Мотиви към Решение№157/19.03.2013г., постановено по АНД №820/2012г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е внесла постановление по реда на чл.375 от НПК срещу обвиняемия М.Е. турски гражданин, за това, че на 02.10.2012 г. в гр. Разград пред П. М. М. ВНД Началник група “Миграция” при ОД на МВР – гр. Разград съзнателно се е ползвал от преправен документ – покана-декларация за частно посещение на чужденец в Р България от името на Г. А. М., ЕГН ********** ***, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 309 ал. 1 от НК. С постановлението се предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като му бъде наложено административно наказание.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в постановлението предложение срещу обвиняемия, предлага да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание над средния размер.

Защитника на обвиняемия, намира обвинението за доказано и моли да бъде определено наказание в минимален размер

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обвиняемият М.Е. е роден на ***г. в гр.Инчесу, Република Турция, живее в гр.Истанбул, Република Турция, пенсионер, неженен, неосъждан.

Обв.Е. живеел в Р Турция и се запознал със св. С. М. В разговор с него, обвиняемият заявил, че иска да дойде в България, да си открие фирма. За тази цел трябвало да си извади виза. През м. август 2012г. двамата се срещнали на пазар в Истанбул и заедно отишли в посолството на Р България, с цел да задействат процедурата по издаване на виза. Отишли в офис на “Хермес консулт” близо до посолството, където служителят обяснил на обв.Е., че за 30-дневен престой в България, за да получи виза следва да заплати 650 турски лири. Служителят му казал, че може да му изготви необходимата покана, тъй като обвиняемият нямал откъде да получи такава. След като оставил паспорта с придружаващи други документи обвиняемият се върнал в същия офис на 12.09.2012г., когато била готова визата. Той я взел, заедно с придружавана покана-декларация за частно посещение на чужденец в България от името на св.Г. М. На същата имало отпечатъци от печати на ОД на МВР Разград дирекция “Миграция”, на нотриус Н. С. и на пом. нотариус Ц.Ц. На 27.09.2012г. обв.Е. влязъл в България и се срещнал със св.М. в гр.М. След това отишли в гр.В. в ОД на МВР, за да направят адресна регистрация на обвиняемия. От там им обяснили, че поканата изхожда от района на гр.Разград, където следвало да се извърши регистрацията. На 02.120.2012г. обв. Е. представил в служба “Миграция” при ОД на МВР-Разград пред св.П. М. процесната покана-декларация. Свидетелят се усъмнил в нейната автентичност и направил справка, при която установил, че на този номер отговаря покана-декларация от 19.03.2012г. от св.Г. М., с която кани друго лице- М. С.

От заключението на вещото лице по назначената графическа експертиза се установява, че отпечатъците от печати на ОД на МВР-Разград служба “Миграция” и на пом. Нотариус Ц. Ц., не са положени с тампонно мастило, а представляват принтирани мастиленоструйни изображения на отпечатъци от съответните печат.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите разпитани от досъдебното производство П. М., К. П., С. М., Г. М. и Ц. Ц., 2бр. покани-декларация от 29.08.2012г и 19.03.2012г., виза за паспорт, у-е от НОИ, заключените на вещото лице по графическата експертиза.

Предвид изложеното от фактическа страна, от правна, съдът намира, че с действията си, обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл.316 пр.2 във вр. с чл.309 ал.1 НК – процесния ден, съзнателно се е ползвал от преправен .частен документ. Съгласно ППВС №3/1982г и по аргумент на противното на чл.93 т.5 НК, този документ е частен. Преправянето на същия се изразява във въздействие върху съществуващ истински документ, който е бил сканиран като компютърен файл като са подменени буквени знаци и са дзаличени такива знаци- имената на поканените турски граждани, с което съдържанието е било променено. От обективна страна, обвиняемият е ползвал документа на поцесния ден и място, пред съответните лица. Изпълнителното деяние се изразява в самото ползване на опорочения документ, същият е представен, за да се удостоверят обстоятелствата в него, а именно, за да му бъде издадена виза. Възприет от лицата, на които е представен. Документът са частен преправен – осъществено е въдействие върху действителното му съдържание по описания начин. Обвиняемият е действал при пряк умисъл, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Прекия и умисъл се обективира в действията преди, по време, и след реализиране на изпълнителното деяние. Обвиняемият е действал със съзнанието, че ползва такъв документ, като изявлението не отговаря на действителността.

При определяне на наказанието на обвиняемия, съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от нея умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до две години, същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът като отчита, като смекчаващи обстоятелства факта, че обвиняемият явно няма други противообществени прояви, добрите и характеристични данни. В този смисъл намира, че при превес на смекчаващите вината обстоятелства, следва да се наложи наказание в размер в минимума, а именно глоба в размер на 1000лв, като този размер на санкцията според съда в случая е достатъчен за поправянето, и целите на наказанието ще бъдат постигнати.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: