ответникът е бил на работа до 18.00ч в ПМГ, то няма пречка непосредствено след това да се е явил на срещата с ищеца.

По възражението, че в провелото се с.з. е допуснато процесуално нарушение, тъй като е било изменено основанието и размера на предявения иск.

Правната доктрина както по приложението на чл. 116, ал.1 ГПК /отм./ - “Българско гражданско процесуално право”, осмо издание, “Сиела” 2004, стр. 459, с автори Проф. Живко Сталев, проф. Д-р Анелия Мингова, д-р Валентина попова и Ружа Иванова, така и по приложението на чл. 124, ал.1 ГПК /нов/ - “Българско гражданско процесуално право”, девето издание, “Сиела” 2012, стр. 470, с автори Проф. Живко Сталев, проф. Д-р Анелия Мингова, проф. Огнян Стамболиев, д-р Валентина Попова и Ружа Иванова, винаги е била категорична, че : “Становището , че е недопустимо едновременно с изменение на основанието да се увеличава искът, е прекалено”. “НОВАТА РЕДАКЦИЯ НА ЧЛ. 214, АЛ.1, ИЗР.2-РО , ПОТВЪРЖДАВА ТЕЗАТА, ЧЕ ЗАКОНЪТ ИЗИСКВА ЗАПАЗВАНЕНА ОСНОВАНИЕТО САМО КОГАТО СЕ ПРОМЕНЯ ВИДА, НО НЕ И РАЗМЕРЪТ НА ПЕТИТУМА”.

По мораторната лихва.

Разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД указва че при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а последната с оглед нормата на чл. 84 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Видно от представения договор от 19.07.2012г., е че сумата от 1200 лв. е следвало да изплати до 19.08.2012г, а в 14 дневен срок след това /т.е. до 02.09.2012г./ и остатъка.

След тези дати ответникът е изпаднал в забава, като това е до предявяване на ИМ – 27.09.2012г. /вж. пощенското клеймо л.4/.

С оглед наличието на програма за изчисляване на законна лихва, за което не са необходими специални познания и се извърши от съда. При изчислението мораторната лихва същата се установи в размер на 16.74 лв. До този размер искът за мораторна лихва следва да бъде уважен, като за разликата до първоначално предявения с исковата молба размер от 18.14 лв., искът за мораторна лихва следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По разноските.

Следва на основание чл. 78 ал.1 от ГПК да се осъди ответната страна да заплати разноските по делото – 380 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, 50 лв. за държавна такса по иска за главницата, 2.50 лв. такса заплатена на ТБ “Инвестбанк” АД за банков превод на горепосочената ДТ по сметка на РРС, 5 лв. ДТ за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с удостоверение за постоянен и настоящ адрес на ответника, 2.40 лв. държавна такса за копия на документи от делото, 46.14 лв. за държавна такса относно иска за мораторна лихва, съобразно с уважената част от този иск, по иска за главницата. Всичко – 486.04 лв. за направени от ищеца деловодни разноски.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р., ул. ******** да заплати на Т.И.Н., ЕГН **********,*** сума в размер на 1 700 лв. /хиляда и седемстотин лева/, представляваща главница по договор за паричен заем от 22.05.2012г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 27.09.2012г. – до окончателното изплащане на сумата и сума в размер на 16.74 лв. /шестнадесет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 19.08.2012г. до 27.09.2012г., относно частта от главницата в размер на 1200 лв., и за периода от 02.09.2012г. до 27.09.2012г. относно частта от главницата в размер на 500 лв., на основание чл. 240 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р., ул. ******* да заплати на Т.И.Н., ЕГН **********,*** сума в размер на 486.04 лв. /четиристотин осемдесет и шест лева и четири стотинки/, разноски по делото на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :