Р Е Ш Е Н И Е

№ 93 15.03.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ................. състав

На петнадесети февруари две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар П.Т.

прокурор ........................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 965 по описа за 2012 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “М. - Свищов” ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С, ул. “33 – ти С. п” № ** против наказателно постановление № 25-2502020/03.09.2012 г. на директора на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Търговище, с което за нарушение на 403а ал.1 от КТ на осн. чл. 415в ал.1 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 100 лв.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, излагайки аргументи за незаконосъобразност на същото от формална страна.

Административнонаказващият орган поддържа становище, че жалбата е неоснователна и счита, че постановлението следва да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.07.2012 г., контролните органи по спазване изискванията на разпоредбите на КТ, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект – магазин за месо, находящ се в гр. Разград, ж.к. “Орел”, кооперативен пазар, стопанисван от жалбоподателя. Установили, че в обекта няма екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. Посоченото обстоятелство било отразено в съставения на същата дата в присъствието на консултант – продавача в обекта, констативен протокол. Във връзка с установеното, жалбоподателят бил поканен да се яви на 06.08.2012 г. в ИТ, на която дата на проверяващите бил представен правилник за вътрешния трудов ред в предприятието. Като приела, че установеното на 31.07.2012 г. в проверявания обект, представлява нарушение на разпоредбата на чл. 403а ал.1 от НК, което е отстранено в хода на производството и не са произтекли вредни последици за работниците и служителите, на същата дата актосъставителката – св. М., съставила АУАН с бл. № 25-2502020, който бил предявен на жалбоподателя. Въз основа на акта, на 03.09.2012 г., било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което е посочено, че осъщественото нарушение се състои в това, че на 31.07.2012 г. в обект магазин за месо, находящ се в гр. Разград, ж.к. “Орел”, кооперативен пазар, където трудова дейност осъществяват наети от “Месокомбинат- Свищов” ООД лица, работодателят не държи в обекта на разположение на контролните органи от инспекцията по труда, екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред на контролираното предприятие и е квалифицирано от административнонаказващия орган, като такова по чл. 403а ал.1 от КТ. Посочено е и че на 06.08.2012 г. на контролните органи е представен екземпляр от правилника за вътрешния трудожв ред в предприятието и преписката не съдържа данни за настъпили за работещите вредни последици в резултат на нарушението, поради което и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 415в ал.1 от КТ с налагане на административно наказание “имуществена санкция” в размер на 100 лв.

Събраните в хода на производството гласни доказателства – показанията на актосъставителя – св. М., установяват идентична с описаната в акта и постановлението фактическа обстановка.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения :

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна.

Изтъкнатите в тази насока съображения на защитата са неоснователни. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, обекта в който е извършена проверката и е установено нарушението е описан с такива физически белези/”магазин за месо, находящ се в гр. Разград, ж.к. “Орел”, кооперативен пазар”/, които не поставято под съмнение неговата индивидуализация. Посочено е и че този обект се стопанисва от жалбоподателя и датата на която е извършена проверката – 31.07.2012 г. Самото нарушение също е описано с всички негови индивидуализиращи белези – “работодателят не държи в обекта, на разположение на контролните органи от инспекцията по труда, екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред на контролираното предприятие” и доколкото същото е формално и се изразява в бездействие, така даденото му описание не поставя под съмнение, в какво именно се изразява то. Аргументите, че от съдържанието на НП, не ставало ясно дали проверявания обект е поделение на жалбоподателя /което липсва основание да се предполага, доколкото самия обект е описан като магазин/, или в него само работят наети от жалбоподателя лица, нямат придаваните от защитата стойност. И в двете хипотези отговорността по чл. 403а от КТ се носи от работодателя, с което качество е индивидуализиран и жалбоподателя в НП, като субект на нарушението. Твърдението, че чл.415в от КТ няма “самостоятелно правно битие”, би могло да се приеме за правилно, доколкото нормата е санкционна, но същата се прилага във всички случаи на маловажни нарушения на разпоредбите на КТ. Ето защо и съдът счита, че както иззадения АУАН, така и атакуваното НП отговорят изцяло на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Що се отнася до това налице ли е административна нарушение и осъществено ли е то от жалбоподателя, съдът намира следното:

Посочената за нарушена разпоредба на чл. 403а от Кодекса, поставя в задължение на работодателя да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд. Жалбоподателят не оспорва обстятелството, а същото и се установява от приложените към административнонаказателната преписка и събраните в хода на съдебно производство доказателства, че в проверявания обект – магазин за месо, са работели наети от него по трудов договор лица. Липсата на екземпляр от правилника на вътрешния трудов ред към момента на проверката е достатъчна, за да се приеме, че посоченото нарушение на чл. 403а от КТ е било осъществено. В задължение на работодателя е било физически да осигури такъв екземпляр в обекта, който да бъде предоставен на проверяващите. Като не е сторил това, жалбоподателя е осъществил и състава на санкционираното нарушение по посочения текст от Кодекса. Що се отнася до ангажирането на отговорността му по реда на чл. 415в от КТ. Разпоредбата на посочения текст от закона предвижда размер на следващите се санкции за административни нарушения на КТ представляващи маловажен случай. Според същата «за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв.». Дали административнонаказващият орган правилно е преценил наличието на предпоставките на посочената разпоредба, доколкото материалите по преписката не съдържат данни нарушението да е отстранено ведна след установяването му, съдът намира че в настоящото производство е въпрос, който не може да бъде преценяван, доколкото отговорността на жалбоподателя е ангажирана въз основа на най-благоприятната за него санкционна разпоредба. В случая формално в съдържанието на НП са отразени посочените предпоставки за приложението на чл. 415в от КТ и непосочването от административнонаказващия орган на друг санкционен текст от закона, съдът не счита че е довело до ограничаване правото на защата на жалбоподателя по какъвто и да е начин.

Ето защо и по изложените по – горе съображения, съдът намира че атакуваното НП, следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно.

Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-2502020/03.09.2012 г. на директора на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Търговище, с което за нарушение на 403а ал.1 от КТ на осн. чл. 415в ал.1 от КТ на “М. - С” ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “33 – ти С. п” № ** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 100 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред РАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: