Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 26

 

гр. Разград, 19.02.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на 31.01.2013г, в състав:

                                                

Районен съдия: Атанас Христов 

 

при секретаря Ж.Р. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1852 описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание  чл. 59, ал. 9 от СК. Ищецът  Х.Б.Х. претендира от съда да постанови решение, с което да измени мерките, касаещи упражняването на родителските права по отношение на детето Бурчин Х.Б., постановени с влязло в сила  решение № 57 от 30.05.2012г. по гр. дело № 87/2012г. по описа на Окръжен съд Разград, недопуснато до касационна обжалване с Определение № 1070 от 12.10.2012г. по гр.д. № 1127/2012г. на ВКС, ІV г.о. Ищецът счита, че заявеното от него искане, предмет на разглеждане в настоящото производство е в интерес на детето, тъй като условията, които той предоставя  са по - добри в сравнение с тези, които детето ползва при своята майка - ответница в настоящото производство, същия има по добри възможност за полагане на грижи и възпитание на детето. Сочи, че детето не желае да живее при ответницата. В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуален представител – адв. Иван Генчев от АК – Търговище поддържа иска.

В срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК такъв е депозиран от ответната страна, чрез пълномощника адв. Е.С. ***.  Изразява становището за неоснователност и недоказаност на заявеното от ищеца искане. Ответницата счита, че в интерес на детето би било същото да продължава да живее при майка си, където вече то е установено, има изграден свой динамичен стереотип и начин на живот, през един продължителен период от време, получава от майка си всеотдайни и редовни грижи и предвид ниската възраст на детето  и биологичната връзка с нейната майка  раздялата между детето и ответницата – родител би се отразило негативно върху психологическото и емоционално състояние на детето. Ответницата счита, че също разполага с по – добри материални и битови условия за живот в сравнения с тези, които предоставя ищеца за детето, досега не е препятствала отношенията между детето и родителя - баща, счита също, че не е възникнала нова обстановка, различна от тази, която е съществувала при постановяване на решението, с което родителските права са предоставени на ответницата по отношение на детето, която промяна да изисква ревизия на постановените вече мерки, с  оглед на което моли за отхвърляне на искането, като също навежда доводи, че липсват наведени от ищеца твърдения за липса на родителски качества от страна на ответницата, които да възпрепятстват ефективното упражняване на родителските права от нея спрямо детето.  С оглед на това моли за отхвърляне на иска, като родителските права по отношение на детето за в бъдеще бъдат отново упражнявани от нея. В съдебно заседание, ответницата лично и чрез процесуален представител – адв. Е.С. *** моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

Контролираща страна – Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Разград депозира доклад в който сочи, че ответницата притежава нужния родителски капацитет и стабилно финансово положение. В състояние е да покрие потребностите на детето – физически, здравни, образователни и емоционални.

След съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, съобразно разпоредбата на чл.235  от ГПК и след като съобрази нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа страна  следното:

От приетото по делото удостоверение за раждане на л.5 се установява, че детето Бурчит е родено на ***год. и негови родители са Х.Б.х. и Н.И.П..

С влязло в сила решение № 57 от 30.05.2012г. по гр. дело № 87/2012г. по описа на Окръжен съд Разград, недопуснато до касационна обжалване с Определение № 1070 от 12.10.2012г. по гр.д. № 1127/2012г. на ВКС, ІV г.о., упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката, като при нея е определено и местоживеенето му.

Видно от социалния доклад, а и от разпитаните по делото свидетели и на двете страни, е че и двете страни разполагат с подходящи условия, необходими доходи и помощ от техните родители за да се грижат за детето. По същество обаче не се представиха доказателства, сочещи изменения на обстоятелствата при които е било постановено горецитираното решение на РОС.

Въз основа на горните фактически констатации съдът прави следните правни изводи:

Основателността на иска по 59, ал.9 от СК се предпоставя от изменили се обстоятелства, настъпили след влизане в сила на решението относно упражняването на родителските права, които съществено да се отразяват на детето и на ефикасността на взетите по-рано мерки.

В настоящото производство не се доказа от страна на ищеца, съобразно доказателствената тежест, която носи, наличието на такова съществено изменение , което да се отразява на детето и на ефикасността на взетите по-рано мерки. Видно от събраните по делото доказателства майката е създала подходящи условия за отглеждане и възпитание на детето. Няма по делото събрани доказателства за възпрепятстване на контактите между бащата и детето. Напротив в хода на производството по безспорен начин се установи, че детето поддържа пълноценна връзка със своя баща, която по никакъв начин не е възпрепятствана от майката. По делото не са събрани доказателства за  наличие на такова поведение от страна на ответницата, което да обусловя негативен извод за родителските й качества.

Само за пълнота на изложението следва да се изтъкне, че настоящата искова молба е депозирана на 09.11.2012г. – по малко от месец след датата на произнасянето на ВКС с определение от 12.10.2012г., с което не е било допуснато до касационно обжалване решението на РОС.

Съвкупната преценка на доказателствата налага извод за неоснователност на искането за промяна на мерките за упражняване на родителските права по отношение на детето.

 С оглед изложеното, предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.

При изхода от делото пред настоящото инстанция, на основание чл.78,ал.3 от ГПК,  следва да се уважи заявеното от страна на ответницата искане за присъждане на разноски, като такива, съдът присъжда, съобразно представен по делото списък на разноски. 

Воден от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Б.Х., ЕГН **********,***  срещу Н.И.П., ЕГН **********,*** иск за изменение на определените с Решение № 57 от 30.05.2012г. по гр. дело № 87/2012г. по описа на Окръжен съд Разград мерки, относно  упражняването на родителските права и местоживеенето по отношение на детето Бурчин Х.  Б., ЕГН **********, като неоснователен.

ОСЪЖДА Х.Б.Х., ЕГН **********,*** да заплати на Н.И.П., ЕГН **********,***.  сумата от 200лв. /двеста лева/ за направени в настоящото производство  разноски. 

       Решението може да се обжалва пред окръжен съд – Разград в двуседмичен срок  от връчването му на страните.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: