Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 24 18.02.2013
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
осемнадесети януари две хиляди и тринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА
ДОБРЕВА
секретар
Д.Д.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 1004 по описа за
2012 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “Д. Е.” ООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Р, бул. “А. в” № * против
наказателно постановление № 9994-0138630/02.07.2012 г. на Директора
на ТД на НАП – гр. Варна, с което за нарушение на чл. 22 ал.1 от ЗСВТС, на
основание чл. 31 ал.1 от ЗСВТС му е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 200 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като сочи че са налице предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемият заявява становище, че
жалбата е неоснователна.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 17.04.2012 г. от жалбоподателят,
в качеството му на интрастат оператор по см. на ЗСВТС, била подадена нулева интрастат
декларация за референтен период м. март 2012 г. На 04.06.2012 г.
актостъставителят – св. Х. /инспектор по приходите в ТД на НАП Варна/, съставил
АУАН с № 0138630 за така осъщественото
нарушение – за това, че декларацията е подадена със закъснение, в нарушение на
разпоредбата на чл.22 ал.1 от ЗСВТС, според която срокът за подаването й е 10
число на месеца, следващ референтния период. Въз основа на акта, на 02.07.2013
г., било издадено и атакуваното НП, с което нарушението е описано по начин
идентичен с даденото му в акта описание, като е посочено че интрастат
оператора “Д. Е” ООД на осн. чл. 15 ал.1
т.1 и чл. 22 ал.1 от ЗСВТС, на 17.04.2012 г. е подал по електронен път месечна
интрастат декларация за референтен период м. март 2012 г. със закъснение от 7
дни, като не е спазен законоустановения срок за подаването й – 10.04.2012 г.
Посочено е, че с това е нарушена разпоредбата на чл. 22 ал.1 от ЗСВТС и на осн.
чл. 31 ал.1 от ЗСВТС на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 200 лв.
В хода на съдебното производство, отразените в
АУАН факти се установяват от разпита на актосъставителя - св. Х. и приложените
към административнонаказателната преписка писмени доказателства.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните
съображения:
На първо място следва да бъде отбелязано, че към
момента на санкциониране на нарушението описано в атакуваното НП, ЗСВТС действащ към
момента на осъществяване на същото и установяването му е бил отменен с ДВ бр.
40/29.05.2012 г. в сила от 01.07.2012 г. Към 02.07.2012 г. е действал
обнародвани в посочения по – горе ДВ нов закон /със същото наименование/, в
който членове 22 и 31 не съществуват. В тези разпоредби на закона, са били
определени сроковете, в които е следвало подаване на месечна интрастат декларация
/ до 10 число на месеца следващ референтния период – чл. 22 от ЗСВТС /отм//
и са били предвидени вида и размера на
следващото се административно наказание при неизпълнение на посоченото
задължение /глоба или имуществена санкция в размер от 200 до 1 000 лв. -
чл. 31 ал.1 от ЗСВТС /отм/. Действително аналогични на
посочените текстове са разпоредбите на чл. 11 ал.1 от ЗСВТС, действащ към
момента на издаване на НП, който определя срок за подаване на интрастат
декларация до 14 число на месеца следващ референтния период и чл. 17 от Закона,
предвиждащ ангажиране на административнонаказателната отговорност на интрастат оператор, който не подаде декларация в
предвидените срокове, с налагане на административно наказание “глоба” или
“имуществена санкция” в размер от 500 лв. до 5 000 лв. При
това положение, атакуваното НП се явява незаконосъобразно. Към момента на ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, посочените за
нарушени от него правни норми вече не са съществували. Обстоятелството, че към момента на издаване на процесното НП за него е
съществувало задължение да подаде интрастат декларация в определени срокове,
дава основание да се заключи че бездействието му по смисъла и на новия ЗСВТС е
представлявало основание за ангажиране на отговорността му. Това обаче е
следвало да стане при коректно отразяване на виновно нарушените правни норми в
постановлението, по начин непоставящ под съмнение в какво се изразява
осъщественото нарушение и коя е правната норма, под която следва да се подведе неговата отговорност. Никъде в текста на
атакуваното НП не е посочено, че с бездействието си след определени срокове
жалбоподателят е нарушил разпоредби на отменен закон. Никъде не е
посочено и че санкционната норма, въз основа на която е определен размера на
следващото се административно нарушение, като по – благоприятен за него закон,
е тази на отменения ЗСВТС. Същевременно липсва и
позоваване на цитираните по – горе текстове от действащия към момента на
издаване на постановлението ЗСВТС. Действително съгласно чл. 3 от ЗАНН за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по
време на извършването му, като ако до влизане в сила на НП последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по – благоприятна за
нарушителя. Така посочения текст от закона обаче, не освобождава
административнонаказващият орган от задължението, издавайки постановлението да
прецени кой е по – благоприятния закон /което в частта за размера на
наказанието е преценено, но не и досежно срока за подаване на декларацията/ и
второ да прецени санкционираното нарушение представлява ли въобще такова по
смисъла на действащата към този момент материална правна норма. А преценката за
това предполага не само словесна индивидуализация на осъщественото нарушение,
но и посочването на действащите към този момент /а не само към момента на
извършването и установяването му/ законни разпоредби, които са нарушени
виновно. Неизпълнението на изискванията на чл.57 от ЗАНН в тази им част, пряко
рефлектира върху правото на защита на
субекта на административно нарушение. Ето защо и въз основа на изложеното,
съдът намира че атакуваното НП като незаконосъобразно от формална страна следва
да бъде отменено на посоченото основание. Последното прави и невъзможно
произнасяне по същество досежно обстоятелството осъществено ли е нарушението и извършено ли
е то от жалбоподателя виновно.
При това положение преценката за
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, не се следва, макар съдът да намира,
че предпоставките за това са налице предвид краткия срок на закъснение, обстоятелството че
подадената декларация е нулева, че
нарушението е за първи път, както и поради липсата на вредни последици от него.
Както бе посочено и по – горе обаче,
тази преценка би била дължима при произнасяне по същество досежно
съставомерността на нарушението, което предполага извода
за законосъобразност на постановлението от формална страна, какъвто извод по
делото не се наложи.
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 9994-0138630/02.07.2012
г. на
Директора на ТД на НАП – гр. Варна, с което за нарушение на чл. 22 ал.1
от ЗСВТС, на основание чл. 31 ал.1 от ЗСВТС на
“Д. Е” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Р., бул.
“А. в” № * е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер
на 200 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: