Мотиви към Решение №156/19.03.2013г., постановено по НОХД №124/2013г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу обвиняемия С.А.Х. *** за това, че на 11.08.2009г. в гр. Разград е потвърдил неистина в писмена декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, която по силата на закон - чл.160, ал.1 от Закона за движението по пътищата и чл. 8, ал.2 от Закона за българските документи за самоличност /действащ към момента на деянието – 11.08.2009г./ се дава пред орган на властта – Началника на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Разград, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно че е изгубил свидетелството си за управление на МПС – престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

Тъй като в случая са налице предпоставките за одвобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, съдът е насрочил и разгледал делото по реда на глава 28 от НПК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението.

Обвинаемият, заявява, че се признава за виновен, но не дава обяснения пред РРС. В разпита на досъдебното производство е признал вината си. Лично и чрез защитника си моли за минимално наказание.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обвиняемият С.А.Х. е роден на ***г. в гр. Р., живее в с. Л. Същият е женен, в момента безработен, неосъждан.

Обвиняемият живее в с. Л. Правоспособен водач е и притежавал свидетелство за управление на МПС категории В, С, СЕ, D. Работел като шьофьор и в началото на м. август 2009г. извършил курс с товарен автомобил от Република България до Република Турция. На връщане, след като разтоварил стоката, обвиняемият бил спрян за проверка от полицейски служители, която проверка била предприета във връзка с възникнало леко ПТП между автовобила на обвиняемия и лек автомобил, управляван от турски гражданин. При извършената проверка на обвиняемия за алкохол, било установено, че той управлява автомобила си след употреба на алкохол. При това проверяващите го служители иззели свидетелството му за управление на МПС. След това обвиняемия бил освободен и се прибрал с товарния си автомобил в Р България. На 11.08.2009г. обвиняемият подал декларация пред служител от сектор “КАТ-Пътна полиция” при ОДМВР – Разград – св. Николова, която била системен оператор в КАТ при ОДМВР – Разград. Тази декларация била изискуема по силата на чл.160, ал.1 от ЗДвП за удостоверяване истинността на обстоятелствата свързани с изгубването на книжката му и в същата декларация обвиняемият посочил, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС, което не отговаряло на истината, тъй като в случая това свидетелство било отнето от полицейските служители в Р Турция. Въз основа на така подадената декларация на обв. Х. било издадено свидетелство за управление на МПС № *****г.

Назначена е графологическа експертиза, която установява, че подписа посочен в описаната декларация в графата “декларатор” е изпълнен от обвиняемия Х..

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетеля разпитан на досъдебното производство – Н. Н. и обясненията дадени от обвиняемия на досъдебното производство. Назначената по делото графологическа експертиза установява, че именно обвиняемия е подписал процесната декларация като декларатор. Всъщност спор относно фактите по делото не съществува, поради което и съдът приема обстоятелствата по обвинението за безспорно доказани.

Така с деянието си обвиняемият Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 313 ал. 1 от НК, тъй като 11.08.2009г. в гр. Разград е потвърдил неистина в писмена декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, която по силата на закон чл.160, ал.1 от Закона за движението по пътищата и чл. 8, ал.2 от Закона за българските документи за самоличност /действащ към момента на деянието – 11.08.2009г./ се дава пред орган на властта – Началника на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Разград, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно че е изгубил свидетелството си за управление на МПС. Чл. 160, ал.1 от ЗДвП предвижда, че дубликат на свидетелство за управление на МПС се издава, когато същото е изгубено, откраднато, повредено или унищожено, за което притежателят подписва декларация. В случая обвиняемият е попълнил пред органите на властта декларация в която отразил невярното обстоятелство, че свидетелството му за управление на МПС е изгубено. Обвиняемият е действал с пряк умисъл – напълно целенасочено.

При определяне на наказанието на обвинаемия съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба, дееца не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът като отчита, че обвиняемия явно няма други противообществени прояви, намира, че на същия следва да се наложи наказание в размер равен на минималния, а именно 1000лв, като този размер на санкцията според съда в случая е достатъчен за поправянето му.

Обвиняемият следва да заплати в полза на държавата и разноските направени на досъдебното производство в размер на 88,42 лв.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: