Р Е Ш Е Н И Е

№ 49 28.02.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на тридесети януари две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар В.Д.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 1028 по описа за 2012 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила жалба от М.И.Н. против електронен фиш сер.К № 0385162, издаден от ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.

Жалбоподателят моли, като незаоносъобразено електронният фиш да бъде отменен.

Административнонаказващият орга не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.09.2012 г. в 11,32 ч, с автоматизирано техническо средство № 554, било установено и заснето движение със скорост от 73 км.ч, при разрешена 50 км.ч, на МПС – “*****” с рег. №***, по път І – 2, с. Осенец, посока гр. Русе. За така установеното нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП, бил издаден процесния електронен фиш сер.К № ****** за налагане на глоба на жалбоподателя М.И.Н., в качеството му на представител на собственика на МПС – “******”ООД.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения :

Съгласно разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, ал.1 – “собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство», а според ал. 2 на същия текст от закона, «когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство». Предвиденото по закон наказание за нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, в случаите когато се издава електронен фиш е глоба /чл. 189 ал.4 от ЗДвП/.

Съгласно разпоредбата на чл. 39 ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Оттук, следва извода, че административното наказание глоба, се налага от овластените контролни органи. Кои са тези органи, които налагат посоченото наказание и притежават ли те материалната и териториална компетентност да ангажират административнонаказателната отговорност на субекта на административно нарушение, би могло да бъде преценено само и единствено ако атакувания в настоящото производство електронен фиш съдържаше такова изявление на конкретен автор. Легалната дефиниция на термина «електронен фиш», е дадена в пар.1 от ДР на ЗАНН и пар.6 т.63 от ЗДвП, и според същата той е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. При съпоставянето на двата текста, се налагат две възможни заключения. Първото то тях е, че контролните органи по см. на чл. 39 ал.4 от ЗАНН са административно-информационните системи, при което се поставя въпроса как същите се отнасят към посочената в заглавната част на електронния фиш териториална структура на МВР. Второто е, че макар и изявление, електронният фиш, не е електронен документ, съобразно дадената за такъв дефиницията в Закона за електронния документ и електронния подпис, според която електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано /чл. 3/ и което има свой автор - физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител /чл.4/. Действително изискванията досежно съдържанието на електронния фиш са посочени в чл. 189 ал.4 от ЗДвП и те са : данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Тези изисквания не включват посочването на автор на изявление в съдържанието на елекронния фиш. Липсва законова забрана обаче, нещо повече, съдът намира че съществува законово изискване, в съдържанието на електронния фиш да има изявление, с което се налага административното наказание и то да изхожда от конкретен автор – физическо лице, който е и овластен за това контролен орган по смисъла на закона. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на ал.11 от чл. 189 от ЗДвП, според която влезлите в сила електронни фишове се смятат за влязло в сила наказателно постановление. Според дефиницията дадена в чл.6 от ЗАНН пък, административно нарушение е това е деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Именно този специален ред, по който се следва ангажиране на посочения вид отговорност, предполага и конкретно волеизявление на административно наказващ орган, притежаващ материалната компетентност за това, материализирано в акта, с който е ангажирана отговорността на субекта на нарушение. В случая обаче в атакувания електронен фиш, не е посочен неговият автор /физическо лице/, а няма и волеизявление съответстващо на посочените по – горе изисквания на чл. 39 ал.4 от ЗАНН за налагане на глоба от овластен контролен орган. Тук следва да бъде посочена и разпоредбата на чл. 61 ал.1 от ЗАНН, според която при разглеждане на делото пред районния съд се призовават и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление или електронния фиш, който текст също се явява в подкрепа на извода, че електронният фиш винаги предполага наличие на конкретно изявление от конкретно лице, сочено за негов издател и че самият закон разграничава издателя от съответната структура, част от която е той. Според чл. 60 от ЗАНН пък, обжалването става чрез наказващия орган, който е издал електронният фиш. При съпоставката на посочените по – горе текстове, не може да се приеме становището, че ползваните от закона понятия овластен контролен орган и наказващ орган, са идентични с неперсонифицирана структура на МВР. Всъщност първата от посочените по – горе разпоредби на ЗДвП, касаещи електронния фиш се намира в раздел ІІ – «Образуване на административнонаказателно производство», а разпоредбите на чл. 59 и чл. 60 са в раздел V “Обжалване на наказателни постановления и електронни фишове”. Последното налага и извода, че административнонаказетелната отговорност в хипотезите на електронен фиш се ангажира с установяване на самото нарушение без да протече производство по налагане на административно наказание, а следователно самия фиш /който не съдържа такова изявление от конкретен автор/ не може да ангажира тази отговорност.

Следва да бъде отбелязано и друго – издаването на електронен фиш за налагане на глоба е допустимо само при наличие на кумулативно изброените в чл. 189 ал.4 от ЗДвП предпоставки – нарушението да е установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Поначало санкционираното нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП предполага към момента на установяването му присъствие на нарушител – водача на автомобила / освен ако МПС се движи без да е управлявано от някого/. Така посочената разпоредба на чл. 189 ал.4 от ЗДвП, съдът не счита, че следва да бъде тълкувана разширително и към нея да спадат случаите, в които нарушителят не може да бъде установен или е неизвестен, най – малко защото законодателят би си послужил с друг термин определяйки предпоставките за ангажиране на административнонаказателна отговорност на собственика на автомобила чрез електронен фиш. По посочения ред, съдът намира че биха могли да бъдат санкционирани други нарушения на ЗДвП /например при паркиране/, различни от процесното. И на последно място не без значение в конкретния случай е обстоятелството, че юридическото лице собственик на процесното МПС се представлява от две физически лица, според представената справка от ТР. На какво основание, въз основа на какви критерии е ангажирана административнонаказателната отговорност, именно на жалбоподателя, а не на другия управител на юридическото лице от съдържанието на атакувания електронен фиш не е видно.

Ето защо и поради изложените съображения, съдът намира атакувания електронен фиш за изцяло незаконосъобразен и като такъв счита че същия следва да бъде отменен изцяло.

Воден от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ електронен фиш сер.К №*****, издаден от ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП извършено на 20.09.2012 г. на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП на М.И.Н., в качеството му на представител на “*****”ООД е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: