№ 110 22.03.2013
година град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
двадесет и втори февруари две хиляди и тринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлета Добрева
Секретар:
Ж.Р.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 22 по
описа за 2013 г.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Постъпила е жалба от “С.” ЕАД –гр. Р. против наказателно
постановление № 37-0000326 от 11.10.2012 г.
на началник областен отдел “КД-ДАИ” гр. Р., с което за нарушение на чл.12б
ал.10 от ЗАПревози, на основание чл. 96 ал.1 т.1 от ЗАПревози на жалбоподателя
е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
3 000 лв.
Жалбоподателят моли наказателното постановление, като
незаконосъобразно да бъде отменено изцяло.
Административнонаказващият орган не заявява
становище по жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
От
контролните органи по ЗАПревози била извършена проверка на документацията на
жалбоподателя, касаеща извършен превоз на опасни товари, по повод възникнало
възпламеняване на разтоварван газ пропан – бутан на 06.08.2012 г. на газстанция,
стопанисвана от «С.» ЕАД, находяща се в гр. Р., източна промишлена зона. Въз основа на представените документи,
проверяващите приели, че превозът е извършен с автомобил /автоцистерна/ “М. *****, VIN-*****************, словенска регистраци, но закупен с фактура № ******
от 31.07.2012 г. от “С.” АД, като с посочената автоцистерна са извършени
разтоварни работи на газ пропан – бутан, закупен пак от жалбоподателя с фактура
№ 29401/06.08.2012 г. След извършване на проверката, актосъставителят – св. М.,
приел, че управителя на дружеството жалбоподател – Т.
Д., е допуснал извършване на превоз за собствена сметка,
осъществен от дружеството жалбоподател, от “Л.” АД, база Р. до газстанцията в гр. Р., с превозно средство с максимално допустима маса над 12
т., без да притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари, като
използваната автоцистерна била с максимално допустима маса над 15 т. Така
описаното нарушение било квалифицирано от актосъставителя, като такова по чл.
12б ал.10 от ЗАПревози, в съставения срещу управителя на дружеството АУАН с бл.
№ 150888/30.08.2012 г. Въз основа на акта по – късно е издадано и атакуваното
НП, с което е ангажирана вече административнонаказателната отговорност на
дружеството – жалбоподател, като даденото описание на санкционираното нарушение
е идентично с описанието му в АУАН – “Г-н Т.
Д.
– управителят на фирма “С.
” АД гр. Р., извършила превоза за собствена сметка от “Л.” АД, база Р. до газстанцията на “С.” АД гр. Р., е допуснал извършване на превоза между два пункта на
територията на РБ. с
превозно средство с максимално допустима маса над 12 т., без да притежава
лиценз за извършване на обществен превоз на товари. Използваната автоцистерна е
с максимално допустима маса над 15 т.” Административнонаказващият орган е
квалифицирал нарушението, като такова по чл. 12б ал.10 от ЗАПревози и е
ангажирал отговорността на дружеството на основание чл. чл.
96 ал.1 т.1 от ЗАПревози, с налагане на административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 3 000 лв.
Като свидетел
в производството е разпитан актосъставителят – св. Х.М., който в показанията си
потвърждава изложените в акта и НП обстоятелства. Обстоятелството, че
дружеството жалбоподател не притежева лиценз за обществен превоз на товари.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Като подадена от надлежна страна,
против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява основателна по следните съображения:
В производството по
установяване и ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството
жалбоподател са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
налагат отмяната на атакуваното НП. На първо място следва да се отбележи, че съставеният
акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е
издадено и процесното наказателно постановление, е съставен срещу субект
различен от този чиято отговорност е ангажирана от административнонаказващият
орган. Актът е съставен срещу физическото лице - управител на дружеството, а не
срещу самото дружество. АУАН обаче, поставя началото на
административнонаказателното производство, като установява не само нарушението, но и лицето,
което го е осъществило, очертавайки по този начин рамките на онговорността,
която следва да бъде носена от конкретен правен субект. Съставянето на акт за
установяване на административно нарушение срещу едно лице /в случая управителя
на “С.”
ЕАД/ и ангажиране с наказателното постановление на административнонаказателната
отговорност на друго лице / в случая “С.”
ЕАД/, лишава от възможността последното да упражни правото си на предварителна защита, чрез предоставените от разпоредбите на
ЗАНН способи за депозиране на възражения. На практика, това означава, че за
субекта на административно нарушение – дружеството жалбоподател, производството
по установяване на административно нарушение не се е развило въобще, тъй като
вменяването в отговорност на конкретно описаното в НП нарушение, е извършено
едва с издаването на същото. Така посочената незаконосъобразност сама по себе
си представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното постановление.
Изъвън изложеното до тук, остава обстоятелството, че както в акта, така и в
самото наказателно постановление, като описание на санкционираното нарушение е посочено
съставомерно поведение на управителя на дружеството, под формата на
допустителство. Допустителството обаче, според разпоредбата на чл.10 от ЗАНН,
се наказва само в изрично предвидените в закона случаи. Това означава, че е
необходимо да е налице изрична законова разпоредба, която да регламентира такъв
състав на административно нарушение. В настоящия случай, това не е така. Посочения
за нарушен чл. 12б ал.10 от ЗАПревози, забранява извършването на превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на
Република България , с моторни превозни средства или състав от пътни превозни
средства с допустима максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято
сметка се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на обществен превоз
на товари. Едва санкционната разпоредба на чл. 96 ал.1 т.1 от ЗАПревози,
предвижда ангажиране на административната отговорност на този, който допусне
извършването на превоз с МПС, за което няма издадено удостоверение за обществен
превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверението за
регистрация, или с моторно превозно средство, водачът на което не е снабден със
заверено копие на лиценз на Общността. Нито една от посочените хипотези обаче,
не е идентична с липса на лиценз за извършване на обществен превоз на
товари, за който говори чл. 12б ал.10 от
Закона, нито в атакуваното постановлеине, като описанието на санкционираното
нарушение са пресъздадени от обективна страна признаците на някое от
съставомерните деяния, посочени в този текст от закона. Казано по друг начин, приложената санкционна разпоредба не е
относима нито към дадената правна квалификация на нарушението, нито към
словесното му описание, дадено от административнонаказващия орган.
Ето защо и по изложените по – горе
съображения, съдът намира, че като незаконосъобразно от формална страна,
атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло, без да се следва и произнасяне
по същество по въпроса извършено ли е административното нарушение от
жалбоподателя.
Воден
от изложеното и на осн. чл. 63 ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 37-0000326
от 11.10.2012 г. на началник областен отдел “КД-ДАИ” гр. Р., с което за нарушение на чл.12б
ал.10 от ЗАПревози, на основание чл. 96 ал.1 т.1 от ЗАПревози на “С.” ЕАД, ЕИК ********* е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000
лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен съд в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: