МОТИВИ
към Присъда № 59/05.02.2013г. постановена по НОХД № 1046/2012
г. по описа на Районен съд Разград
РРП е внесла обвинителен акт против подсъдимия Й.Б.С. за
това че на *** г. на път І-2 от гр. В. по посока към гр. Р. при км 50+
В с.з. представителят на РРП поддържа обвинението,
намира го за доказано, и пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в
размер на 10 месеца, което да бъде
отложено за изпитателен срок от три години, както и наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 година.
Защитникът на подсъдимия, намира обвинението за недоказано
по безспорен начин, тъй като причина за произшествието е поведението на другия
водач на МПС, алтернативно за прилагане на чл.55 от НК, при което на подсъдимия
да бъде наложена глоба в минималния размер както и лишаване от право да
управлява МПС в същия размер.
Подсъдимият дава обяснения, като предполага, че
теглената дискова брана да не е навлязла в лявата лента за движение, тъй като
се е изтеглил максимално в дясно преди ПТП-то.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и се съобрази със становищата
на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият Й.Б.С. е роден на *** г. в с. Д., жив в
с.с., български гражданин, със средно образование, разведен, осъждан.
Свидетелят Н.Н. – румънски гражданин
работел като шофьор в ТД “Тръст транс”. На ***г. пътувал за гр.Девня, където
натоварил цимент и изчаквал да стане 22 часа, след което време било разрешено
движението на товарни автомобили, като същият управлявал седлови влекач “Ивеко”
с рег. № *** и прикачено към него
полуремарке – цистерна за превоз на цимент “Ардор” с рег. № *** собственост на. ТД “Тръст транс” ООД Република
Румъния, в която фирма съдружник бил св.Ф.Т.. Заедно със св.Н. Н.
пътувала и съп угата му – св. В.Н.. В гр.Девня бил и румънския гражданин – св. Ф.М.,
който също работел като шофьор но към друга фирма и товарел цимент от същото
място. Като станало 22часа св.Н., който вече бил натоварил потеглил към
границата в посока гр.Р., а след него се движел св. М.. Около 23,30часа се
движели по път І-2 Р.-Разград в участъка отзмежду пътното отклонение за
с.Езерче и местността “Д.”. По същия път и посока се движел и колесен трактор
К-700 с рег. №*****, с прикачена към него
дискова брана “БД7” WM, управляван от подс.С..
Колесния трактор бил с ширина 2,85м, а теглената дискова брана с ширина 5,2м.
Бил обозначен със светлини отзад сочещи към браната, на нея имало
светлоотразителен триъгълник както и няколко светлоотразителни елементи
“очички”. Участъкът бил прав, двупосочен с ширина 8м, лентите разделени с
единична непрекъсната линия – М-3. Св.Н. се движел на къси светлини, като на 200-300м след
него се движел св. М. и двамата със скорост 80км/ч. Движението било сравнително
натоварено движели се и други автомобили в насрещното платно, някои от тях на
дълги светлини. Управлявания от подс. С. трактор се движел с около 25км/ч. и
преминавал през мостче. След него св.Н. приближил управляваното от подсъдимия
ППС движещо се пред него, но го видял когато бил на 10-12м зад него. Предприел
изпреварването му, при което при разминаването с предната дясна врата на
кабината ударил лявата задна част на дисковата брана. Същата била на около 1м в
лявата лента по посока на движението. Браната се откъснала, заедно с вратата, а
тоВ.та композиция управлявана от св. Н. “подскочила” и се преобърнала на лявата
си страна и започнала да се плъзга по пътната настилка, след което се установила
преобърната на лявата си страна, почти перпендикулярно на пътя, заемайки го
изцяло, като предната част на автомобила била извън пътното платно, а задната
на 2,8м извън пътното платно. При спирането, пламнала искра от инсталацията на
камиона, вследствие на късо съединение кабината била обхваната от пламъци. Св.Н.
успял да излезе от шофьорската кабина, като помогнал и на съпругата си да я
напусне. Св. М. спрял на около 20-30м от ППС-то управлявано от подсъдимия,
откъсналата се дискова брана била между него и последното. Св.В.Н. се обадила
на тел 112, за да информира за инцидента, като на мястото пристигнали
полицейските служители – свидетелите Х. и З.. Малко преди тях дошъл екип на
СМП, който откарал свидетелите Н.Н. и В.Н. ***.
Видно от назначените по делото химически експертизи не
е установено наличие на етилов алкохол в кръвта на двамата водачи.
От заключението на вещото лице по
оценителната автотехническа експертиза, общата стойност на причинените с
деянието щети по седловия влекач “Ивеко” с рег. № В NAU и
полуремарке-цистерна “Ардор” с рег. № *** е в
размер на 73850 лв.
От заключението на автотехническата експертиза
се установява, че сблъсъкът между управлявания от св.Н. автомобил и теглената
от колесния трактор управляван от подсъдимия
дискова брана, се е осъществил на път І-
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие с
фотоалбум, показанията на свидетелите Т., В.Н. Н.Н., З., Х., П., М., химически експертизи, автотехническа експертиза,
скица, автотехнически оценителна експертиза, справка за нарушител от региона,
справка за съдимост, писмени доказателства по ДП. Съдът няма основание, да не
кредитира с доверие показанията на разпитаните свидетели. Същите са
непротиворечиви, последователни, логични, взаимносвързани както помежду си,
така и с останалите доказателства по делото. Не се констатират
противоречия между тях, които да бъдат обсъждани. Единствено такова се
установява от обясненията на подсъдимия, относно факта, че е вдигнал дисковата
брана и се е изтеглил максимално в дясно, при което последната е била в
неговата лента за движение. Същите обаче се разминават с показанията на св.Н., както
и със заключението на вещото лице, относно мястото на удара, който е станал в
лявата пътна лента. Поради което съдът намира обясненията на подсъдимия в тази
част, за негова защитна позиция.
Съдът намира за неоснователно
възражението на защитата на подсъдимия относно непълнота и необоснованост на
заключението на вещото лице по изготвената автотехническа експертиза. Вещото
лице е отговорило на поставените въпроси, със съответни мотиви, поради което
заключението е обосновано, не възниква съмнение за неговата неправилност, съпоставено
и със събраните гласни и писмени доказателства. Достоверно е посочено мястото на удара между автомобила и дисковата
брана теглена от трактора. Заключението
се основава на намерените при огледа задирания на пътното платно, мястото,
където е фиксирана дисковата брана в огледния протокол, това, че същата е в
предната дясна врата на товарния автомобил, поради което няма съмнение относно
този факт – удара между двете ППС-та се е осъществил в лявото платно по посока
на движението, при разминаването на двете ППС-та. Няма как ударът да се е
осъществи в дясната лента за движение,
предвид установените следи и находки при огледа на местопроизшествието, посочени задирания по асфалта, откъсната дясна врата
на кабината на товарното МПС, на която е намерена и откъсната дискова брана.
Явно, че при разминаване от лявата страна на прикачената към трактора дискова
брана, е станал сблъсъка, който е в дясната предна врата на товарния автомобил,
като последният няма как да е бил в своята лента за движение при тази маневра, тъй
като сблъсъкът би се осъществил в предната дясна част, а не в предна дясна
врата, която се намира в страничната част на МПС-то. Ако браната не е била
навлязла в лявата пътна лента по посока на движението, ударът между тях не би
бил в предната дясна врата, която е по встрани, а евентуално в предната дясна
част на товарното ППС. Освен това, съдът намира, че дори и мястото на удара да
е бил в пътната лента за движение на управляваното ППС от подсъдимия, това
обстоятелство не променя факта, че същият е управлявал МПС по пътища за обществено ползване с размери
по-големи от нормативно установените и през тъмната част на денонощието.
Изложената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по
чл.343, ал.1, б. “а”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, тъй като в процесния
ден и на процесното място, при управление на посоченото по-горе МПС е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 72 от ЗДвП “Всяко намиращо се на
платното за движение пътно превозно средство или състав от пътни превозни
средства, към които не са приложими изброените по-горе изисквания, през нощта
трябва да имат най-малко две бели или жълти добре различими светлини отпред и
две червени светлини отзад.” , чл. 76 от ЗДвП “Забранено е използването на
други светлини, освен предвидените в този закон и издадените въз основа на него
нормативни актове.”, чл. 140, ал. 6 от ЗДвП “Колесните трактори, тракторните
ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника, могат да се движат по
изключение по пътищата, отворени за обществено ползване, по ред, определен с Наредба
№ 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритри и/или тежки пътни превозни
средства, издадена от министъра на земеделието и храните, министъра на
вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството: чл.
5, ал. 1 “Допустими максимални размери на ППС за движение по пътищата, отворени
за обществено ползване са за: 1. широчина на: б. А. – всяко ППС –
Подсъдимия на първо място е нарушил чл.72
от ЗДвП, тъй като управляваното през нощта ППС не е имало изискуемите две бели
или жълти светлини отпред и две червени светлини отзад. Същото при движението си е имало светлини на
задната част на трактора светещи към дисковата брана, които не са предвидени
съгласно разпоредбите на чл.19 ал.1 и чл.20 ал.1 от Наредба №11/03.07.2001г. уреждащи
обозначаването на извънгабаритните ППС, във вр. с чл.46 ал.1 т.3 и т.7 от
Наредба №І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, към които текстове препраща
първата, запретени съгласно чл.76 от ЗДвП. Последната разпоредба е обща вменена
като нарушена в обвинителния акт /независимо че не са посочени текстовете на цитираните
две наредби/ и въвежда забрана за използване на други светлини, освен
предвидените в ЗДвП и издадените въз основа него нормативни актове. На следващо
място управлявания от подсъдимия колесен трактор с прикачена дискова брана
попада под забранените за движение по пътищата отворени за обществено ползване
ППС, предвид разпоредбата на чл.140 ал.6 от ЗДвП. Нарушена е и разпоредбите на
чл.5 ал.1 т.3 и чл.13 т.3 от Наредба №11/03.07.2001г., уреждаща допустимите
максимални размери на ППС за движение по пътищата за обществено ползване, а
именно ширина не повече от 2,55м и разпоредбата на чл.13 т.3 от същата наредба,
забраняваща движението на извънгабаритни ППС през тъмната част на денонощието,
предвид констатираните размери на управляваното от подсъдимия ППС – колесен
трактор с прикачена дискова брана, което попада под особения режим на
извънгабаритните ППС-та съгласно Наредба №11/03.07.2001г.
Основателен е довода на защитата относно
неотчетеното от страна на РРП поведение на другия водач на МПС– св.Н., допринесло
за съставомерния резултат. От събраните доказателства се установява, че същият
е управлявал със скорост над разрешената, като при по-ниска такава, според
вещото лице разпитано в с.з., а именно около 50км/ч, би могло да се избегне
произшествието. Независимо от това обстоятелство обаче, именно поведението на
подсъдимия и нарушенията на правилата от
посочените нормативни актове, е причина за възникналото ПТП.
Съдът намира, че подсъдимият не е
нарушил правилата на чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл.20 ал.2 от ЗДвП, тъй като същият
явно е контролирал управляваното ППС. Няма данни при установената скорост от
25кв/ч, същият да не е съобразил всички обстоятелства по чл.20 ал.2 от ЗДвП, не
се установи да се движел с несъобразена скорост, нито пък да не е контролирал
непрекъснато автомобила. Действията вменени в тези разпоредби не са били осъществени,
нито са причина за станалото ПТП. Разпоредбите на чл.139 ал.1 и ал.3 от ЗДвП
вменени на подсъдимия според настоящия състав са общи декларативни и сами по
себе си не предвиждат правило за поведение, а препращат към специални такива,
които не са посочени и вменени от страна на обвинението. Поради което
подсъдимият бе оправдан да е нарушил правилата
по чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, чл.139 ал.1 и ал.3 от ЗДвП.
В резултат на нарушените разпоредби
посочени по-горе от подсъдимия, се е стигнало до разглежданото ПТП, при което
по непредпазливост за причинени значителни имуществени вреди на юридическото
лице. От субективна страна подсъдимият е действал непредпазливо и конкретно при
несъзнавана непредпазливост, тъй като не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици от деянието си, но в конкретната ситуация е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
Индивидуализирайки наказанието на
подсъдимият за извършеното престъпление, съдът взе предвид наличието на
смекчаващи и отегчаващите обстоятелства, обществената опасност на деянието и на
дееца. Предвид високата обществена опасност на деянието, а именно зачестили подобни случаи в региона на
произшествия с участие на такава селскостопанска техника, високата стойност на
имуществените вреди, надхвърлящи значително минимално изискуемия се размер за
квалифициране на щетите като “значителни”, намира, че същото следва да се
определи съгласно чл.54 от НК. Неоснователен е довода на защитата за
приложението на чл.55 от НК, тъй като предвид изложените отегчаващи обстоятелства
и обществената опасност на деянието, не намира че са налице изключителни или
многобройни смекчаващи такива, за налагане на по-леко наказание от предвиденото
или замяната му с глоба, каквото е искането на защитата. В случая като
отегчаващо обстоятелство следва да се отчете и осъждането на подсъдимия,
наличието на извършени и други нарушения по ЗДвП, както и невъзстановяване на
вредите или част от тях. Като смекчаващо обстоятелство съдът отчита поведението
на другия водач на МПС - румънския гражданин Н., чиито действия при управление на МПС, явно са
спомогнали за настъпването на съставомерния резултат, при което, като взе
предвид, че за горното непредпазливо престъпление е предвидено наказание до 1
години "лишаване от свобода" или "пробация”, следва да бъде
наложено наказание лишаване от свобода. Същото обаче да бъде определено в
минималния размер – три месеца. Налице са основанията на чл.66 ал.1 от НК за
отлагане изтърпяването на същото за изпитателен сок от три години, тъй като
подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода и за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето му, не е наложително да бъде
изтърпяно. Именно поради високата обществена опасност на деянието и наличие на
предишни нарушения по ЗДвП, на основание чл.343г от НК, съдът наложи наказание
лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1г., което намира за съответно
на целите на наказанието.
На основание чл. 189, ал.3 във вр. с
ал.1 НК, подсъдимият бе осъден да заплати в полза на Държавата, разноските направени
на досъдебната фаза на делото, както и разноските в съдебното производство.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :