Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 56 01.03.2013 година град Разград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ................. състав
на
първи февруари 2013 година
В
публичното заседание в следния състав:
секретар
Г.М.
прокурор
.......................
като
разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 977 по описа за 2012 година
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “***.К” ЕООД, ЕИК против наказателно постановление № 2349 – F017016/31.10.2012 г.
на Директора на Офис Разград при териториална дирекция на “НАП” гр. Варна, с което
за нарушение на чл.125 ал.5 във вр. с ал.4 от ЗДДС на осн. чл. 179 от ЗДДС му е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер
на 500 лв.
Жалбоподателят моли НП да бъде отменено
изцяло, като твърди че нарушението представлява маловажен случая по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган заявява
становище, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление, като
законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 20.09.2012 г. Б.С. М., в качеството й на представляващ
/управител/ регистрирано по ЗДДС юридическо лице - “**.К.” ЕООД, подала в ТД на
НАП Варна, офис Разград справка – декларация, изискуема по силата на закона за
данъчния период 01.08.2012 г. – 31.08.2012 г. Декларацията била регистрирана с
вх. № 173421202167621/20.09.12 г., като във всичките й графи са отразени нулеви
стойности. Справката следвало да бъде подадена от жалбоподателя до 14.09.2012
г. Ето защо, актосъставителят – св. А., който приел справката, счел, че е
осъществено нарушение, изразяващо се в
неподаване на справката декларация в посочения в чл. 125 ал.5 от ЗДДС срок - до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се
отнасят и съставила АУАН с бл. F017016 от същата дата.
Актът бил предявен на управителя на дружеството и подписан от него без
възражения. Въз основа на акта на 31.10.12 г. било издадено и атакуваното НП, с
което за нарушение на чл.125 ал.5 във вр. с ал.4 от ЗДДС на осн. чл. 179 от
ЗДДС на търговеца е наложено административно наказание «имуществена санкция» в
размер на 500 лв.
В хода на производството с показанията
си актосъставителят установява идентична с описаната в АУАН и постановлението
фактическа обстановка. Твърденията на свидетеля за изготвена на 15.09.2012 г.
/събота/ покана до управителя на дружеството,
с която бил уведомен за закъснението, не се установяват от писмените
доказателства по делото.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Като подадена в срок
от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на
ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна
по следните съображения:
Като издадено от компетентния за това
орган по реда и във формата предвидени в закона атакуваното НП се явява
законосъобразно от формална страна.
Що се отнася до това осъществено ли е
административно нарушение и извършено ли е то от жалбоподателя, съдът намира
следното :
Действително с неподаване на
справката-декларация в сроковете посочени в чл. 125 ал.5 от ЗДДС, жалбоподателят
е осъществил състава на санкционираното административно нарушение. Същевременно
съдът намира, че същото представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа
в чл. 93 т.9 от НК, чиито разпоредби,
съгласно чл.11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане
на административни наказания, по въпросите за отговорността. Според посочената
по-горе дефиниция, "маловажен случай" е този, при който извършеното
деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Преценката за маловажност на осъщественото нарушение е такава за
законосъобразност на НП и същата подлежи на съдебен контрол. Безспорно е, че обществените отношения, регулирани от
ЗДДС, са от особена обществена важност, както и че
санкционираното нарушение е формално, но това не може да игнорира задължението
на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен
случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния
нарушител. В случая административнонаказващият орган е изложел аргументи, защо
обстоятелството, че фирмата е със «замразена» дейност е ирелевантно при
преценка тежестта на нарушението. Съдът обаче, счита че този извод не е
съобразен с други обстоятелства. На първо място, в тази насока следва да бъде преценен
срока на закъснението за подаване на справката – декларация, който е едва пет дни
/неправилно приети от административнонаказващият орган за шест, тъй като на
шестия ден, то е преустановено/. Определеният от законодателя максимален срок
за подаването на справките е 14-то число на следващия данъчния период за който
се отнасят, но доколкото данъчнорегистрираните по ЗДДС лица нямат
задължение да осъществяват посоченото действие в началото на този срок и
тяхното бездействие до изтичането му е съобразено с правната норма, то
определящ за тежестта на нарушението е единствено срока на закъснение. Аргумент
в подкрепа на изводите на съда е и обстоятелството, че предвидените в чл.179 от
ЗДДС санкции се следват както в случаите въобще на неподаване на справки –
декларации, така и в случаите, когато такива са подадени, но след изтичане на
предвидените в закона срокове. Безспорно е че втората категория нарушения поначало
са с по-ниска степен на обществена опасност и за тежестта на всяко конкретно
нарушение от този вид определящ е срока на закъснение. В случая не без значение се явява и
обстоятелството, че регистрираната от
жалбоподателя справка – декларация, попада в категорията на тези по алинея 4 на
чл.125 от ЗДДС. Действително и в случаите когато не следва да се внася или
възстановява данък, както и в случаите, когато не е извършило или получило
доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период,
регистрираното лице също е длъжно да подаде справка-декларация в посочения по –
горе срок, с изтичането на който се осъществява състава на санкционираното
нарушение. Вида на подадената декларация
обаче, също е от значение при преценка тежестта на нарушението, доколкото същата
пряко касае данъчни отношения. Като смегчаващо обстоятелство следва да бъде
преценено и че нарушението е извършено за първи път, в каквато насока следва да
бъде преценена и липсата на данни за
извършени от дружеството други нарушения на фискалната дисциплина. Освен това,
явно на административнонаказващият орган е било известно обстоятелството, че
дружеството е било прекъснало дейността си,
въз основа на декларирани по силата на друга правна норма обстоятелства.
Последното, макар и да не е освободило регистрираното по ЗДДС лице задължение
да подава справки – декларации, не може да не се отчете на плоскостта на причините
довели до забяването, при липсата на осъществявана търговска дейност. Ето защо
изложените по – горе обстоятелства, както и липсата на вредни последици
произтичащи от подаване на справка – декларация със стойности различни от
нулеви, декларирани в конкретния случай, обосновават извод, че санкционираното
нарушение представлява маловажен случай, поради което и атакуваното НП следва
да бъде отменено на посоченото основание.
Воден от изложеното до тук
на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
2349 – F017016/31.10.2012 г.
на Директора на Офис Разград при териториална дирекция на “НАП” гр. Варна, с
което за нарушение на чл.125 ал.5 във вр. с ал.4 от ЗДДС на осн. чл. 179 от ЗДДС на “**.К***” ЕООД, ЕИК ***** е
наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен
срок от осъобщаването му на страните пред Административен съд Разград.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: