МОТИВИ към Присъда № 154/19.03.2013г.

по НОХД №116/2013г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу М.С.М. ЕГН **********, за това, че за времето от 20.06.2012г. до 13.07.2012г. в с. Манастирци, общ. Лозница, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи – 1 бр. мъжки златен пръстен объл / кръгъл/ с тегло 3 грама на стойност 120.00 лв.; 1 брой златен мъжки пръстен квадратен с тегло 3 грама на стойност 120.00 лв.; 1 брой златен мъжки синджир с тегло 8 грама на стойност 320.00 лв., на обща стойност 560.00 лв., и сумата от 340.00 лв. в различни банкноти, всичко на обща стойност 900.00 лв., от владението на В.Ю.Б. *** без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното деяние, и е могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия М. да бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода ”, определено към минималния размер, след редукцията по чл.58а от НК. Изтърпяването на наказанието да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за минималния изпитателен срок от три години.

Защитата на подсъдимия, с оглед самопризнанието изразено в съдебно заседание, пледира, съдът да наложи наказание „ Лишаване от свобода” след редукцията по чл. 63, ал.1,т.3 от НК под средния размер, като на основание чл.69 от НК, изтърпяването бъде отложено за изпитателен срок – една година.

Подсъдимият М.С.М. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият М.С.М. е роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, ученик в 10 клас в ********* гр. *********, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно: Подс. М. М. бил ученик в ****** гр. *********. Към момента на извършване на престъплението, подс. М. е бил непълнолетен. Освен в гр. *******, подс. М. живеел и при баща си - С.С.М. ***. Един ден в периода от 20.06.2012г. до 13.07.2012г., подс. М. влязъл в дома на св. В.Ю.Б.,***, през отворена гаражна врата. От там влязъл в хола на къщата и от един шкаф, който не се заключвал взел сумата от 200 лв. в различни банкноти.На 04.07.2012 г. , подс. М. отново влязъл в домът на св. Б., като от същия шкаф взел сумата от 140 лв. в различни банкноти, както и 1 бр. мъжки златен пръстен объл (кръгъл) с тегло 3 гр., 1 бр. златен мъжки пръстен квадратен с тегло З гр. и 1 бр. златен мъжки синджир с тегло 8 гр. Златните бижута били също в шкафа, но в друго чекмедже.

Пострадалият Б. за последно видял парите си в размер на 400 лв. на 29.06.2012 г., тъй като на тази дата от тях взел сумата от 60 лв., а останалите 340 лв. оставил в шкафа в хола на домът си. Златните бижута за последно видял месец преди това. На 13.07.2012 г. установил липсата, както на парите, така и на бижутата си. В началото на м. Август 2012 г., подс. М. се обадил по мобилния телефон на св. Б.. Уговорили си среща за следващия ден. Тогава се видели в гр. Търговище, пред завод „Мизия Милк", като обвиняемия дошъл заедно с приятеля си –Е. Р. И.. Подс. М. дал на св. Б. парична сума от 290 лв., като му казал, че е влизал в домът му откъдето е взел 340 лв., но в момента можел да му върне само тази част от откраднатата парична сума.

По ДП е била назначена съдебно-психиатрична експертиза по отношение на подс. М.С.М.. От заключението на същата е видно, че осв. не страда от психично заболяване. Интелектът му съответствал на календарната му възраст и нямало данни за дефицит. Към датата на съдебно-психиатричното изследване нямало пречки осв. да участва пълноценно във всички фази на наказателното производство и да дава достоверни показания за фактите, които имат значение за делото. Пак според заключението на вещото лице, подс. М., може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

От заключението от назначената по делото оценъчна експертиза е видно, че общата стойност на златните накити, предмет на престъплението е в размер на 560,00 лв.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. М., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство: Справка за съдимост, Характеристична справка, Декларация, Заключение на вещото лице по назначената СИЕ, Заключението на вещото лице по назначената СПЕ, от показанията на свидетелите Н. Д., В. Б., Ан. М., М. Д., .

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

От обективна страна – М.С.М. за времето от 20.06.2012г. до 13.07.2012г. в с. Манастирци, общ. Лозница, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи – 1 бр. мъжки златен пръстен объл / кръгъл/ с тегло 3 грама на стойност 120.00 лв.; 1 брой златен мъжки пръстен квадратен с тегло 3 грама на стойност 120.00 лв.; 1 брой златен мъжки синджир с тегло 8 грама на стойност 320.00 лв., на обща стойност 560.00 лв., и сумата от 340.00 лв. в различни банкноти, всичко на обща стойност 900.00 лв., от владението на В.Ю.Б. *** без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното деяние, и е могъл да ръководи постъпките си.

Извършените от подс. М.С.М. деяния са от един и същи вид, осъществени са през непродължителен период от време, при еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна - подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл, като е знаел, че отнема вещи, които са чужда собственост, съзнавал е, че отнемането не е въз основа на закона и е имал намерение да присвои вещите и да се разпореди с тях като със свои, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици – да присвои и да се разпореди с предмета на престъплението.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия, стремежът му да се облагодетелства без полагане на труд, пренебрежение към правовия ред в страната.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до осем години.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1,т.3 от НК, визираното в нормата наказание по отношение на подс. М., следва да бъде редуцирано в размер до три години.

Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, самипризнанието на подсъдимия, възстановена/заместена/ част от предмета на престъплението, идкреното разкаяние изразено пред съда, младата възраст на подсъдимия, необремененото му съдебно минало, че по отношение на подсъдимия М., следва да определи наказание „ Лишаване от свобода ”, в размер на една година, като на основание чл.58а, ал.1 от НК, така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и на подс.М. следва да бъде наложена наказание „ Лишаване от свобода „ за срок от осем месеца, изтърпяването на което на основание чл. 69, ал. 1, във вр. с чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от една година. Съдът счита, че така наложеното наказание в най-пълна степен отговаря на целите на генералната и специалната превенция и се явява максимално справедливо и годно да поправи и превъзпита подс. М..

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на държавния бюджет сумата 175,00лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд град Разград, сумата 30.00 лева разноски в съдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: