Р Е Ш Е Н И Е

№ 56, 28.02.2013г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесет и втори февруари две хиляди и тринадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар В.Д.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1763 по описа за 2012г. на РРС

Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415във вр. с чл.124 ГПК от “Топлофикация-Разград“ЕАД, с която моли съда да приеме за установено по отношение на отв.Б.П.Б., че е налице вземане за ползвана топлинна енергия за периода *** г. в размер на 718.15лв., 123.45лв. лихва за периода *** г. и разноските в двете производства.

Ответникът Б.П.Б. не е отговорил. Във възражението си е изтъкнал довод, че не дължи сумата тъй като не ползва услугите на ищеца.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: На *** г. ответникът е подал молба за присъединяване към изградената вътрешна инсталация за отопление и за топла вода за битови нужди. Има издаден Акт за разпространение на нето кубатурата в апартамента на ответника, находящ се в бл. Ш. ет. *** ап. ***. Поради спрените плащания от страна на ответника, ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК. Образувано е гр.д.№ *** г. на РРС. Съдът е издал заповед за изпълнение № *** г. По делото са постъпили възражения, като в едномесечния срок ищецът е предявил установителен иск. По делото е назначена ССЕ, според заключението на която разпределената топлинна енергия на ответника е 446.51лв., за загуба на сградна инсталация са начислени 464.53лв. или общо 911.04лв. След приспадане на четирите изравнителни сметки в общ размер на 180.77лв. стойността на ползваната топлинна енергия възлиза на 730.27лв. Обезщетението за забава е в размер на 127.36лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска за допустим. Разгледан по същество същият се явява основателен.

Разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ дава общо определение, според което по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. За да бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към самостоятелно отклонение на абонатна станция, да декларират писмено, че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване чл. 153, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕ.

Този преглед на нормативната уредба, действаща в процесния период, обосновава извода, че притежаването на собствен апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, прави ответника потребител на топлинна енергия за битови нужди, независимо от това дали отоплителните тела в апартамента му са демонтирани, но са налични две лири. Вещото лице е установило в заключението си каква е стойността на ползваната от ответника топлинна енергия от двете лири и какъв е размера на загубата за сградна инсталация.

При така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че между страните са налице облигационни правоотношения във връзка с продажба на топлинна енергия, по силата на които ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди и като такъв дължи заплащане на същата.

Съобразно разпоредбата на  чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Дължимите суми според заключението на вещото лице са различни /по-високи/ от процесните, като съдът следва да се произнесе до размера на претендираното за установяване и присъденото със заповедта за изпълнение.

На ищеца се следват разноските по делото в размер на 370лв.-/адв.възнаграждение и депозит за в.л./.

Тъй като д.т. за предявяването на иска не е събрана, то ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 75лв., дължима разлика по двата иска.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на Б.П.Б. ***, ЕГН **********, че дължи на „Топлофикация-Разград“ ЕАД, ЕИК *** сумата от 718.15лв./седемстотин и осемнадесет лева и петнадесет стотинки/, потребена топлинна енергия за периода ***г. и сумата от 123.45лв. /сто двадесет и три лева и четиридесет и пет стотинки/ обезщетение за забава за периода *** г.

ОСЪЖДА Б.П.Б. *** да заплати на „Топлофикация-Разград“ЕАД сумата от 370лв. /триста и седемдесет лева/ разноски по делото.

ОСЪЖДА Б.П.Б. да заплати по сметка на РРС сумата от 75лв. държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: