№ 120 27.03.2013 година град
Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
двадесет и седми февруари две хиляди и тринадесета
година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Г.А.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 23 по описа за 2013 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И.Т.Й., ЕГН **********
против наказателно постановление № 249/02.11.2012 г. на началник РУП към ОД на МВР Разград, с което
за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП на
основание чл. 182 ал.2 т.4 от ЗДвП му е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган поддържа
становище, че жалбата е неоснователна и като законосъобразно наказателното
постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 05.10.2012 г., жалбоподателят
управлявал МПС с рег. № РР 7530 АН по път І – 2. От показанията на
актосъставителя – св. Н. се изяснява, че скоростта на движение на автомобила –
м. “Сеат”, била установена от показанията на трафик – радар ТR 4 № 308/02 г. , скалата на който отчела 133 км/ч. при
движението на жалбоподателя извън населено място – по – посочения по – горе
път, в близост до раклона за с. Гороцвет. За така установеното,
актосъставителя, в качеството си на контролен орган по ЗДвП, съставил АУАН с
бл. № 044320 от 05.10.2012 г. От представените по делото писмени доказателства
е видно, че ползваното средство за измерване е било в срок на валидност
/протокол от ПП от 11.04.2012 г./, както и че в отбелязания в акта час на
осъществяване на нарушението – 18,19 ч., радарът е отчел скорост на движение с
посочената по – горе от 133 км/ч /разпечатка от памет на СИ/. Актът бил
съставен и предявен на нарушителя, който го подписал без възражения. На
02.11.2012 г., било издадено и атакуваното НП, в което като описание на мястото
на осъществяване, самото нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено е записано: “ На 05.10.2012 г., около 18,19 ч., на път 1, клас № І –
2, като водач на МПС – лек, с рег. № РР 7530 АН е извършил: движение със
скорост над разрешените стойности за ППС, което управлява.” Деянието е квалифицирано,
като такова по чл. 21 ал.1 от ЗДвП и на жалбоподателя е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 150 лв., на осн. чл. 182 ал.2 т.4
от ЗДвП.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата е допустима,
като подадена в сроковете предвидени от закона, от лице имащо право на жалба,
срещу подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление .
Разгледана по същество се явява
основателна по следните съображения:
Съдържанието
на атакуваното наказателно постановление не отговаря на
изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В същото не са намерили редица
обстоятелства, които са от съществено значение за законосъобразността на постановлението
от формална страна. На първо място, липсва точно описание на мястото, на което
е извършено нарушението. Посочването, че същото е осъществено на път І – 2, не
съответства на изискванията на ЗАНН,
доколкото липсват достатъчно индивидуализиращи белези, позволяващи както да
бъде преценена териториалната компетентност на контролните органи установили
нарушението, така и на компетентността на самия административнонаказващ орган.
Освен това, при така извършеното описание, не може да бъде преценено, дали
нарушението е извършено в рамките на населено място, или извън него –
обсотятелство от съществено значение за определяне на правната квалификация на
санкционираното деяние. Не са посочени и вида и марката на управляваното от
жалбоподателя МПС, които не позволяват в достатъчна степен индивидуализацията
на същото. Дори да се приеме, че последното не е такъв съществен порок в
съдържанието на НП, който да представлява самостоятелно основание за неговата
отмяна, то налице е друг такъв извън посочения, като такъв по – горе. В
съдържанието на посцесното постановление на практика липсва описание на самото
санкционирано нарушение. Пресъздаването в съдържанието на същото на правната
норма, посочена за виновно нарушена – чл. 21 ал.1 от ЗДвП , не представлява
описание на нарушението и обстоятелствата при които то е извършено, по смисъла
на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Всяко административно нарушение е конкретно
действие, или бездействие, което се характеризира със свои индивидуални
обективни белези. Нарушенията по чл. 21 ал.1 от ЗДвП, в частност, са тези при
които конкретно МПС е управлявано, с конкретна скорост, която надвишава
нормативно допустимата, която е различна за населено и за извън населено място.
В случая в съдържанието на НП, не се сочи, каква е била скоростта на движение
на управлявания от жалбоподателя автомобил. Именно тази скорост обаче, е един
от обективните признаци на нарушението по чл. 21 ал.1 от ЗАНН и непосочването
й, на практика е довело до липса на описание на санкцонираното нарушение. Без
индивидуализацията на същата, не само не може да бъде преценена
съставомерността на деянието, но е невъзможна и преценката за приложението на
относимата санкционна норма. Разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, предвижда
абсолютни размери на следващите се наказания за нарушенията по чл. 21 от ЗДвП,
индивидуализирайки ги по два критерия – мястото на осъществяване на нарушението
и стойността, с която е надвишена максимално допустимата скорост. Непосочването
и на двете обстоятелства в процесното постановление, прави същото изцяло
незаконосъобразно от формална страна, лишавайки и съдът от възможност да прецени, както съставомерността на нарушението,
така и законосъобразността на ангажирането на отговорността на жалбоподателя по
реда на приложената от административнонаказващия орган санкционна разпоредба
чл. 182 ал.2 т.4 от ЗДвП.
Изискването за пълна и точна
индивидуализация на нарушението от фактическа и правна страна, вменено в
задължение на административнанаказващият орган цели да обезпечи и гарантира
правото на защита на субекта на администратвното нарушение и неизпълнението му
води винаги до такова съществено нарушение на изискванията на закона,
обуславящо незаконосъобразност на наказателното постановление от формална
страна, която изключва и произнасянето по същество. Ето защо, съдът счита че
като не е отразил в съдържанието на атакуваното НП посочените по – горе
обстоятелства, административнонакзващият орган е издал едно незаконосъобразно
от формална страна постановление, чието съдържание не съответства на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН и което по тези съображения следва да бъде
отменено изцяло.
Воден от изложеното до тук,
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 249/02.11.2012
г. на началник РУП към ОД на МВР Разград,
с което за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП на
основание чл. 182 ал.2 т.4 от ЗДвП на И.Т.Й.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: