Мотиви към Решение №133/07.03.2013г., постановено по НАХД №123/2013г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е внесла постановление по реда на чл.375 от НПК срещу обвиняемия И.А.М. *** за това, че на 07.02.2013г. по път IV-49014/гр.Разград – с. Дянково, на входа за гр. Разград/ е упражнявал професията “Водач на лек таксиметров автомобил”, притежаваща код 8323 според Националния класификатор на професиите, с МПС – лек автомобил “*****” с регистрационен №*****, без да има съответна правоспособност – без да притежава изискуемите съгласно чл.31, ал.1 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТС за таксиметров превоз на пътници – “Разрешение за извършване на таксиметров превоз” и удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил” – престъпление по чл.324, ал.1 от НК. С постановлението се предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в постановлението предложение срещу обвиняемия.

Обвинаемият И.М. дава обяснения в които отрича вината си. Сочи, че случайно взел свои познати в автомобила си и не бил искал от същите пари за превоза. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обвиняемият И.М. е роден на *** в с. Д.. Същият е женен, неосъждан.

Обвиняемият И.М.,***, извършвал услуги на свои съселяни, като ги превозвал до други населени места срещу заплащане на суми равни на цената на автобусния билет. Свидетелката Б. М., която живеела в с. Д. знаела това и тъй като на 07.02.2013г. трябвало да пътува за гр. Р. за медицински изследвания се обадила на обвиняемия М. предната вечер, обяснявайки му, че на следващата сутрин иска да пътува с него до гр. Разград. Обвиняемият се съгласил и й казал, че на следващия ден /07.02.2013г./ ще я вземе от дома й в 08.05ч. с автомобила си. На следващата сутрин /07.02.2013г./ обвиняемият взел свидетелката от дома й с автомобила си /лек автомобил “****” с регистрационен №******/ и след това отишъл до автобусната спирка в селото, от където взел свидетелите Р. М., Б. Б. и М. Р.. Тези свидетели също знаели, че обвиняемият извършва превози на пътници срещу заплащане, като цената на превоза от с. Д. до гр. Р. била 1,80 лв /като цената на автобусния билет/. Свидетелите, качвайки се в автомобила на обвиняемия знаели, че ще трябва да му заплатят тази цена за превоза. По същото време служители на ОД на МВР – Разград и служители на “КД –ДАИ” – гр. Разград извършвали съвместна проверка по сигнали за извършвани таксиметрови превози от водачи, които нямали такава правоспособност. В списъка им за проверка фигурирал и автомобила на обвиняемия. Около 08.20ч. на 07.02.2013г. при влизане в гр. Разград автомобилът на обвиняемия бил спрян за проверка от полицейския служител Д. А.. Повикани били и свидетелите М. и И. – служители на “КД –ДАИ” – гр. Разград. При проверката било установено, че автомобила се управлява от обвиняемия М., а четиримата пътници в автомобила /посочените по-горе свидетели/ обяснили на проверяващите, че знаят, че М. извършва превози на пътници срещу заплащане на стойността на цената на автобусния билет и те щели да му заплатят тази стойност. Свидетелката Б. М. също обяснила, че имала уговорка от предния ден с обвиняемия за извършване на същия превоз. Проверяващите установили, че обвиняемият извършва превоза на пътници без да има правоспособност за това – нямал изискуемото “Разрешение за извършване на таксиметров превоз” и Удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил”. Последните обстоятелства не са спорни по делото.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите разпитани на досъдебното производство, писмените доказателствени материали. И четиримата пътници, които били в автомобила на обвиняемия, сочат, че знаят, че той редовно возел хора срещу заплащане на цената на автобусния билет. Свидетелите Р. М. и Б. М. конкретно сочат, че и в процесния случай те са щели да платят на обвиняемия тази цена – това се случвало редовно. В не могли да му платят само защото автомобилът му бил спрян от проверяващите преди това. При това явно е, че обвиняемият системно извършва дейност по превоз на пътници срещу заплащане, което е вършил и в конкретния случай на проверката. С оглед изложеното не могат да се кредитират обясненията му, че не извършва такива превози, а просто случайно взел тези свои познати за да ги закара до гр.Разград за което те нямало да му плащат. Видно от показанията на посочените свидетели обвиняемият е извършвал тези превози именно срещу заплащане и така е било и в процесния случай.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл. чл.324, ал.1 от НК, тъй като на 07.02.2013г. по път IV-49014/гр.Разград – с. Дянково, на входа за гр. Разград/ е упражнявал професията “Водач на лек таксиметров автомобил”, притежаваща код 8323 според Националния класификатор на професиите, с МПС – лек автомобил “******” с регистрационен №*****, без да има съответна правоспособност – без да притежава изискуемите съгласно чл.31, ал.1 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТС за таксиметров превоз на пътници – “Разрешение за извършване на таксиметров превоз” и удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил”. Обвиняемият е извършвал дейност която по своя характер се определя като таксиметров превоз на пътници. Извършвал е превози на лица срещу заплащане и то очевидно системно, както се установява от данните по делото, макар и последното да не е съставомерен признак. И на процесната дата подсъдимият е извършвал именно превоз на пътници срещу заплащане. Тази дейност обаче, която подсъдимият е извършвал е функция на съответна професия, а именно професията “Водач на лек таксиметров автомобил”, притежаваща код 8323 според Националния класификатор на професиите. Таксиметровата дейност е професия, за която се изисква специална правоспособност, а тази правоспособност се обуславя от наличието на съответна регистрация по смисъла на чл.4 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТС, която пък е възможна при наличието на съответна професионална компетентност – чл. 4, т.2 от Наредбата. Израз на тази правоспособност е получаването на необходимото “Разрешение за извършване на таксиметров превоз” и удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил”, които водачът следва да носи при извършването на превозите, съобразно изискванията на чл.31, ал.1 от същата наредба. Тази наредба изисква провеждане на изпити за професионална компетентност, при успешното издържаване на които само могат да бъдат издадени изискуемите разрешение и съответно удостоверение – чл.6, ал.3. Обвиняемият не е полагал такива изпити и няма нужната правоспособност за осъществяване на посочената професия, няма професионална компетентност. Той обаче е извършвал дейността, изразяваща същността на тази професия и в този смисъл е осъществявал тази професия без да има правоспособност. От субективна страна е действал с пряк умисъл, напълно съзнавайки какво върши и липсата на правоспособност за това.

Колкото до цитираната от защитата на обвиняемия практика на Разградски окръжен съд, настоящият състав намира, че тя касае случай твърде различен от настоящия. Очевидно следва да се държи сметка за особеностите на всеки конкретен случай, а настоящият разкрива съответна специфика сочеща именно на едно установено трайно положение на упражняване на посочената дейност от обвиняемия срещу заплащане, което именно характеризира поведението му и на процесната дата като упражняване на професия. В този смисъл следва да се посочи и друга практика на Разградски окръжен съд, а именно присъда по ВНОХД №202/2012г. и цитираната в мотивите към същата присъда практика на ВКС. Това само затвърждава изводът, че всеки случай е специфичен, а настоящият определено разкрива приетата от съда съставомерност на деянието.

При определяне на наказанието на обвинаемия И.А.М. съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или глоба от сто до триста лева, обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а, ал.1 от НК в настоящата му редакция предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Наказанието на обвиняемия следва да се определи именно в тези рамки, тъй като чл.78а, ал.5 от НК в случая не може да се приложи, понеже в специалната част на НК за престъплението се предвижда не само глоба, а и по-тежко наказание, каквото е лишаването от свобода. Съдът като отчита, че обвиняемият не е лице с висока обществена опасност, намира, че размерът на глобата в случая следва да е равен на минималния по чл.78, ал.1 от НК, а именно 1000 лв, като този размер на санкцията в случая е достатъчен за поправянето му.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: