МОТИВИ към Присъда № 58/05.02.2013г.

по НОХД №1053/2012г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Х.А.К. ЕГН **********, за това, че на 22.08.2012година в град Разград, в условията на опасен рецидив е отнел оставени без постоянен надзор чужди движими вещи – два броя чугунени радиатори на обща стойност 120,00лева, от владението на ГПЧЕ “*****” град Разград с МОЛ П.Д.Г., без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК.

Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия К. да бъде наложено наказание при удловията на чл.55 от НК – една година „ лишаване от свобода”, което наказание да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор.

Защитата на подсъдимия пледира за приложение на чл.55 ат НК. Предоставя определянето на наказанието на съда.

Подсъдимия Х.А.К. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Х.А.К. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно: Подс. К. и св.Г.П. се познавали. На 22.08.2012г. двамата пиели бира в близост до игрален клуб „****". Подс.К. казал на свид.П., че е забелязал в двора на ГПЧЕ „****" демонтирани чугунени радиатори и предложил на П. да извършат кражба и да ги продадат за скрап. Св. П. му отказал да участва в кражбата, след което подс. К. взел ръчна количка и тръгнал в посока към ГПЧЕ „****". Св. П. придружил подс. К. и видял как той взема два радиатора от по-малките и ги натоварва на дърпаната от него ръчна количка. След това подс. К. предал радиаторите в пункт за изкупуване на метали, където като закупчик работел св. С. Б.. Св. Б. претеглил предадените от подс. К. два броя радиатори, които тежали общо 119 килограма. Подс. К. представил личната си карта, като данните му били вписани в договор за покупка на отпадъци № 60236/22.08.2012г., след което на подс. К. била заплатена сумата от 48,19 лева. През цялото време св. П. придружавал подс. К., без да участва по какъвто и да е начин в изпълнителното деяние. Подс. К. бил забелязан от тогавашния домакин на ГПЧЕ „*****", който съобщил съответно на директора св. П.Г. ***.

Видно от изготвената оценъчна експертиза стойността на отнетите вещи възлиза на 120,00 лева.

Подс. К. е осъждан с пет на брой осъдителни акта.

С протоколно определение на РС-Разград по НОХД № 1089/2009г. на РС-Разград подс. К. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 във вр.с чл.194, ал.1 и във вр.с чл.20, ал.2 от НК, като му е било наложено наказание 11 месеца „Лишаване от свобода" при първоначален строг режим на изтърпяване. Протоколното определение е влязло в сила на 21.01.2011г.

С определение от 10.09.2008г. по НОХД № 4367/2008г. по описа на РС – Варна, подс. к. е признат за виновен, че е извършил престъпление по см. на чл.198, ал.1 от НК и му е наложено наказание „ лишаване от свобода” за срок от шест месеца, при „общ” режим на изтърпяване.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. К., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство: Договор за покупка на отпадъци № 60236/22.08.2012г.; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, Справка за съдимост на подсъдимия, Характеристична справка на подсъдимия,Заключението на вещото лице по назначената оценителна експертиза, показанията на свидетелите Г., П., Б..

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият Х.А.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК.

От обективна страна – на 22.08.2012година в град Разград, в условията на опасен рецидив е отнел оставени без постоянен надзор чужди движими вещи – два броя чугунени радиатори на обща стойност 120,00лева, от владението на ГПЧЕ “*****” град Разград с МОЛ П.Д.Г., без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои.

От субективна страна - подсъдимият К. е действал при условията на пряк умисъл, като е знаел, че отнема вещи, които са чужди, съзнавал е обстоятелството, че отнемането не е въз основа на закона и е имал намерение да присвои вещите и се е разпоредил с тях като със свои, като е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици - да присвои и да се разпореди с предмета на престъплението.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода до три до петнадесет години.

Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът следва да определи наказанието при спазване разпоредбата на чл.58а от НК. С оглед ЗИДНК, обн. В ДВ, бр. 26/2010г. и приетите с §1 изменения на чл.58а от НК, съдът намира, че тази разпоредба не следва да се прилага. Дори и определено в минимален размер това наказание би се оказало несъразмерно тежко с оглед характеристиките на извършеното престъпление. Съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Младата възраст, относително ниската стойност на процесните вещи, пълното самопризнание и искрено разкаяние демонстрирано както пред органа на досъдебното производство, така и пред съда, съдействието на компетентните органи за разкриване на престъплението. От друга страна обаче многобройните предишни осъждания на подс. К., част от които изтърпяни ефективно наказания „ лишаване от свобода”, дават основание на съда да възприеме, че е изправен пред личност с висока степен на обществена опасност, склонна да извършва престъпление от един и същ вид – против собствеността, поради което не може да квалифицира случая като маловажен.

Поради изложеното съдът намира, че следва да наложи наказание „ лишаване от свобода „ в размер на две години, при условията на чл.55 НК. Макар и под минимално определения в чл.196 от НК, този размер съдът намира за достатъчен на първо място да отнеме възможността на подс. К. да извърши нови престъпления. Това наказание би осъществило целите посочени в чл.36 от НК и би оказало необходимото въздействие върху личността на подсъдимия, за да го поправи и превъзпита и да го приучи за в бъдеще да се въздържа от престъпни посегателства.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на държавния бюджет сумата 50,00 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд град Разград, сумата 15,00 лева разноски в съдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: