Мотиви към Присъда №97/19.02.2013г., постановено по НЧХД №1013/2012г. по описа на Разградския районен съд .

Постъпила е тъжба от П.Т.Д. и Н.Х.Н. ***, с която е повдигнато обвинение срещу Д.С.А. *** за това, че на 03.07.2012г. в гр.Разград е приписал престъпление на тъжителите, в качеството им на длъжностно лице при изпълнение на службата им – престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.3, във вр. с чл.147, ал.1 от НК.

Тъжителите са предявили и граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 5000 лв за всеки един, като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението.

В заседанието пред РРС тъжителите лично и чрез повереника си поддържат тъжбата и гражданския иск.

Подсъдимият дава обяснения, не признава да е извършил нарушението по ЗДвП, за което му бил съставен АУАН, в който вписал, че му поискали 50лв, както последното е било сторено от тъжителят Д..

Подсъдимият Д.С.А. е роден на ***г***, с основно образование, безработен, неосъждан /реабилитиран/.

Тъжителите Д. и Н. били полицейски служител към РУП – Разград. На 03.07.2012г. били на работа, назначени в наряд като автопатрул. Същият ден в гр.Разград от с.Липник, пристигнал по работа подсъдимият заедно със св. Ибраимов с л.а. “БМВ” с рег. №РР69-70АТ. Първо спрели до часовниковата кула, в близост до което място, подсъдимият следвало да плати месечна вноска по кредит. Св. Ибраимов слязъл от автомобила, за да внесе парите в лизинговата къща. Тогава покрай автомобила минали с патрулния автомобил двамата тъжители, като метнали, за да се премести, тъй като явно бил неправилно спял. Подсъдимият заобиколил и се върнал отново на същото място, където се качил св.Ибримов и се отправили към бензиностанция “Ромпетрол”, за да заредят гориво, било около 11 часа. През това време тъжителите минали покрай бензиностанцията и спрели с патрулния автомобил на около 50м. по улицата в посока към автогарата. След като заредил гориво, подс.А. ***, но бил спрян за проверка от тъжителите, в частност тъжителят Д. му махнал да спре. Спрял на 2-3 м. след полицейския автомобил. Тъжителят Д., който бил извън полицейския автомобил му поискал документите за проверка. Подсъдимият дал СУМПС, но нямал талон, който бил отнет по-рано за съставен АУАН по ЗДвП от РУП-Исперих, поради което подсъдимият му дал този акт. Тъжителят Д. тогава казал, да му дадат 50лв и да си тръгват. След това отишъл до служебния автомобил, където бил колегата му, който съставил АУАН №381 от 03.07.2012г. срещу подсъдимия за нарушение на чл.137а от ЗДвП. Като възражение в този акт, подсъдимият вписал “”Искат ми 50лв отказах да им дам до мен е И.С. и двамата бяхме с колани когато ни спряха”. Това станало достояние и на двамата тъжители. Тъй като случаят не бил обичаен, тъжителят Н. се обадил по телефона на дежурния в РУП-Разград, св.Николаев, за да попита как да процедира, след като в съставения от него акт нарушителят е вписал като възражение, че му е поискан подкуп. Св.Николаев му казал да покани лицата в сградата на РУП, за да дадат писмени обяснения. Така и станало, подсъдимият и св.Ибраимов отишли на мястото, където им били снети обяснения от полицейски служители, на които те разказали за случая. Била заведена преписка №Рз-24113/2012г. по описа на РУП-Разград, която заедно с всички обяснения била изпратена на РП Разград, с оглед извършено престъпление по чл.286 ал.1 от НК. С постановление от 17.08.2012г. на РП бил постановен отказ от образуване на досъдебно производство, поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление по чл.286 ал.1 от НК.

Така изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана като се позовава на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Тончев, Ибраимов и Николаев, писмените доказателства приобщени по делото. В случая единствено св.Ибраимов е очевидец на случая. Съдът намира за достоверни неговите показания, тъй като се подкрепят от обясненията на подсъдимия и поради липса на други доказателства с които да ги съпостави, съдът няма причина да не ги кредитира. Същите не противоречат на събраните доказателства, логични са, последователни допълващите и еднотипни с обясненията на подсъдимия. Независимо, че този свидетел е роднина на подсъдимия-негов племенник, показанията му съдът не намира за заинтересовани, пък и това обстоятелство не е достатъчно само по себе си, да не бъдат кредитирани в какъвто смисъл е довода на повереника на частните тъжители. Съдът преценява достоверността на показанията, с оглед събраните по делото доказателства. В този смисъл намира за неоснователни доводите на повереника на тъжителите относно искане за некредитиране показанията на този свидетел. Твърдението за нарушения от страна на същия на разпоредби от ЗДвП, не е основание, за липса на достоверност на установеното от него, а и предвид угрозата от наказателна отговорност по чл.290 от НК.

В случая подсъдимият обаче е обвинил тъжителя Н. /пред другия тъжител, последствие и прочелите акта полицейски служители/, че му е поискал 50лв, което явно не отговаря на истината. В действителност има данни, че този полицейски служител не е присъствал на разговора между колегата си и подсъдимия, тъй като е бил в служебния автомобил. Такива твърдения няма в обясненията на подсъдимия и показанията на св.Ибраимов и в с.з. Независимо от това подс. А. е написал в акта, че му искат 50лв, което явно се отнася и до двамата полицейски служители били на мястото, като в последствие и проверката е била по отношение на двамата тъжители. Независимо, че не е упоменато поименно лицето /тъжителят Н./, съдът намира, че подсъдимият е визирал именно и него, като тогава не е знаел името му, т.е. клеветническото твърдение не е в абстрактна форма, като става ясно от последващата проверка, че е извършена и по отношение на този тъжител/Р-е №87/24.02.1971г ІІн.о./

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си подсъдимият А. е осъществил състава на престъплението “клевета” по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.3, във вр. с чл.147, ал.1 от НК, тъй като на 03.07.2012г. в гр.Разград е приписал престъпление на Н.Х.Н., при изпълнение на службата му като длъжностно лице /полицейски служител/. Подсъдимият е приписал пред присъстващите /св.И. и тъжителят Д./ на тъжителя извършване на престъпление “подкуп” по чл.301, ал.1 от НК, а именно поискване на облага във връзка със службата му, каквато облага не му се следва. Очевидно тези твърдения на подсъдимия не отговарят на истината, което следва да обоснове отговорността му за клевета. В случая клеветата е извършена срещу длъжностно лице, при изпълнение на службата му – тъжителят е извършвал проверка като полицейски контролен орган. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл – същият целенасочено злепоставил полицейският служител.

Съдът намира, че обвинението спрямо подсъдимият за същото престъпление по отношение на тъжителят П.Т.Д., не е доказано по безспорен и несъмнен начин, налице е съмнение, като в такъв случай съдът е длъжен да постанови оправдателна присъда, тъй като последната не може да почива на предположения и на нищо друго освен на безспорни доказателства, а такива настоящия състав не намира. Поради което подс.А. е оправдан да е извършил престъпление по чл.148 ал.2 т.3 във вр. с чл.147 ал.1 от НК по отношение на тъжителят Д.. Доказателствената тежест, която в случая е върху частния тъжител е разколебана от събраните доказателства - както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на св.Ибраимов. Няма други доказателства, които да ги оборват. Съгласно чл.147 ал.2 от НК деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или приписаното престъпление. В случая по делото се събраха доказателства относно поведение на тъжителя Д., за което подсъдимият е възразил в съставения му АУАН. Не се събраха доказателства опровергаващи написаното от подсъдимия. Констатациите в постановлението на РП и ОП, нямат доказателствена стойност по смисъла на НПК, а установяват, че е била извършено проверка, завършила с отказ да се образува досъдебно производство, както спрямо подсъдимия, така и спрямо тъжителите /в постановлението на ОП/. Т.е от направения анализ на събраните доказателства, съдът намира, че не е доказано безспорно повдигнатото обвинение на подсъдимия, за извършено спрямо тъжителят Д. престъпление.

При определяне на наказанието на подсъдимия съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание глоба и обществено порицание, деецът не е осъждан /реабилитиран/ и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът като отчита семейното и материално положение на подсъдимия, това че е безработен намира, че на подсъдимия следва да се наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лв, като може да се счита, че с този размер на наказанието ще се постигне необходимият поправителен спрямо подсъдимия ефект.

Предявеният от тъжителя Н. граждански иск е основателен до размера от 1500 лв. От неправомерното и виновно извършено деяние на подсъдимия пострадалият е понесъл неимуществени вреди – същият е бил злепоставен пред присъстващите лица, а и случаят е бил узнат и от много негови колеги, водела се е проверка от неговите началници. Поведението на подсъдимия е уронило авторитета на тъжителя като полицейски орган пред негови колеги, както и пред други държавни органи. По този начин на тъжителя са причинени неимуществени вреди и съдът намира, че за обезщетяването на тези неимуществени вреди подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на пострадалия сумата от 1500лв, който размер съдът намира за справедлив. В останалата му част до 5000 лв гражданският иск се явява неоснователен и недоказан поради което бе отхвърлен.

Подсъдимият следва да заплати и държавна такса в размер на 60 лв върху уважения размер на иска.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: