№ 47 28.02.2013 година град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
тридесети януари две хиляди и тринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
В.Д.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 1002
по описа за 2012 г.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.Р.М., ЕГН ********** против наказателно
постановление № 534 от 24.08.2012 г. на началник РУП към ОД на МВР Разград, с което
за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв., за нарушение по
чл. 147 ал.1 от ЗДвП на осн. чл. 181 т.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 50,00 лв., за нарушение на чл. 137е от ЗДвП на
осн. чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 50,00 лв. и за нарушение на чл. 150 от ЗДвП на осн. чл. 177 ал.1 т.2
от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв.
Жалбоподателят моли да бъде намален размера на наложените му
административни наказания на минимума предвиден в закона за всяко от тях.
Административнонаказващия
орган заявява становище за законосъобразност на атакуваното постановление.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.08.2012 г. , в с. Р.,
по ул. «Г. С.Р.», жалбоподателят управлявал МПС – мотопед, без поставена
обезопасителна каска. При извършената му проверка от контролните органи по
ЗДвП, един от които бил и актосъставителят – св. С., било установено, че М. не
притежава свидетелство за управление на МПС, не притежава свидетелство за
регистрация, самото МПС не е преминало годишен технически преглед. Жалбоподателят
не представил документи удостоверяващи собствеността и марката на превозното
средство, същото било без регистрационни табели. За така установените нарушения
– управление на МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС от
съответната категория / нарушение на чл. 150 от ЗДвП/, управление без
обезопасителна каска / нарушение по чл. 137е от ЗДвП/, управление на МПС, което
не е преминало годишен технически преглед /нарушение по чл. 147 ал.1 от ЗДвП/ и
на такова, което не е регистрирано /нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП/,
свидетелят С. съставил АУАН с бл. № 461180, който бил предявен и подписан от
жалбоподателя без възражения. Въз основа на акта, на 24.08.2012 г., било
издадено и атакуваното НП, с което за посочените в акта нарушения квалифицирани
по същия начин били наложени съответните административни наказания, като за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175
ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200
лв., за нарушение по чл. 147 ал.1 от ЗДвП на осн. чл. 181 т.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 50,00 лв., за нарушение
на чл. 137е от ЗДвП на осн. чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 50,00 лв. и за нарушение на чл. 150 от ЗДвП на
осн. чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 300 лв.
В хода на съдебно производство въз
основа на показанията на допуснатия, като свидетел по делото актосъставител, се
установява идентична с описаната в акта
фактическа обстановка – че на 13.08.12 г., в с. Р., жалбоподателят без защитна
каска е управлявал МПС, без регистрационни табели, за което не е притежавал и
представил документи за собственост, талон за преминат годишен технически
преглед, както и че самия водач не притежава свидетелство за управление на МПС.
Обстоятелството, че управляваното превозно средство е било именно мотопед,
според показанията на свидетеля било констатирано от него въз основа на
работния обем на двигателя, който бил до 50 куб.см.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна страна,
срещу акт подлежащ на обжалване, жалбата се явява допустима, а разгледана по
същество е основателна по следните съображения:
Като издадено от компетентния за това орган,
пореда и във формата предвидени от
закона, атакуваното НП се явява законосъобразно от формална страна. Що се
отнася до това осъществени ли са описаните в АУАН и издаденото въз
основа на него НП нарушения, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на
чл. 140 от ЗДвП, по пътищата отворени за обществено ползване, се допускат само
МПС и ремаркета, които са регистрирани. Реда по който се извършва регистрацията
на МПС е установен в специалните подзаконови нормативни актове и същата се
удостоверява с нарочен документ за това - свидетелство
за регистрация на МПС, издаван от органите на МВР /пар.2 т.7 от ДР на Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране
от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства/.
Липсата на такава свидетелство не се оспорва от жалбоподателя. Ето защо и с
управлението на МПС на посоченото в акта време и място, без същото да е регистрирано по съответня
ред, М. е осъществил нарушение на посочената от административнонаказващия орган
правна норма. Не се установи обаче извършването на второто от санкционираните
нарушения – това по чл.147 ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба изрично изключва
от обхвата си мотопедите. Според нея, на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност, подлежат регистрираните моторни
превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните
превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните
превозни средства с животинска тяга. В този смисъл са и разпоредбите на Наредба
№ Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства. След като жалбоподателят е управлявал
превозно средство, представляващо «мотопед» по смисъла на т.14 от пар.6 на ДР
на ЗДвП, то и поведението му не е съставомерно по посочения за виновно нарушен
текст на чл. 147 ал.1 от Закона, поради което и наказателното постановление
следва да бъде отменено в тази му част. Поведението на М. е съставомерно по
посочените за виновно нарушени други две разпоредби на ЗДвП – на чл. 137е от
ЗДвП задължаващ водачите на мотоциклети и мотопеди да използват защитни каски
при управлениято им и на чл. 150 от ЗДвП, чиято императивна норма указва, че
всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени
за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.
Последното обстоятелство - че жалбоподателят не притежава свидетелство за
управление на МПС, не се оспорва от самия него, поради което и установеното
управление на моторно превозно средство, на посочената в акта и постановлението
дата, представлява нарушение на този текст от закона. Посочените по – горе три
нарушения са съставомерни и от субективна страна, поради което и
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за тяхното осъществяване.
Що се отнася до размера на санкциите за
тези нарушения. За това по чл. 137е от
ЗДвП на М. е наложено административно наказание «глоба» от 50,00 лв., в
определения в чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП абсолютен размер. По тези съображеня в
тази му част НП, се явява изцяло законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. За първото от посочените в НП нарушения – това по чл. 140 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена санкция на основание чл. 175 ал.1 т.1 от ЗДвП в максимално предвидения
от закона размер от 200 лв. Този размер обаче, съдът не счита че е съобразен с
обстоятелствата посочени в чл. 27 от ЗАНН. Съдът счита, че досежно това
нарушение административнонаказващият орган не е преценил обстоятелството че
управляваното МПС е мотопед, чиято категория предполага по - занижени нормативни
изисквания към техническите му характеристики /както бе отбелязано по – горе,
мотопедите не подлежат на периодичен технически преглед/, което само по – себе
си налага извод за по – ниска степен на обществена опасност на нарушението. От
друга страна, като отегчаващо вината обстоятелство следва да бъдат преценени
предхождащите настоящото други нарушения на ЗДвП, осъществени от жалбоподателя,
данни за които има в представената от административнонаказващия орган справка. Ето
защо при относителна равностойност на отегчаващите и смегчаващи вината обстоятелства, съдът намира за съответно на
тежестта на нарушението наказание към средния размер предвиден в закона, а
именно – 100 лв., в който смисъл следва да бъде и изменено атакуваното
постановление. Що се отнася до последното от санкционираните нарушения – това
по чл. 150 от ЗДвП. По отношение на него правилно от административнонаказващят
орган е приложена санкционната разпоредба на чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП,
предвиждащ вида и размера на административно наказание, при управление на МПС
без притежание на съответно свидетелство за управление. Този текст от закона
определя минимален и максимален размер на дължимата глоба – от 100 до 300 лв.
Налагайки наказание на максимума, административнонаказващият орган правилно е
преценил относимите по смисъла на чл. 27 от ЗАНН обстоятелства, които обусляват извод за
завишена степен на обществена опасност на това нарушение. Представената към
административнонаказателната преписка справка, удостоверява че жалбоподателя е
санкциониран по този текст от закона /чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП/ с НП от
24.06.08 г., от 16.03.2011 г. и от 03.07.2012 г. Факта, че пак според
посочената стравка, това не са единствените нарушения на правилата за движение
по пътищата допускани от него, както и обстоятелството че настоящото нарушение
е извършено в рамките на населено място и че М., не само не притежава съответно
свидетелство за управление, а не притажава такова въобще, дава основание да се
заключи, че определената в максималния предвиден в закона размер глоба е
съобразена с всички отегчаващи и смегчаващи вината обстоятелства за конкретното
нарушение. Представената от самия жалбоподател декларация, според която той е
безработен от м.юли 2012 г., не е такава която да удостовери обстоятелството,
че същия не реализира доходи, поради което не може да се приеме, че същата е относима в пълнота към имотното му състояние, по смисъла на чл. 27 от ЗАНН, което
да обуслови и извод за основание за намаляване размера на наложената санкция.
Воден от изложеното
до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 534 от 24.08.2012 г. на
началник РУП към ОД на МВР Разград, в частта в която за нарушение на
чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП на М.Р.М., ЕГН **********
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв., като НАМАЛЯВА
размера на наложеното наказание “глоба” от 200 лв. на 100 /сто/ лева.
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 534 от 24.08.2012 г. на
началник РУП към ОД на МВР Разград, в частта в която за нарушение по чл.
147 ал.1 от ЗДвП на осн. чл. 181 т.1 от ЗДвП на М.Р.М., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 50,00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 534 от 24.08.2012 г. на
началник РУП към ОД на МВР Разград, в частта в която за нарушение на чл.
137е от ЗДвП на осн. чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП на М.Р.М., ЕГН ********** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 50,00 лв. и за нарушение на чл.
150 от ЗДвП на осн. чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен
съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: